Погледнах в бъдещето...
То се смали...
до моя поглед.
Това ли е могъществото...?
То покори ...

ПЪТЯ КЪМ ТЕБЕ
Препускам между вселените.
Палач съм на истини.
Угасих осветлението
и липсите ме полазиха... ...

За „тържествата!“ на 19.02.2020.!?!?...
(редица медии обявиха за„тържества“(!!!) в
страната по случай обесването на Левски!...)
Най – тъжният, Родино моя, ден
в Историята ти, нарекоха „тържествен“ ...

Все още сме на „булчинска вълна“. Днес е понеделник и вероятно някое от децата в детската градина в неделния ден е било на сватба. Неговите разкази така са впечатлили Ася, че тя въодушевено ми обявява как тази вечер ще се омъжи за Ники:
- Като се приберем вкъщи, ще поканим Ники, Стефчо и малкия Тошк ...

Жилището ни е близо до автобусна спирка за Банкя и в събота, или в неделя за петнадесет минути сме там на разходка. Веднъж виждаме пред нас семейство с около пет-шест годишно момиченце, което едва не се препъва в дългата си рокля. Личи, че е преправена булчинска или абитуриентска дреха - талията е н ...

Пак към Теб се обръщам, о, Боже,
със смирена и тиха молба,
няма друг, просто никой не може
да раздава тъй щедро блага.
Днес те моля за мир на земята! ...

(От книгата ми - "Бурята")
Автор - Величка Николова - Литатру
Вървях по булеварда. Бях обезверена,
а Западният вятър ми дялкаше гърба.
До мен изникна сянка, в дрипи пременена. ...

Вън вали, отвори ми да вляза,
че подгизнах от обич отпред!
Не оставяй сърцето си празно!
Цвете нежно откъснах за теб.
Погледни ме, не виждаш ли лято, ...

Но виж това в очите ми, любими!
Нима не виждаш там, как любовта
за теб изписва най-прекрасни рими?
И в стих ги втъква заедно с нощта...
Ела! И пак от розите вземи ми! ...

Буря след буря...
Това ли е живота?
Като бледи сенки
теглим си хомота.
Като бледи сенки, ...

Той живее във свят,
населен от призраци –
най-самотният мъж на света;
сред мръсни чинии и разхвърляни книги,
оттатък интернета заспал. ...

Не ми повтаряй непрекъснато „Обичам те!“,
„Обичам те!“ е жажда на душата,
кураж, магична сила, лудо вричане
между небето и земята.
Тя, любовта, е капчица отрова ...

И какво от това, че други целувам?
Въпреки това след като заспя теб пак сънувам.
Тялото си им давам, но сърцето при теб оставям.
Мисли ми твърде верни ти остават,
въпреки че толкова ме нараняват. ...

Часовете изчезват ненадейно сами,
както минутите саморазтопявайки
и чувам твойте нежни вопли,
догонвайки ги и самонаслаждавайки се.
А секундите избухват в ярки искри ...

/И котката прохожда из тревата.../
Една реалност може да горчи,
но тъжните неща не забелязвай,
а фокуса измествай настрани,
където няма истина напразна. ...

Пиех си кафето машинално, а съзнанието ми още спеше. Зяпах разсеяно силуета на планината и се опитвах да си спомня какво сънувах тази нощ. Имах някакво смътно усещане за нещо важно, но не бях сигурна, а мъглата на съзнанието ми отказваше да се вдигне, подобно на тази, която обвиваше върховете отсрещ ...

От тиха обич безпределна,
навярно свитото сърце,
тупти така неравноделно,
рисува с ритъма лице.
Заглъхва вече песента, ...

Недей ми казва колко те боли.
Аз зная, че е адски. Безутешно.
И най болят красивите душѝ.
Болят от влюбени, съдбовни грешки.
Прекрасно зная, че е много късно. ...

Запазих те за себе си единствено -
дано да не линееш в самотата ми...
Разбрана ще си из основи истински,
макар че си безумно твърдоглава.
Говорех ти от моя бряг скалистия, ...

Режисирани от стереотипи,
духовният им жар твори
мазутен софийски дим,
не се чувстват значими във
ежедневие без смут и дисонас, ...

Мъглата днес е вълча,
видях я с Калина.
Провидих влагата,
вкуса й преди дъжд.
Ще трябва да побързам ...

Момиче-кокиче
към тебе тича
весело, засмяно,
през слънчева поляна,
с лъчите му се заиграва, ...

Стоях на прозореца със премръзнало сърце
за да докосна твоето лице,
усмивката и нежната ти любов за послесно.
Усещах хладина, но споменът за теб остана в крехкото ми Аз.
Докоснú сърцето ми - то бие за теб, ...

Видях я в ден случаен
Но оказа се ден специален
В него ден първа мисъл за нея в ума ми прелетя
И вече година мина от как'
само тя е в моята глава ...

Българийо, велик син твой
на тебе бе изцяло посветен.
Той не знаеше сън, покой,
за да е народът ни спасен,
че тиранин го потисна, ...

Във времената на комунизма ни възпитаваха масово в интернационализъм. При това ставаше дума за т.нар. интернационализъм на дело. Патриотизмът беше нещо като мръсна дума за червените лакеи, угодничещи на Москва до степен, че предложиха България да стане 16-та република на съветите. Предложението е ли ...

Притихна мрака.
Дано не го събудя
с вика в душата,
сподавен до полуда.
В самотата си вървя - ...

Все същия уж.
Минутите се превръщат в
часове,
времето се преструва на заспало,
надеждата не идва, ...

Незабравка...
Защо е тъжна Хера тази вечер?...
Защо е този гняв необясним?...
Защо събира бури отдалече
и яростно ги блъска във Олимп?... ...

На Дякона - Левски
Ти пътищата беше извървял
на клетата поробена Родина.
Попивал беше студ и дъжд, и кал,
под теб земята ставаше на глина. ...

Част 6
Бриана тъкмо беше влязла в раздел тридесет и четири, когато дочу ехото на гръм някъде в катакомбите и се спря.
– Какво пък е това? – промърмори тя през стиснати зъби, оставяйки картата на Дотрофски на произволна полица за втори път за един ден. Слезе по стълбите до приземното ниво за рекордно ...