В съня ти тази нощ ще дойда аз.
По Хермес първо стих ще ти изпратя,
а после яхнал белият Пегас
ще полетя към теб през небесата.
Ти вярваш ли, любима, в чудесата - ...

Не казвам нищо вече от учтивост,
а маските? Напалих огън с тях.
Когато ми е криво – ми е криво,
щом весела съм – песен съм и смях.
Не знам какво са сън и мир, и леност, ...

Силното момче
(На моят племенник Григор)
Едно момче порасна сякаш изведнъж,
бе дете, младеж, а сега е млад мъж.
Върви по своя път с вяра и надежда, ...

ФЕРИБОТ
1.
Фериботът е огромен. Поне така ми се струва. По-висок е от мен. Гледам го от пристанището и се удивлявам. Много автомобили влизат в огромния му корем, паркират съвсем близо един до друг. Хрумна ми, че при вълнение ще се сблъскат и ще ожулят лака и страничните лайсни. А отворът отзад поема ...

Булгар-култ-култур-артикул
на демокрацията:
нон стоп бол
топ,
шок, ...

Недалеч от езеро Йелоустоун в планината, се бяха събрали хората от племето, за да чуят историята на техния стар събрат, който живееше вече близо 70 години. Той бе седнал вътре в една от типите край огъня. Това се бе случило, малко преди новите заселници да завладеят тамошната земя. Всички искаха да ...

.1.
Ако на лъжата краката са къси, на истината са дълги, то на глупостта, може би, са на шпагат.
2.
Трай, бабо, за хубост; дядо – за сила и младост; стринке – за престиж; вуйчо – за екскурзия в Париж…
И от цялата работа излиза, че сме най-силната, хубава, млада и успяла нация, разпръснала се по свет ...

Готова ли съм вече за промяна,
дали изхвърлих старите си рани?
Нали пораснах малко по-голяма,
с капка обич в прашните ми длани?
Останаха ли призраци във дрешника, ...

Тишина. Само тя те заобикаля. Дори светлината не може да послужи за ориентир, за който да се захванеш, пък макар и уклончиво. Все пак е зима - началото и краят на деня са най-близо помежду си.
Спомените пак се борят за надмощие в съзнанието ти. Само те са останали. Подобно на потъващ в забрава дикта ...

Липсваш ми
да ти кажа,
не защото не си до мен,
но няма да те лъжа,
липсваш ми, мамо ...

Слънцето вече се бе изкачило по билото на небето почти до върха му, но в гъстата странджанска гора продължаваше да е сумрачно. Преплетените гъсти разлистени корони на лъжниците не пропускаха слънчевите лъчи да се промушат между листата и да осветят подлесието.
В най-затънтените дебри кукувица отброя ...

Ако знаех къде ли се намираш сега,
бих пребродил аз смело не една планина.
Бих преплувал морето, бих изпил езера,
за да стигна до теб, но - някой ден, не сега.
Ти сега си далече, в своя приказен свят ...

Човекът с тика на окото си говореше сам и всички си мислеха, че е луд – беше в началото на ерата на слушалките.
Човекът с тика на двете очи си говореше сам и всички си мислеха, че говори по телефона – беше в края на ерата на слушалките.
Разказът (без заглавието) участва в конкурса за ноември на „Стр ...

Бъди любов необорима,
опиваща, една, всезрима.
Изящно следвай нежен зов
от светлината лъчеслов,
нашепващ "Моя си любима..." . ...

ДС агент с кодово име Тотенкопф не е съществувал никога. Това е име от германски мит. Мъртвешките глави? Не мога да бъда копие на имитацията.
Стъпките на отмъщението тропат по вратите на позора. Виолините свирят върху гроба на неутралитета. Поетите пият от виното на забравата – ни бяло, ни червено. ...

Глава четвърта
„Идилията винаги е измамна. Най-нормалното нещо на света е самообявяващата се за най-нормалното нещо на света ненормалност!“
Мигел Уртадо, „Убежището на блуждаещия безпочвеник“ - ноември 2133
Фаял, Азорски острови - сряда, 10 април 2103
„Неканена пристига любовта. ...

Ти си ритъмът и блусът,
на пианото ми пулсът.
Подарената корона
и страхът от микрофона.
Ти си истински арсеник - ...

И не живея никога сред спомени,
от минало и бъдно нямам страх.
Светулките – от зимата прогонени,
на топличко в душата си прибрах.
Обичам ги и черните и белите, ...

Напоследък у нас стана много популярно да се обсъжда т. нар. „съдебна реформа“. Колцина от обсъждащите я обаче имат дори бегла представа за естеството на съдебната система? Колцина са достатъчно компетентни, за да е възможно да знаят каква е конкретната дейност на прокурорите, съдиите и следователит ...

Смълчано време. Време на обида.
И време за разпъване на кръст.
А някой пак пироните забива,
за да порасне след това. На ръст.
Душата му с размера на стафида ...

Ако се замислиш.
Не си роден по своя воля. И по своя воля няма да умреш. А по средата между двете – имаш воля да живееш, да съзреш и да угаснеш.
Но тази воля става право с годините. И затова волята решава да не упражнява правото си. Едни решават да живеят, други – да узряват, трети преждевременно да ...

Напоследък, често ходя в парка,
от който - живи връщат се само...
На моя мъж цветя тъжни слагам,
на бор съседен, тъй чука кълвач...
Секунди мери - часовник, сякаш, ...

На безсмъртния Вапцаров
Безочливите хора между нас
приеха, че животът ти е стока.
„Борбата е безмилостно жестока!“ –
написа ти в предсмъртния си час. ...

Да те чета е тиха радост,
поезия- екстаз в гръдта.
Прегръщам пъстрият ти патос
превръщащ искрено света
в безспорна философска святост. ...

Поредна нощ безсънна, нецелуната
виси луна над мократа ми стряха
и идва ми да тръгна след катуните,
те лятната си песен не допяха.
Запрегнали жребците запенените, ...

А някой казва, че сме същите!
Ооо, не! Не сме, приятелю, уви!
Годините отпечатъка свой
оставили са и то в нашите души!
И нека не гледаме бръчките, ...

кипи кръвта на
младостта - взривява и
душѝ споява -
грабва и увлича - и
лудее - и обича

Разказвам в стих за теб,
а после слушам
как листите нашепват благослов!
И става тихо, тихо...
Да послушам ...

Тук е студено, кално и има
мишки, които жив те изяждат!
В мрачната дупка ние сме трима:
аз и смъртта, и тъжно, протяжно
виене кучешко. Черни рани. ...

Застанал е звярът със зейнала паст,
какво ли не сторил за проклетата власт?
Жаден за жертва, за егото - глад,
червива отвътре, най-нишата гад....
Пред него аз стоя безметежно, ...

Винаги заедно
въпреки
разстоянията;
Винаги заедно
в болка ...

Текст: Яна Маринова
Музика: AI
Тишина. А в тишината – ти.
Самота. И в самотата
птичка тъжна лети. ...

Прекалено съм
далеч от реалността,
но все пак живея
живот смислен
и винаги съм имала смелостта ...

Засадих едно дърво от слово,
в пространство, наречено вселена,
знам, че някога ще е готово,
и плод със обич ще си взема.
И всеки клон ще ми напомня, ...

Нямащ тяло на атлет,
не мислител по Роден,
битът не бе ми лесен,
една забавна песен.
Не е до колене ...