Но кой ли вярва в това, че ще умре?
Да, зная, че умирам - пък се смея.
И кой, кой в този миг ще разбере
аз колко много искам да живея.
Надеждата - тя моят бе светлик. ...

В тишината се пробужда птиче,
отоплено под майчино крило.
Пробуждат се и хиляди дечица
с любов приспани… без едно.
А то на кой ли да честити, ...

В безлунни нощи пиша с трепет,
перо от ангелско крило
топя в мастило с дъх на време,
което вече е било.
Но то отново ще пребъде, ...

Да се завърнеш в бащината къща,
където само спомена се връща.
Под старата асма на двора,
сред бурените до стобора.
До зиданите, каменни стени, ...

Адреналин и спокойствие в мен се дуелират. Всеки иска надмощие, не могат борбата да спрат. И някъде между тях е страхът.
Мисли гръмко подредени
В тетрадки извехтели.
Гледат строго,
Казват много. ...

ГРАФИТ ВЪРХУ СТЕНАТА
Не ме прогонвай с думи непростими –
на мен не ми тежи да те очаквам.
Градът не е приют за нефилими –
но ни залъгва, че ще влезем някак ...

Добрини помним, ала и обиди,
от вчера, от доста време дори...
И изтрива се злото с годините,
а доброто прегръщаме всички...
Тъй от векове, човек се развива, ...

Не е лесно… но е цветно!
Прелиствам пак в светлината на екрана,
усмивки хвърчат — като искри в мъглата.
Не е лесно,
но е чудесно ...

През иглени уши провря се,
та чак до долната земя,
сърцето ми, но съумя
да оцелее в свят опасен.
Криле ми дяволът хариза, ...

Живея! И за друго нямам план.
Посоката – не знам къде.
Земята малка с плитък океан
и недостатъчно небе.
И вярвам! Малко е наивно, знам. ...

Blind Love
Blind love, it’s a cheap whiskey burn..
Chased it down, honey,
Now I can’t return..
Blind love, like a dry dusty road. ...

Не е лесно… но е цветно!
Прелиствам пак в светлината на екрана,
усмивки хвърчат — като искри в мъглата.
Не е лесно,
но е чудесно ...

Аз не бях от жреците на Мелпомена.
И не стигнах никога, до Карнеги Хол.
Ала ме аплодираше, цялата Вселена –
когато ви рецитирах, че царят е гол!
Зората се спускаше от баира! ...

животът война
е - която печели
се чрез добрина

Между полусънието и реалността,
терзания заровени поглеждат плахо.
Мъгла почти прикрива пошлостта,
издига се над мътните води на блато.
Светът трепери все по-ужасѐн, ...

В ръцете ти когато се отпусна,
за миг променя се света –
тишината става вкусна,
цветно времето на любовта
Поезията идва щом отново те погаля, ...

Летящият Холандец
Какво се случи на Петрохан
и как се прехвърли на Околчица,
къде е пантерата черна от Шуменското плато-
ние народ ли сме или сган, ...

Свързани идеи
Работа над себе си
Защо е нужна? Тя
Очистване и ред
В наши "стаи, дом ...

Пролетта дойде в гората
по пътека от цветя,
с куп къртичини в тревата
и с голяма веселба:
Зайо Байо сбра оркестър ...

Пролетта дойде в гората
по пътека от цветя,
с куп къртичини в тревата
и с голяма веселба:
Зайо Байо сбра оркестър ...

Малка къщичка там, до морето,
е населена само с мечти.
Тя е фар, не престанал да свети,
но в мираж се превърна почти.
На високото кацнала, сутрин ...

В предходната част първа оставхме току-що разтрогналата брака си Кераца да рисува пейзажи, поставила своя триножник с окаченото на него платно почти до самия ръб на отвесната скала в дворчето на наетата от под наем нея къщурка. Почти всеки божи ден, когато не била на работа в Елитната гимназия тя пр ...

Част XV
701. Излишната честност е ненужната лъжа на фанатичния истинолюбец!
702. Има много видове смелост, но единствената автентична такава е тази да се страхуваме!
703. Ако отчаяно се нуждаете от някого, когото да презирате, не поглеждайте към другите. - Имате себе си!
704. Клишетата са опорните т ...

Късно вечер. Погледът ми – вял.
В джоба смачкан мокрият билет.
Мисли влачат боти в рядка кал,
страх и гняв чертаят зъл сюжет.
Аз подритвах камъчета с дни. ...

Късно вечер. Погледът ми – вял.
В джоба смачкан мокрият билет.
Мисли влачат боти в рядка кал,
страх и гняв чертаят зъл сюжет.
Аз подритвах камъчета с дни. ...

Погледнах се в мръсното огледало
Безнадежден, самотен, беден
Това общество никога нищо не ми е дало
Петната засъхнали обикаляха лицето
Лицето, с което всички ме познават ...

На синора на нива камениста
от семенце що вятърът довя
изникна круша, пролет я разлиства,
и ръси цвят в околните нивя.
Не помни колко пъти се облече ...

I.
Будилникът мълчи, а сутринта е моя,
не бързам за никъде, светът е по‑спокоен.
Правя си кафето царски, на бавни обороти,
и мисля – най‑сетне имам време за живота си! ...

I.
Будилникът мълчи, а сутринта е моя,
не бързам за никъде, светът е по‑спокоен.
Правя си кафето царски, на бавни обороти,
и мисля – най‑сетне имам време за живота си! ...

Глава 17. - Врата в морето
Осми март се втурна в утрото с море от цветя, панделки и аромат на влюбеност. Витрините на магазините грееха в червено, златно и розово.
Гергана украси ателието си стилно, вплитайки цветя и панделки в оригинална композиция. Тоалетите, изложени преди няколко дни, бяха прода ...

Успехът изцежда силите. Стремлението към него – също. Нужно е да ангажираш цялата си енергия, да употребиш качества, които не притежаваш и да пресъздадеш себе си във визия, годна да бъде възприета с удовлетворение от мнозина.
Дойде ли успехът, може да свалиш желязната маска на неудобната външност, к ...

Не, този свят не ще се излекува.
За истината няма той очи.
Невиждайки не иска и да чува –
и като роб послушно си мълчи.
О, устните му са зашити с корда... ...

Времето тече за всички еднакво,
но не за всеки то е понятно...
Понякога, сякаш е спряло...
Друг път неусетно изнизва се,
преобърнало поглед изцяло ...

Когато прасето гладно грухти!
Когато кравата гладна мучи!
Когато кобилата гладна пръхти!
Когато кучето души, слухти!
Когато кокошката кудкудяка, ...

Високо над земята живееха Слънцето и Голямата Водна Капка. Макар и много различни, те бяха силно влюбени един в друг. Слънцето беше топло, сияйно и малко гордо. Голямата Водна капка беше прозрачна, дълбока и чувствителна.
Всеки ден Слънцето протягаше златните си лъчи към нея:
- Добро утро, моя бляск ...

Събуждам се с усещане за пролет,
а слънцето е още пеленаче.
Мъглата кърми го – почти до обед,
и го повива в пелени прозрачни.
Ще ги разкъса щъркел, емигрирал ...

Казват, че можеш да познаеш човека в очите, ала твоите очи гледат през мене. Малко са празни (може би, защото си черно-бяла). Ала в тебе пак виждам някого, непознат, но го виждам. Знам за тебе, че сама си и не от скоро си самотна. Знам, че търсиш нещо. Дали е човек? Дали е място?Не зная. Не ми го и ...