I
Вселенско спокойствие цареше на кораба, когато сирената заехтя в малките каюти.
Тревога! Тревога! Всички на палубата ! Наближава вражески кораб! – Нареди леден глас от съобщителната уредба
Тревога ! Тревога! Всички на палубата! – не спираше да кънти във всички помещения, подкрепено от воя на сирен ...

Поредна нощ на пръсти тихо си отива,
часовникът отдавна спи. Дори и той.
Излъчват сънените улици покой,
луната пълна е и толкова красива,
за мене само сипе злато, не заспива ...

Само тишината може да те накара
да чуеш вопъла на тъгата.
Да се събудиш с болка в сърцето...
Трудно да дишаш от болката свята.
Да знаеш че лошото носи проказа. ...

Запозна ме и с родителите си. Кирия Елени, майка й, възкликна радостна
- О, та ти си по-едър и хубав отколкото Диана те описа,... няма да говоря за нея, все пак ми е дъщеря, но е борбена натура, макар че се справя сама, не харесвахме в нея обсебеността й от хазарта. Е, но и времето си минава, по-тру ...

И те в някакъв мистичен унес
с иконата вдигната над главата,
пристъпят в саможертвена чест,
Същински ангели са в жаравата!
Гайдата,кавалът,гъдулката и даула*... ...

Дърво и дървеса.
Дървото е същество,
Растение благословено.
За домовете на човека,
За храна, за вода - чрез ...

- Бунт....въстание..Господарю, трябва да бягаме! Да се спасяваме! Гласът на Първия министър беше стигнал до фалцет. Застанал до грамадния прозорец в залата за приеми на втория етаж, Господаря на времето наблюдаваше беснеещата тълпа на улицата с тиха полуусмивка:
- Няма къде да бягаме, Първи. Поне аз ...

По-хубаво е на село -
със звънтящите чанове,
чуващи се от далеч,
със сутрешният вик на петел,
с мириса на току изкосена трева, ...

Със широко затворени очи,
пак сънувам залези красиви,
брега и укротените вълни –
споменът е жив, не си отива...
Разходките под звездното небе, ...

Гласът ти се разлива
по тялото ми
и прониква
в сърцето ми,
което се отпуска и отваря ...

В тиха вечер пиша стих
и живот му давам аз.
Някога добър и тих
друг път леден като мраз.
Пиша. Цялата трептя, ...

На път съм аз да издивея-
главата ми не ражда грам идея!
Ще пална следобяд колата
и с гадже ще отпраша към гората.
Там малко гъби ще берем, ...

МАМА СИ ГОВОРИ С ТЕЛЕВИЗОРА
Мама си говори с телевизора.
Вчерашните вестници чете.
Ако ръсне копър върху чироза,
хапвам си като добро дете. ...

Хитлер се захласвал по Достоевски.
Гьобелс си падал по Дисни.
Съществуване на форма не доказва наличие на съдържание.

“Протокол: Надграждане. Статус: Обмен на данни. Източник на информация: Обект А. К. 0117- Ангела-Константина. Обект на свързан интерес: Йоан-Светослав, Главен архитект. Цел на операцията: Емоционална интелигентност на Алгоритъма”
Гласът, прозвучал в съзнанието на Ангела бе с явна обработка, но тя не ...

САМОКОНТРОЛ
/Не питай какво може родината ти да направи за теб,
а питай какво можеш да направиш ти за родината си...”
Джон Кенеди
Протести, демонстрации и вече няма край – ...

Разрухата дебне коварно,
темелите знаят, обаче,
че всичката мъдрост и тайни
се гушат зад ниско дуварче.
Лехите с кромид и домати ...

на Джалма С.
Една жена от близкия катун-
красива като пролетна луна...
"Бате,ще ти гледам за самун!"
Беше със очи на ранена сърна, ...

7
“Какво правя? Аз съм част от това. От тях. Код. Контрол. Корекция. Без хаос. Без изненади. Хладна логика. Алгоритъмът създаде модела, а аз го поддържам. Храня го. Обработвам девиации. Премахвам "аномалии".
А тя...
Тя не биваше да се събужда. Не и така. Не и чрез мен. Не и за да бъде изтрита. Аз я ...

За твоята градинка си мечтая -
Каква ли е? Представям си... разкош...
С ухание на пролетна омая
и лунна светлина във полунощ,
с концерта на щурците полудели ...

Аз съм минал през битки и през безумия.
И знам това - че всеки от нас ще умре.
И макар че със смъртта аз съм воювал -
но накрая тя мене ще ме прибере.
Аз достигнал съм я онази райска омая..... ...

Вече е шест и всеки бърза.
Да се прибере без себе си.
"ДА" е неточен адрес.

Разплитам си чорапите от яд:
от бачкане - умът ми… колабира!
Ще взема да замина следобяд
с едно моме - за ден - на язовира!
Ще го кача на лодката до мен. ...

Остава малко – дъх на птица – кратък
и ще разцъфнат пак липите,
луна - размазан златен отпечатък
упойващ мирис... Как ще спите,
лилави мои нощи? Омагьосан ...

ПРИЛОЖНА ГЕОГРАФИЯ
Автор: Марта Маркоска, Р. С. Македония
Ако не се потрудиш да преминеш
девет хълмове,
девет области, ...

Пробвахме с Диана да се държим малко на дистанция един от друг. Но магията на любовта не ни изпускаше, не го позволяваше.
Шегувахме се. Понякога тя ще скрие джипа си из уличките и когато съм из двора и видя, че го няма, работя по-усърдно, нежно пипам розите и цветята, говоря им тихичко като на живи. ...

Не искам да бъда, Пророк...
не искам да плаша и Бог.
Но Светът тъй се обърка, че, Бога ми,
загива най стария, Европейски Народ.
Народ който Света е създал, ...

Обичам те. Това е стих.
И още топъл е, и пресен.
Мигът до дъно го изпих,
че много радост ми донесе.
Стихът е влюбен и засмян ...

В 5:00 ч. сутринта майчиният ми глас прозвуча като сирена в апартамента на брат ми в София.
– Ставайте! Ставайте, казах! Закъсняваме за автобуса!
Двете ми деца, по природа нощни животни, се опитаха да се престорят на възглавници. Едното си навря главата под одеялото, другото просто изсумтя и се извъ ...

4 част
В един момент попадам на мой съученик на име Филко. По прякор всички го знаят като Фил. С него сме по-така на ти един с друг. Когато в някоя полемика вдигнем емоциите, той се обръща към мен с Тъпчо, а аз към него с Знайков. А иначе пълните „духовни“ имена, които сме си дали, са за него - Знай ...

Спомняш ли си ти,
наричах те "Шери",
и вярвах в теб, като в икона!
Ти беше моята "Мадона"!
Вярвах, вярваше и ти, ...

Светът прогнил от дълго във ужасни тръпки,
се мъчи да избегне косата на смъртта.
Продажни политици точат алчно зъби
за руските залежи,диаманти и злата.
Но няма да допусне Тя втори Сталинград. ...

Монотонният живот убива,
надежди и мечти красиви,
от руслото повлечени по навик,
спотайваме най-яросния вик...
В инертни превръщаме се бавно, ...

Изчерпах града и душата ми стене -
Обгръща, натиска ме днес сивота.
Искам да снема аз тежкото бреме,
Стискам последна банкнота в ръка.
И запътих се, смазан, да си диря късмета - ...

Снощи пак морето аз сънувах.
Първи юни вече наближава!
Смело във съня си с кака плувах
и гмуркач да стана заслужавам!
Беше само сън, о да, така е, ...

Ето- ширнал се е пак
син сапфир, зелен смарагд,
пухкав плащ от облак бял,
Слънчо ведро е изгрял.
Що тук диря? Радост? Блян? ...