yotovava
2.544 el resultado
Небето дири сигурния пристан,
попадне ли в дъждовна паяжина.
Навярно немислимото си искал,
та пътем двамата да се разминем.
Спасението дебне след завоя, ...
  1098  12 
  505 
МЪЛЧАНИЕТО В ОКОТО НА РИБАТА
Защо не идва никога сама
непредвидимата злина в живота?
Изтрих от паметта си не една
заблуда, че е чест да си самотен. ...
  1053 
  768 
  699 
  912 
  1245  12 
  753 
  825 
  768 
УРОК ПО ПУСКАНЕ НА ХВЪРЧИЛА
Едва ли вече мога да си спомня
как в пролетната привечер в града
един напълно непознат бездомник
научи ме да пускам хвърчила. ...
  510  13 
Отдалечихме се. С години.
И стана някак постепенно.
Ти се разсърди. Без причини.
Аз в самотата хлътнах. Смело.
И после замълчах. Завинаги. ...
  1122 
21 ГРАМА ЗА ПОЛЕТ
Нахраних гълъба с душата си.
Укрепна той и си отиде.
Сега превзема необятите
без страхове от висините. ...
  498 
  898  14 
  892 
ТРУДНИТЕ МИНУТИ НА ПОКОЯ
Ледът, неумолим, плени реката,
нахлу във мойта жажда неочакван.
Прекрача ли в мъглата необхватна,
брегът спасителен не е на крачка. ...
  1061 
Сонетите си бели
снегът написа вчера
и голите дървета
облече в пухкав мохер.
С гирлянди и дантели ...
  803  11 
  1181 
  679 
  682 
Мис Ана хапеше стръвно молива. След като се прехласна по уникалната метафора, сега вече търсеше къде да я вмъкне. Отворила правописния и правоговорен речник на българския език, прелистваше страниците трескаво и си говореше на глас
– А – Абсурдно, добре е, има нещо ръ-кащо и твърдо в тази дума
Абсурд ...
  683  18 
Недей лови щурчета в утринта.
Тревата е последният им пристан.
С издрасканата си до кръв пета
готов ли си да следваш всеки писък?
Веднъж ли те, разплакани, отвън ...
  1084  11 
Мис Ана трепереше от вълнение. Най-накрая беше открила прекрасна метафора – шагренови мисли. Три пъти го повтори на глас и всеки път се възхищаваше все повече. Шагрен. Дори звучи някак тайнствено. В един файл събираше всички епитети, които бе срещала из литературните сайтове – тъмни, притаени, отрон ...
  609 
  1006  12 
Понякога сънувам пролетта
с едва наболи стръкчета иглика
Забравил съм на колко съм лета.
Не чувам вече. Ти ли ме извика?
Сега съм уморен и ми се спи. ...
  767  14 
Не съм избягала, когато можех.
Родина ей-така не се напуска.
И даже вечерта да е тревожна,
пак слънчице ще грейне на закуска.
При мама ще отида във неделя. ...
  830  11 
Не се научих да търгувам ласка.
Разменя ли се с някаква валута?
Стрелките на часовника ме драскат
за всуе пропилените минути.
Дори да мисля, че съм непотребна, ...
  432 
  736 
  796 
Здрачът взе да се загърля
като дрипава мома
и на крачка-две, на хвърлей
пътят спира у дома.
Стършелите наедряха, ...
  1071  10 
Ти ли слезе тази сутрин
мълчешком от пустошта
и със скъсани обувки
спря пред моята врата?
И почука – някак плахо, ...
  504 
Притисни се в мойте обятия,
отложи неизбежното сбогом.
Щом казваш, че пълня душата ти,
нека бъде задълго и много.
Че, отчаян, признай, си ме търсил, ...
  737  10 
  615 
Напих ли се с безпаметна вода,
та в мислите ми е безкрайно бяло?
В зеления кипеж на утринта
не помня даже да ме е боляло.
Изпрах зората в мътен вишнев сок, ...
  545  12 
  778 
  759 
Спестила съм усмивки – милион.
А те не струват даже и петаче,
Да можеше да грейнат нейде, щом
отчаян някой иска да заплаче.
Да стоплят друг – макар и непознат, ...
  687  13 
  934  10 
  739 
Щом залезът – тафта от злато,
разстели меките си дипли,
и листопадното богатство
въздигнат есенните вихри,
и щом къртичинки поникнат, ...
  402 
Propuestas
: ??:??