– Опитах, вярвай ми, опитах!
– Какво опита ти? – Кажи!
– Опитах всичко! И се скитах.
– Но пак към мен се приближи.
– Не виждам друго, теб само. ...

Изгубих всичките облози.
Животът стръмно се изниза.
От иглени уши оглозган,
духът ми прероден възлиза.
Надничам някъде отдолу, ...

Защо „природата връща” били единствените думи, които мъдрецът на селото дълбокомислено произнасял? Какво се случило с осакатилия се дървар и жена му, когато го посетили? Как любопитният негов съселянин разклатил психиката му и какво станало с мъдреца след това?... - Отговорите са в звуковия файл.
Те ...

Задуха ли - южняк през февруари
и почне да топи лавини сняг,
ще цъфнат по полята минзухари.
В горите ще се пръкне кукуряк.
Тогава, в най-потайната хралупа, ...

Пада мрак над града и е време за сън,
ала нейде не много, далече
още детска игра се разгаря навън
и на всекиго ясно е вече
туй, че само след миг на прозореца с вик ...

Плачеше върбата,
пълнеше реката,
капка подир капка,
плачеше душата.
Капка подир капка, ...

В
една
страна
отъждествява
се ...

Оглеждаш се в огледалото.
Виждаш някой друг.
Кога стана него, не знаеш.
Къде изгуби се другото ти аз?
Дали погуби го или само́ си тръгна?

Аз съм тук. И сега те прегръщам.
Днес и тук. В този миг. И сега.
Утре няма пак да има от същото.
Утре в нас ще вирее тъга.
Аз съм тук. Пак до теб. Не сънуваш. ...

Аз съм прост(о) човек
нито съм белобрад "мъдрец"
нито изкукал "глупец"
Не съм и смелчага "боец"
нито пъзльо "стрхливец" ...

Континуум
Континуум – непрекъснатост е,
Вход и после изход, изход и
Нови входове безкрай.
Безкрайност и крайности ...

Пета глава
Втора част
"Кой се страхува от тъмното?"
У Ериен се настани чувство на безпокойство. При всяка крачка, която правеше, се обръщаше назад да не би врагът все още да е след тях. Ужасът му беше оправдан. Не знаеше кога пак могат да нападнат.
Бяха навлезли дълбоко в планината Ехиндрен и не беш ...

The goods girls е една известна група в света, те са невероятни. Азалия много обича Звезделина, като сестри са, те всичките от групата са едно семейство. Е вярно, че всеки един от тях има трудни моменти, но винаги са успявали да се справят с тях. Докато раздавали автографи едно 19 - годишно момиче с ...

В грешница превърна ме тази наша любов.
Завидяха ни всички за нея.
В очите им блеснала завист прозрях —
за такава отдавна копнееха.
И очерниха нас. И ни сочеха с пръст. ...

Капчукът захвана пак старата песен –
за снежната зимна тъга,
а вятърът слушаше в спомен унесен,
морето забули брега.
Стоях и го слушах как шепнеше тихо ...

Слънце България ще огрява,
ще ни топли в съдбата трудна,
животът ни ще се подобрява,
стига съвестта ни да е будна!
С вяра да живеем, нека, ...

Пристигнаха уморени и мълчаливи. Времето беше навъсено и тъжно. Лениво се протягаха и вълните. Нямаше го и вятъра. Толкова мъка и самота излъчваше небето, че се скри и луната, а звездите потънаха в морската глъбина. Пера от ангели плуваха в нея.
Всеки се прибра в своя апартамент и без да се уговарят ...

Денят е остър нож, наточен за последно,
преди светът да блъсне с писък в мен
огромната, оранжева луна,
увиснала като хамак в нощта.
Денят е дилижанс, понесъл двеста диви коня без седла ...

И това ще мине.
И тая болка ще спре.
И това ще надживееш.
Хора идват и си тръгват,
Истинските остават. ...

Не е хубаво да питаш дявола за божествени неща. Но си го позволих.
Той беше зает, дяволите винаги са заети.
Когато най-сетне ми вдигна, вече знаеше, че няма защо.
Защото господ си беше свършил работата.

Не спираш с думи да ме атакуваш,
а твоето избрано, променено второ Аз –
в ожесточена битка срещу любовта хортува
и сее тръни безпощадно, без компас.
Атаката с любов наново отрезвявам ...

Тя беше тогава осемнайсетгодишна,
почти като клонче от цъфнала вишна,
което ми пращаше сякаш сигнали –
додето Зората – тепето подпали…
Аз нищо не виждах. И нищо не чувах, ...

Котараци с шарени кожуси
"пеят" вън, когато падне мрак,
февруари вместо да се муси,
хитро се усмихва под мустак.
Нощите ли станаха по-къси? ...

"Северна народна песен" от Иван Дракалиев
Дата:07.Февруари.2026г.
гр.Москва / РФ

Написах тази птича история по повод поредното преброяване на врабчетата у нас преди години. Замислих се дали при определени обстоятелства, в някакъв шантав приказен свят, преброяваните биха имали полза от броенето. им. Резултатът от това ми разсъждение е в звуковия файл.
Текст и прочит: Иван Бозуков

Не плача, сине, просто дъжд вали.
Облакът потулил ми душата,
с потоп удави земните ми дни,
превърна ги във блато непознато.
В мочурището себе си изгубих, ...

В детската ми душа посадиха
празни надежди някога, преди,
с високопарни слова ме заблудиха
хора, рисуващи розови бъднини.
Скромното ми битие диктуваха ...

изкуството е лъжа
и отваря сложни сетива
и гледам те, блед си като платно
сякаш от восък си излят, сякаш нещо горяло е за теб
и се разпиляло по кожата ти бяла ...

В очите гледах винаги живота
без страх. И за секундичка не съм
се взела насериозно и Голгота
пред себе си не виждах – само хълм.
За скитници, лъжци, или поети ...

Малките неща -
една усмивка, подадена ръка,
слънчев лъч пробил мъглата.
От малките неща -
целувката, в очите блясъка, ...

Природата играе с тайни гени.
Игра на покер с всекиго от нас.
Съдба от неочаквани промени.
И волята е сила от древен глас.
И дочуваш неотзвучалото ехо, ...

Ще си купя картина,
за да имам в рамка
красота,
ще си купя книга,
за да имам в корици ...

( разказче по картинка/снимка )
В късния Октомври бях на рожден ден. Малко прекалихме с хапката и пийката. Къде призори ставам да пия вода. Отварям балконската врата да глътна малко въздух и тутакси чувам някъде долу къде при първите етажи някакво странно сумтене.
До тук добре!
Но кой дявол ме накар ...

Настъпва бавно и нощта
и през прозореца тогава
със разперени крила
бавно тук се появява
Оле Затвори очички ...

Кажете ми..., Кои от нас пресъздават звука на птичките?
Ето само това.., питам вас, Колеги... Вас... вас, всичките?!
Те са творци – красиви, нежни, естествени, божествени...
Запеят ли, спирам... или се събуждам... слушам мелодия,
знаете ли... нищо общо няма с нашата, тъжна "Рапсодия"!? ...

Уших си от усмивката небе,
не го поръбих с дрипави надежди.
Развързах погледа си да гребе
в небе, което истинско изглежда.
ПРИПЕВ: ...