Relatos - Prosa

Съдружници 🇧🇬

Владо Биков, по прякор Професора, собственик на престижна строителна фирма, малко над четиридесетте, младолик и добре сложен, паркира с елегантна маневра Аудито между два лъскави джипа пред хоспис „Оазис“. Изгаси двигателя на колата и издърпа ключа с тежка сребърна висулка, изобразяваща небостъргача ...

valia1771

Prosa » Relatos

2017-03-11T18:19:45+02:00 2.1K 2 10

Небесно вино 🇧🇬

НЕБЕСНО ВИНО
„В Памет на Учителя Ал Халладж. Един от моите Небесни Учители“
- Братко Ал Хаир! Най-накрая ти успя! Завърши едно от посланията на Живота си! Откровението на Душата - чудесна книга със стихове! Израз на вдъхновението от живота, на красотата от съществуването, на полета на духа, на истин ...

angelbard

Prosa » Relatos

2017-03-10T23:09:59+02:00 596

Сламен пират 🇧🇬

Ресторантчето беше скътано в края на една тясна уличка. Над входа имаше знаме, от ония, шарените, които са ползвали рицарите. То самото приличаше на копие и някакъв герб беше изографисан върху дървено разширение преди острието – за авторитет.
Слязох по стълбите. Беше като зимник. По-добре, защото на ...

exuded

Prosa » Relatos

2017-03-10T22:14:10+02:00 802 1 3

Голямата риба 🇧🇬

Голямата риба
Жаркият юнски ден вече прегаря и бавно започва да гасне. Слънцето се търкулва и приляга уморено зад хълма над бялата къщичка. Полъх на ветрец, като ефирна милувка, долита от гората. В падналата сянка градината сякаш въздъхва с благодарност. Белите маргарити, обрамчили калдъръмената път ...

albaregia

Prosa » Relatos

2017-03-10T15:58:55+02:00 825

В градинката на дядо Стефчо 🇧🇬

Беше стар човек, пенсионер със сигурност. Какъв друг да бъде на тая възраст? Не говореше за себе си, но всеки ден сядаше на пейката – оная под сянката на старата липа. Идваше рано по хладина и стоеше с часове, без да става, докато слънцето напичаше толкова, че на детската площадка не оставаше и жива ...

RaiaVid

Prosa » Relatos

2017-03-09T13:33:52+02:00 1.8K 2 10

Не е ли тъй ? 🇧🇬

Аман от досадници. По-лошо от досадник е пиян досадник. Едвам се отървах от един преди час. Бил емигрирал в зората на демокрацията в Германия и сега емигрирал от там пак у нас. Обясняваше ми, че се запознал наскоро, докато почивал за седмица на Кара Дере, с някой си Кадир. Бежанец от Сирия. Дошъл в ...

Lebovski

Prosa » Relatos

2017-03-09T13:32:23+02:00 1K 2 5

Сладкишът 🇧🇬

Мъглата леко се разсейваше. Дали от изгорелите газове над големия град, в който влизаше, дали от появил се изневиделица ветрец, но Борис започна да различава силуетите на многоетажните бетонни грамади. Нямаше желание да идва, но преди седмица синът му – студент трета година, се обади и предупреди, ч ...

perperikon

Prosa » Relatos

2017-03-08T22:55:37+02:00 1.7K 6 3

Вина и изкупление 🇧🇬

Вина и изкупление
Аурора Рамирес бе родена в малко село близо до град Мексико. Родителите й - Пабло и Анхела Рамирес притежаваха малка ферма. Стопанството едва стигаше да изхрани семейството, което имаше още три деца - две по-малки момчета и още едно момиче, родено последно. Годината, в която Аурора ...

anapoema

Prosa » Relatos

2017-03-08T22:17:05+02:00 1K

Трети март 🇧🇬

- Къде са бурканите? Нали се връщаш от село?
- А, бурканите ги взеха децата. На мен нищо не ми трябва...
- Е хич нищо ли не ти дадоха?
- Ето, вземи! Тези "Сълзици" са от Майка му. И една хавлия. Децата петдесет пъти повториха, че скоро съм имала рожден ден и на нея като че ли й стана неудобно. А "Сл ...

670301

Prosa » Relatos

2017-03-08T16:11:54+02:00 1.6K

Еклери 🇧🇬

-Водка с тоник!-се провикнах и седнах. На моят си стол. Бар стол, с протъркана на места кафява кожа. На дървения ламел под седалката бях издраскал с ножче едно послание. Към самият мен. То гласеше:
" Имаш ограничен брой сядания."
Всеки път си го четях. Само дето не знаех колко е ограничението. Бройк ...

Lebovski

Prosa » Relatos

2017-03-07T19:22:44+02:00 1.1K 3 5

Заровете на съдбата 🇧🇬

Животът на Нестор Зефиров бе еднообразен и гладък като глазурата на торта Сахер. Ставаше сутрин в шест, а вечер точно в десет денят му приключваше с Първа Програма. Първа Програма бе името на радиостанцията в Градец, собственост на приятеля на Нестор – Маркони Петров. Втора засега нямаше. Точно в се ...

perperikon

Prosa » Relatos

2017-03-06T18:18:48+02:00 3.1K 5 12

Любов на килограм 🇧🇬

Беше краят на работния ден, а хората не спираха да се тълпят в магазина. Сякаш най-важното нещо в девет и половина вечерта беше да си купят половин килoграм сирене, шепа маслини и два-три кренвирша.
Яна стоеше с дежурна усмивка зад щанда с млечните продукти и едва се сдържаше да не хвърли буцата сир ...

plama7

Prosa » Relatos

2017-03-05T23:29:20+02:00 1.6K 9

Генерал И и вещерът 🇧🇬

Ако някой каже, че в ада е горещо, значи никога не е бил там.
Бившият генерал И Сонг-гье; приживе коронован крал Таеджо и основоположник на Чосон; знаел не само, какво е ад, но и колко е дяволски студен. Таеджо е от онези хора, които, вместо да мислят, какво идва след смъртта, се опасяват, какво ще ...

cattiva2511

Prosa » Relatos, Ciencia ficción y fantasía

2017-03-05T18:57:55+02:00 1.3K 2

Територия 6 🇧🇬

Умрях.
Всичко започна в началото на тази (2033) година. С пълен брой гласове ЗА местният парламент прие издигането на стена около града. Стена, висока 33 метра. Стена, която вече беше изградена около останалите 256 града, защото села отдавна нямаше. Или поне около това, което беше останало от тях.
К ...

DragonLlabroe

Prosa » Relatos, Ciencia ficción y fantasía, Otros

2017-03-05T17:38:23+02:00 1.1K

Телефоните и децата – мисия почти невъзможна 🇧🇬

Ако някоя прелестна сутрин се събудите и усетите липса на адреналин в кръвта си, не е необходимо да търсите високи мостове за бънджи-скокове или да дивеете по чукарите за един свестен полет с делтапланер. Просто се опитайте да проведете един най-обикновен телефонен разговор в присъствието на две-три ...

kapricia

Prosa » Relatos, De humor

2017-03-05T17:33:37+02:00 2K 1

Скелет от миналото- втора част 🇧🇬

Пред Елена стоеше симпатичен мъж, може би малко по-възрастен от майка ѝ. Беше едър, а погледът му строг. Трябваше да каже нещо, но сякаш устата ѝ беше залепена. Не успя и едно добър ден да промълви. След известно неловко мълчание, мъжът попита:
- Да помогна с нещо? – гласът му беше топъл и приветлив ...

aleksandra79

Prosa » Relatos

2017-03-04T23:23:10+02:00 1.5K 1 4

След завещанието 🇧🇬

Край гроба имаше малка пейка от ковано желязо. На пейката седеше жена с руса, вдигната на кок коса, черна рокля и черни обувки. В скута си държеше аленочервени, откъснати направо от градината репи.
Може би точно този контраст привлече вниманието на мъжа, почистващ съседния гроб – бледото лице… безкр ...

Светлана_Видинска

Prosa » Relatos

2017-03-04T23:04:35+02:00 1K 1 3

Женските тайни, които жените научават твърде късно 🇧🇬

Чували сте ги тези, нали? Бременните жени са красиви! Бременността е най-красивия период в живота на една жена! И прочие, и прочие. Е, да знаете, не е вярно. Нито се чувстваш красиво, нито изглеждаш красиво точно в този период. И няма как да е различно, когато за девет месеца качваш 20-30 килограма. ...

kapricia

Prosa » Relatos, De humor

2017-03-04T08:58:32+02:00 1.9K 2 6

Скелет от миналото- първа част 🇧🇬

Елена се опъна уморена на леглото. В ръцете си държеше старата пожълтяла картичка, с леко подгънати ъгли и стария плик с пощенска марка. Въпреки че мастилото се беше разтекло, можеше ясно да прочете надписа:
„Ще останеш завинаги в сърцето ми, макар и никога да не ми простиш!“
Златан Минков
12.08.199 ...

aleksandra79

Prosa » Relatos

2017-03-03T19:19:18+02:00 1.5K 2 7

Пресичане 🇧🇬

Трафикът по булеварда пред болницата бе засилен, както винаги в края на работния ден. Пешеходната пътека не бе от особена полза за пресичащите, защото част от шофьорите бяха доста изнервени и не даваха предимство. Често ечаха клаксони и скърцаха спирачки. Във въздуха сякаш витаеше напрежение.
Една м ...

Heel

Prosa » Relatos

2017-03-02T20:07:03+02:00 668

Изгрев и Залез. 🇧🇬

Както всяка вечер, спокойно притварям очи и оставям съзнанието ми да се отпусне. Картините започват да се появяват в черния фон и аз леко потъвам в дебрите на съня.
Пристъпвам боса по бялото мраморно стълбище. То ме отвежда надолу и навътре в собственото ми съзнание. Там са скрити моите най-скъпи съ ...

Kaylin33

Prosa » Relatos

2017-03-02T18:04:28+02:00 1.2K 1

Оправна кака 🇧🇬

Вратата на кафенето се отвори и в очертанията ѝ се появи една руса главица, последвана от десет сантиметрови токчета. Притежателката им отръска от раменете си снега в помещението и се огледа. След минутка забеляза своята приятелка в дъното и се провикна:
- Вивенце-е-е-е!!! – като размахваше весло ръ ...

aleksandra79

Prosa » Relatos

2017-03-01T13:27:26+02:00 1.5K 2 12

Мостът на прокълнатата 🇧🇬

МОСТЪТ НА ПРОКЪЛНАТАТА
„... Ниското есенно слънце, прилично повече на ярка луна, бавно се скри зад армията от черни облаци, които сега бързо и смело завладяваха студеното поле на небето. Във въздуха се разнесе онзи аромат на овлажнен прахоляк приятен мирис на дъжд. Тревите в полето бавно започнаха д ...

demi

Prosa » Relatos, Ciencia ficción y fantasía

2017-02-28T22:22:46+02:00 1.4K

Любовта е способна на най-доброто и на най-лошото 🇧🇬

Любовта е способна на най-доброто и на най-лошото.
Само не ми казвай, че най-важно е да сме приятели. Късно е вече за предпазни колани, въздушни възглавници и застраховки живот.
Вече се сблъскахме! А никой не идва да ме прибере, да ме превърже, да ме излекува и да ме прегърне. Ще трябва да стана и д ...

Kalisi

Prosa » Relatos, Cartas

2017-02-28T13:17:46+02:00 1.4K 3

Парижаните 🇧🇬

> Те стигнаха при канала. Той беше дълъг, прав, прохладен и в неговата влажна повърхност се отразяваше нощта.
>
> — Винаги съм искал да видя марсианци — каза Майкъл. — Къде са те, татко? Нали обеща…
>
> — Ето ги — отвърна бащата. Той вдигна Майкъл на рамото си и посочи право надолу. ...

beggins

Prosa » Relatos, Ciencia ficción y fantasía

2017-02-26T13:59:55+02:00 889 1 2

Тридесет крачки до Америка 🇧🇬

Тридесет крачки до Америка
Четири след обед декемврийско време. Здрачът вече захлупва селото. Бай Денчо облича шубата, нахлупва шапката със свалени наушници и тръгва на поредната си разходка из селото.
Та той по цял ден е в къщи. Не че няма домашни работи, които да свърши. В селска къща и селски дво ...

anwel

Prosa » Relatos

2017-02-25T23:52:07+02:00 620

За летенето 🇧🇬

Запитвали ли сте се как сте стигнали до летенето?
Мога да ви разкажа за себе си.
Някъде 91-ва на мен летенето ми се върти в главата. Една моя приятелка имаше гадже парапланерист. Колко планове кроях да се запозная с него. Но може би ме е било и страх, защото когато след 6 месеца разбрах, че си е счу ...

Oracle

Prosa » Relatos

2017-02-25T22:36:08+02:00 1.8K 4 3

Там, под покрива 🇧🇬

Под покрива имаше една ниска и тясна ниша – винаги тъмна, влажна и задушна, дори през зимата. Там живееше, ако може да се каже така. Не му трябваше светлина, а помещението се проветряваше самò: през малките цепнатини на гредите влизаха и снопове задимена виделина, и кислород. Имаше нужда от много ки ...

exuded

Prosa » Relatos

2017-02-25T21:50:41+02:00 584 1 3

Машината 🇧🇬

Истината е капан. От там измъкване няма. Но не е капан в който се умира, а капан в който се оживява. Само че пак има зъби, дето те пробождат. Дето те разкъсват и кървиш. Но те не докосват тялото ти, съвсем не. Те нараняват теб самия. Но иначе няма начин. Иначе няма начин...
Човекът седна на дивана. ...

Lebovski

Prosa » Relatos

2017-02-25T19:39:23+02:00 835 3 4

Хари 🇧🇬

Реших да играя „va bank”. Да опитам. Въпреки че едва ли някои ще се хване. Реших да си търся партньор. Не можех да лъжа, и трябваше да му кажа,че съм болна. Не от грип, който минава за една седмица, а от тежка неизлечима болест. Колко ми остава, не знаех.
Получи се това, което очаквах.
Отидох на пър ...

светлани

Prosa » Relatos

2017-02-25T19:22:41+02:00 637 1 1

Гробът на Димо- Клетвата (откъс) 🇧🇬

И като вървяхме така нагоре по стръмнината, отведнъж пред нас се появи голо, равно място и грамаден мраморен саркофаг, който с времето и от собственото си тегло беше потънал до половината в земята. Десет лакти широк и дълъг от тука до Стамбул. Защо ли го намираме точно на това място? В пустинята. В ...

khanas

Prosa » Relatos

2017-02-25T18:22:18+02:00 1.5K

Мъжът, който открадна сърцето ми 🇧🇬

- Аз убих Джудит – каза жената с бялата рокля, с лилията в косите, с чисто новата, искряща в празнично златно халка. Аз убих Джудит, каза младоженката.
Пианистът се втренчи в лицето й, и въпреки, че тя се бе надвесила - над него, над клавишите, над страниците с ноти, имаше чувството, че сините й очи ...

Светлана_Видинска

Prosa » Relatos

2017-02-25T12:49:58+02:00 2K 4 7

Китара, алкохол и останалия свят - 2 част 🇧🇬

Човекът изгледа премрежено Ивайло и го заговори.
- Дошъл си тук, за да спиш по-добре или на лов за сервитьорки?
Ивайло се обърна, отпи показателно от бутилката и му каза:
- Не може ли и двете.
Чичото му отвърна със лек подигравателен кикот: ...

Рустислав

Prosa » Relatos

2017-02-24T19:46:24+02:00 591

Сестри 🇧🇬

Сестри
Бяха почти неразделни, от времето, когато Обич пристигна в този свят. Любов го обитаваше изначално. Живееха сред хората и съпътстваха влюбените. Понякога, Обич се настаняваше в очите на единият, а сестра ѝ, в сърцето на другият. Нямаше своеволие в изборът им, всичко беше написано в Небесната ...

zelena

Prosa » Relatos

2017-02-24T15:17:19+02:00 1.2K 1 3

Китара, алкохол и останалия свят - 1 част 🇧🇬

Слезе той от самолета и се запъти към изхода на летището. Бе се подсигурил със едно вълшебно устройство на новия свят наречено MP3 плейър и чифт остъргващи слуха слушалки. Олюляваше се леко от предишните вечери на тежък алкохол. Колелцата на куфара му, формата на които бе заприличала на десният пред ...

Рустислав

Prosa » Relatos

2017-02-23T15:21:42+02:00 877 1

Сватбен подарък 🇧🇬

– На този свят всеки може да бъде смачкан, купен или пречупен, просто трябва да познаваш страховете и желанията му. Има една история за един съдия, изключително честен и неподкупен. На края на живота му една млада журналистка му задала въпроса:
„– И все пак как никога не се поддадохте на изкушението ...

Elder

Prosa » Relatos

2017-02-23T12:12:01+02:00 740 2 6

Такъв е животът... 🇧🇬

Разкъсвам дрехите си. Боря се за въздух. Прекалено е тясно. Затворена съм в малка черна кутия. Пръстите ми дерат по грапавите ѝ стени, ала ноктите ми се чупят и оставят малки кървави следи. Не виждам нищо, но усещам всичко. Боли.
Изведнъж става светло за миг и бързам да си взема глътка въздух, ала т ...

Aphrodite

Prosa » Relatos, Otros

2017-02-23T01:32:18+02:00 1K 1

Мария и Петър пета глава 🇧🇬

Все още пътуваха към столицата. Емилия караше спокойно, не беше бясна или ядосана. Живее с болната си сестра и майка си, която се грижи за нея. Мария не осъзнаваше какво се случва: болницата, срещата с Емилия!
- Как се казваш?
- Мария....., а имах предвид Мариян. Петя ми е сестра
- така ли! И аз има ...

angelskiogyn

Prosa » Relatos

2017-02-23T00:12:01+02:00 884

Фатална грешка 🇧🇬

Разказ от Генка Богданова
– По дяволите! Сънувам ли, или изживявам този кошмар наяве?
Нищо не разбирам, но това, което ми се случва никак, ама никак не ми харесва! Изведнъж се почувствах лек като перце и се озовах във въздуха между земята и небето. Поглеждам надолу и изтръпвам от ужас. Уж съм горе, ...

evgeniagenka

Prosa » Relatos, De humor

2017-02-22T12:10:53+02:00 907 2

Разказ 🇧🇬

Разказ
Първородният съм на Донка и Христо. Коренът им е в Странджата и Източна Тракия. Тя е изтърсакът, шесто дете на Мара и Вълчан. Последният е полусирак, останал без майка, с трети клас образование. Тя – кръгъл сирак, неграмотна, ратайкиня. Само Господ знае съдбата на родителите ѝ.
Видели се, хар ...

cosigin

Prosa » Relatos

2017-02-21T23:03:48+02:00 728