Препуска животът забързан
към утре, към нови мечти.
Замръкват край него смирено
в сумрака потънали дни.
Търкулва се слънчева пита, ...

ВЕЧЕ Е ЛЯТО
Лято е, лято е…! Вече е лято!
Толкова дълго го чакахме! Ето го!
Слънцето грее по-силно и топъл е вятърът.
И ще е по-хубаво, знаем от предното. ...

(В памет на Георги Рупчев)
Бяха времена, когато кражбата беше нормално явление, защото с една заплата как се живее? После се оказа, че кражбата е престъпление, понеже вече нямаше какво да се краде. Освен идеи, но старите вече бяха умрели, тези - на средна възраст - уморени и затъпели, а на младите н ...

Там, в ателиетата, където светлина
се раждаше на пластове и думи,
сега се стеле в пепел, сив и тежък прах,
на забрава, отхвърлена жад и умора.
И сянката на бледо самочувствие ...

Твоето отсъствие ме съкруши,
до толкова, че тази дата
в паметта ми и навсякъде стои.
Толкова ми липсваш,
а минаха векове време, ...

Армията беше като необятно море до края на хоризонта, хората се движеха между палатките подобно на вълни, малки огньове блещукаха тук-там. От височината гледката бе завладяваща. Бартак се чувстваше смирен пред вида на тази сила, готова да закипи и да се втурне накъдето бъде насочена.
Това виждат кра ...

Събота — Ден на Сатурн
Фаза: Albedo — пречистване
Казват, че след като всичко изгори в nigredo, трябва да отмиеш останките със смирено мълчание.
Но аз не съм мълчалива жена.
Аз съм ураган, мълния, перлена сол по бузите си. ...

С ПРОТЕГНАТА ДУША ЛЕТЯ КЪМ РАЯ
Един проблем не мога да реша – и попа питах в стихналата църква
какво да правя с моята душа? – тя тия дни тотално ме побърка! –
от мене вечно нейде си хвърчи – понякога забравя да се връща,
със нея аз – по всичко си личи, превръщам се в осиротяла къща, ...

Не зная ще доживея ли да ползвам евро,
та гледам в него цените и заплащам с лева.

Поискам ли... ще бъде земетръсно
и граници ще падат, като дрехи.
А после ще е много късно
да търсиш старите пътеки...
Ще ти открия нови... но опасни... ...

Пред старчески дом – черупки
от вкостенелост
(биологичен „боклук“) – на припек –
ускорител за доизтляване –
за сметищната кола ...

Кажи го с прости думи,
достатъчно съм сложен.
Не си играй с ума ми -
успехът ти ще е нищожен.
Кажи го, щом го вярваш, ...

Когато сутрин стана
изтръпнал от дивана,
най-хубавото нещо на света
е, глътка бяло вино
след чаша капучино. ...

Защото щом те търся, ще намеря
най-влюбения поглед на земята –
красив, щастлив, любим ще се разпери,
дарява най-любимото си лято
на мене – твойта къдрава русалка, ...

на Иван Хаджидимитров
Тук от росен лист капе изтърпяна болка.
Болката ще прости,но не знаем доколко.
Притихналата планина по пътеки страда.
Утринна светлина раздава щедро пощада. ...

Позвъни ми
Утрото е подранило,
чакам да ми позвъниш.
Слънцето те е открило,
даже и да си мълчиш. ...

Сънувах я отново.
Носеше от мен дете.
Зарадвах се, но много
сви се моето сърце!
Разбрах, че още я обичам, ...

Издигнал съм си паметник неръкотворен,
не ще обрасне пътят хорски там с трева,
от стълпа Александровски, с лик непокорен,
по-горе ще виши глава.
Александър Пушкин ...

Висок пиедестал сред бурите възнесен,
по-строен от звука на лира и на песен,
горд като гнайс и гранит,
ти носиш сред рояк от облаци, безчислен,
великия поет, над ритъм нов замислен, ...

След славата на безхаберието...
след измисления фалш!?
Остава само тишина, разочарование,
тъга, болка, самота.
Толкова се объркаха нещата,защо? ...

Изчадията на Нагона – облачища –
се съвъкупляваха, съвъкупляваха се
върху върлина от небеса.
Репетираха
ново ...

Гларусче някакво,
леко пресипнало,
по гларусовски нещо нарежда.
Слънцето сънено,
с гларуси свикнало, ...

Не се умсихвай закачливо,
че в парка рано пиша стих.
Китара носиш - посвири ми
и изгони плача ми тих.
Запей, а аз ще ти пригласям. ...

Недей ме сравнява с онези, недей ме сравнява,
по нещичко може би имам от всяка от тях.
Но моята обич е зрънце сред звездната плява,
до нея да стигна небесен харман овършах.
Недей ме разлюбва, за нощ ти, недей ме разлюбва, ...

…Ни свой, ни чужд сред купищата кал,
сред цялата словесна зла помия…
Немее телефонът пребледнял,
зей празна мойта пощенска кутия.
Ни клетва зла, ни благослов най-благ. ...

_ Вярно ли така съм казал?
_ Как да ти кажа...
_ Казват че съм го казал!
_ Казвам ти, каза го!
_ И как го казах? ...

ИЗДЪЛБАНО НА ПЕЙКАТА В ПАРКА
Денят ми – черна траурна жалейка,
изви се – вихрулица пътна прах.
Все тъй седя на кривата си пейка –
без тебе три живота пропилях. ...

Да живееш, какво точно значи?
Да дишаш, да гледаш, да утолиш жадна уста,
да чуеш тихия звън на далечното стадо,
да прегърнеш детето си със сърце и душа,
да зърнеш с приятели юлският изгрев, ...

Живота ме гледа из под вежда,
накъдрил своя сърдит баритон,
слънцето само,кротко поглежда,
смекчило леко студения тон.
Вятърът носи,дъх на промяна. ...

Вятър
и спомен
за стара
любов.
Вълните ...

Витоша е задръстил се вулкан.
Аларипитата биха могли да отпушат.
Атракционер Балкански ще го прилапа.

Бъди спокоен! Продължи напред -
аз вече свикнала съм...
Бъди спокоен - всичко е наред!
Аз тъй отдавна свикнала съм...
Да съм харесвана от любопитство ...

Локация: Третата стая на кулата. Час след залез. Луната все още е скрита.
Температура: Студено в костите, горещо в гърдите.
Материя: Разпад.
Аз: Все още димя.
Перо от гарван. Мастило от пелин. Пиша с пръстите, с които и горях. ...

Сърцето ми обича да те слуша
и всичко друго си расте подир,
и плуваме в море щом стигнем суша,
и сушата е сладък сбъднат мир.
Когато ореолите от чувства ...

Моите дядо и баба не са просто старците двама,
те са тайна врата към вселена голяма.
В нея времето спира, различно се движи,
и расте само обич, без проблеми и грижи.
Баба шета във къща от дърво и дантела, ...

Щом долният ми праг е станал горен
и откачалките – от двеста – триста.
Ще грабвам май метлата пак, аморе
и ще летя (ти вярвай, че ще чистя).
Търпение инатът прегризе ли, ...