Избягах, мой дом.
Избягах от спомена за стъпките на баща ми,
от високия смях на майка ми,
от спомени за тънки свещици,
свърши се, мой дом. ...

Няма да е все така! -
вярвам го и отстоявам,
нищо, че сега светът
тъне в облачна забрава.
Че с отрязани крила ...

Свободата, Санчо, тя е жива!
Кой затворил е душа с катанец?
Само слободията убива.
Щом и дон Кихот е самозванец.
Куци кранти все галоп сънуват. ...

Спиралата разгъва
стоманените краища
с присъствието на едно
отсъствие.
Гугутката, ...

ПОСЛЕДНАТА ГАРА
Дойдох от път. Почти последна гара.
И куфар стар – с почти ненужни вещи.
Настъпила съм здраво тротоара –
останалите някой ги посрещна. ...

Научих се да те обичам,
не беше лесно – отдалече...
Когато слънцето изтича,
когато заревото чезне.
Научих се да те откривам ...

Хей, приятел! Опри се на моето рамо!
Виж, дъга ще сваля - да ни топли по път.
Знам, че майка не съм. В сън простенеш ли: Мамо!
Ще съм просто жената от земната твърд.
Дай ръка, виж гореща е моята, пáри, ...

Ако знаех за начина, по който ще ме гледаш, докато вечер се събличам пред огледалото, и за това как искащ и молещ ще се разпадаш на малки частици, които ще те теглят към тялото, което си сънувал ненаситно нощем и си рисувал неприлично денем в мислите си, в миговете на мъжка самота, преди мен, когато ...

Нощта спуска се навън,
но няма покой, няма сън.
Пред болестта сме без сила,
мнозина досега е тя убила.
Хиляди са жертвите вече, ...

Криза в цирка! И на слона
му порастнаха рога -
дава младата слоница
секс-услуги за храна!
Слонът чак сивее мрачно - ...

Все повече мечтая да ме няма.
Да се загубя във води, безотговорни,
в които няма как да се надявам,
на помощ от спасителните кораби.
Все повече приличам на безсмислие, ...

Отворих плахо и безнадеждно едното око.
- Стой! Къде ще ходиш?
Така си и знаех. И защо трябваше да се връщам пак в тая реалност?
Бавно надигнах втория клепач, с мъка концентрирах поглед в тавана. Те не обичат да ги гледаш в очите, но пък нямаше как да сведа глава надолу – на кревата бях. А и задължи ...

Всичко ужким е същото,
само дето не мога
да протегна ръка,
да го пипна.
Да усетя със ноздри ...

Поезията е безсмъртна птица.
Тя прелита от душа на душа
и от век на век.

Затварям очи. Аз и ти. Хванати за ръка. Вървим през гъста гора, осеяна с разноцветни листа. Вятърът духа, но мен не ме е страх, защото съм с теб. Преминаваме през трънливи храсти, които се опитват да ни отдалечат един от друг, но въпреки това ние не се пускаме. Продължаваме смело напред. Озоваваме с ...

/Рис/к/ов Апокалипсис/
– Пак старата песен! – каза той на Едвин. – Какво значи „алена“?
– Това значи червена.
– Червеното си е червено, нали така? Защо тогава да се надуваме и да казваме „алена“?
Джек Лондон "Алената чума" ...

Тръгвам
Тръгвам нанякъде, без път и посока,
рея се с вятъра, прегазвам морета,
гуша се в облаци, прескачам потоци,
в слънце се къпя, тичам през тучни полета, ...

Здравей любов,
помниш ме нали…
Трябваш ми,
защото често ме боли.
Лошо е знам, че искам ...

22.05.2019.
Днес работих 6 часа. Общо за деня, 12 свирки.
8 на случайни клиенти, по 25 лева = 200 лева
3 на редовни клиенти с отстъпка, по 15 лева = 45 лева
1 на полицай. Както обикновено, взе ми 50 лева ...

Това е сън. Из нощното небе
се гонят полудели Персеиди.
Не ме буди във утрешния ден,
защото вече знам, че ще си идеш.
И знам – щом съска есента у мен – ...

Ние с моя партньор, следователят-човек, наистина бяхме изтеглили късата клечка. Така се оказа, докато Глухарьов умело шофираше по вече почналите да се задръстват улици на района (все пак вече беше към осем) и ме посвещаваше в подробностите по случая. Трябваше да му се признае безспорното умение, с к ...

РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ „СТОЮ ШИШКОВ”, СМОЛЯН
След дългото ми отсъствие от този край, реших отново да посетя Регионалния исторически музей „Стою Шишков” в Смолян. Докато изкачвах стълбите към него, се обръщах към града и се радвах на изключително красивата му гледка, а отвсякъде ме обгръщаха ...

Трудни дни. Като камъни - сиви и тежки,
който беше нормален, отдавна е луд.
А поети - на Бога любимите грешки,
пак подпират небето. Сизифовски труд.
И изгарят душите им - факли човешки, ...

ГЛАВА 12
ПОСВЕЩЕНИЕ (завършек)
- Не се движи, и затвори очи, - чух глас зад себе си.
Изпълних указанието и замрях.
- Моето име е Кази. Името „Кази“ означава „разказвачка“. Сега на тази дума по-подхожда друг термин – „гадателка“. Аз мога своите да предавам с думи видения си. И да ги донасям до Пръсте ...

Заслушай се в шепота на вятъра.
Ще чуеш музиката на цигулки.
Тъгата е емоция пречистваща -
да блеснат радостни гъдулки.
Загледай се в шедьовъра на бурята. ...

‘На психотеста показа добри резултати – не е импулсивен, по-скоро търпелив, умее да бъде дискретен, по-скоро интровертен тип. Склонен на морални компромиси заради материални ползи. Има потенциал да бъде прагматично лоялен. Няма да ухапе ръката, която го храни. Смятам, че е подходящ.‘
‘Сигурен съм, ч ...

За революция ми казваш да се борим.
Да променим света мечтаем, зная.
Ще ти помогна, както мога,
дори да трябва да поспорим,
за да намерим пътя най-накрая. ...

Къде е щастието - в детските очи
пред коледния блясък на елхата.
Какво е красотата – слънчеви лъчи,
обвили утрото с воал от злато.
Какво е красотата – нежна светлина ...

Завръщане...2
Потропах на прозореца на Детството,
от там надникна образът на мама –
помаха с пръст, усмихна ми се весело,
но аз разбрах оптичната измама, ...

И тъмното, което бе заспало,
събуди се, във мислите ми пръкна,
години студ, безвремие от жалост,
а аз безропотно сама замръквам.
Във полунощ дъска за шах нареждам - ...

Днес мама е болна, а татко – напът.
Ще сложа две гозби завчас да уврат.
Нали ме е учила баба как става,
солчица, пиперче и лук ще прибавя.
И олио към зарзавата ще сипна, ...

"Бела съм, бела, юначе",
сърце моминско ми плаче!
Три пъти мома се къпа,
изтри сапун три калъпа.
Китка на чело закрея- ...