[Verse 1]
Вървях загърбил тежкия ден,
по улица шумна и тясна.
Денят се спускаше бавно,
и в гърдите се скри самота. ...

Виждали ли сте се в огледалото -
с усмивка зла, ала - съзнателно...
Насила опитах веднъж, не бях аз
и извърнах отвратено глава...
Съвсем не помня, кога зла съм била, ...

Тъпотия управлява
ли, затрива се държава
и на външни плячка става,
запокитена в забрава.
Тъпотия въдворява ...

Минало в бъдеще време
е когато сегашното вземе
всички моменти възможни
и делата, докрай неотложни.
Щом утре започва от вчера, ...

Сънувах слънчогледи в лятно време
и ясното небе, кристално синьо,
как плуват в него облачета бели
и вятър запилян в косите ми игриво.
Сънувах, но знаех, че е само сън, ...

Приижда морето, потръпват
във моите зимни зеници
отмити от вятъра стъпки
и ято умислени птици.
Тъгата, заголила рамо ...

"ЛОШ КЪСМЕТ"
Можем да създаваме нови принципи
от всичкото добре забравено Старо,
но същността на Битието е вечна и неизменна
и такава ще продължава,да си остава. ...

Пътуване през шум и тишина.
Реалност търси будна светлина.
" Довиждане " сплотява се с " Дочуване " .
Надеждата далеч е от преструване,
мечтите се осланят на съня. ...

Съвършенството си има своето лице
(всъщност, те, лицата, са безчет)
То е крехко, сякаш изрисувано с перце,
но не търси го в творчеството на поет!
И въобще, в създадено от хората, ...

Глава седма
„Тогава адът се отвори и погълна всичко живо, що беше там!“
Мигел Уртадо, „Триумфалната арка в пламъци“ - април 2133
Париж - неделя, 5 май 2103
Площад „д-р Роже Рокар“ все повече се изпълваше с народ. През все още не разкъсаните от слънчевите лъчи вълма мъгла силуетът на Триумфалната арк ...

Лудостта, като една Пепеляшка, чакаше бала, за да се срещне с Властта. Само чрез нея тя щеше да сбъдне мечтата си и да управлява навред. Сестрите ѝ бяха я заключили в едно мазе, наречено „Рационална мисъл“, но нейната добра кръстница — Параноя — се появи и я дари с нови одежди. Превърна зелената ѝ т ...

Наяве си далеч — почти забрава,
ръка не смея да протегна аз.
Но щом заспя, душата те познава
и пак си тук — без страх, без глас.
В съня ми идваш бавен, светъл миг, ...

Понеже и защото, и макар, че
метлата ми е вярното другарче,
любим си имам - Стефанаки змея,
на майната си Райна аз живеея,
и без градинка, без оградка даже ...

На пръсти се повдигам – да я видя,
звездица сред Вселенски необят,
тя грее – любовта ми и цъфтят,
и тръните. Ни болка, ни обида,
не загрозяват малкия ни свят. ...

В далечната 1983г. занесох свои стихотворения, за евентуално публикуване, в отдел поезия на списание "Септември". То се помещаваше на площад Славейков. Приеха ме поетите Найден Вълчев и Вътьо Раковски /лека им пръст/. Първият от тях беше началник на втория. Шеф на списанието беше Владимир Голев. По ...

Беше само на пет..
На толкова и остана!
Той беше сладко хлапе,
любимец на тате и мама.
Беше само на пет, ...

Мило фея бяла
идва с красота
и душата цяла
следва любовта.
Светла и изгряла ...

Ранните ноемврийски вечери носят носталгия по отминалото лято. Понякога, ако денят е бил топъл, усещането, че есента не си е тръгнала, се засилва, дърветата стискат с последни сили сухите си листа, случи ли се циганското лято да се проточи, заблудата за стабилност поддържа определена доза оптимизъм ...

Живяла някога девойка,
с очи –лазур, коса – ръкойка.
Смъртта отнесла майка ѝ отколе,
баща ѝ дълго ходил като болен.
Цветина – гълъбица бяла, ...

Казват - имам хубави очи
и най-щастливата усмивка.
Синьото в очите заличих
с вода от сутрешната мивка.
Навярно някой ме обича, ...

Когато сложи очилата, Димитър прогледна. Дадоха му ги на долния етаж в луксозната клиника. Продавачката беше младо момиче, също с очила, малко беше прекалила с миенето на зъбите, те блестяха, за да привлекат вниманието на наблюдателя към своята неравномерност; но иначе девойката изглеждаше напълно з ...

В нощта светкавица –
ех – каква красавица,
небе на две разсече,
оттекна надалече.
В необуздания ѝ трясък ...

Не, аз не съм онзи Атлас
и светът не крепя на моите плещи,
будя се точно в уреченият ми час
с мечти и кафе, по прежнему ведри.
Разлиствам всеки новораждащ се миг, ...

Обичам утринните улици
Ухаят малко на тъга
И в тишината търся тайничко
Къде е твоята ръка
Ще ме докосне ли със нежност пак, ...

Свободно мисли се изливат на хартия,
отваря се душата, днес не спи.
Оставям се на истината своя,
потулила в утрото искри.
Заражда се в мен надежда, ...

Момче на 14 от сиропиталище. Име Мони. Докато спи чува призив от извънземен кораб тип болница. Призивът е вид покана съобщение.посланието неплаши мони,той го чува също така може да отговори. Мони приема оставя описание къде е и,че няма да се завърне никога.
Главата на Мони лежеше върху твърдата, тън ...

Семейно сме на село — без интернет...
Съзерцаваме и си припомняме лицата!
Хапваме боб и погача, осветени от свещи.

Като чепчица грозде в октомври,
носиш сладост с неземност наситена.
Капе мед от небесните клони
и икони се кръстят молитвено.
Моя малка, любов с дъх на вечност, ...

Днес, тук и сега, коя съм?
Материя – движеща съм,
по орбита своя пътуваща;
мислеща – малко знаеща,
шепа истини осъзнаваща. ...

1. Лорд Джордж случайно открива вибратора на лейди Гнустър. Виждайки размера му, само казва:
- Това не съм го видял!...
2. Лорд Джордж си говори с възрастния иконом.
- Доколкото разбирам, лейди Гнустър само с теб не ми е сложила рога в имението... и то, по обективни причини, мисля...
- Не бъркайте д ...

Мъгливо е. Дъхти на есен и е влажно.
По чергата разбридана от жълта шума,
прикрила ръбовете остри на паважа,
вървя към свойто минало, събрано в думи.
Не бях съгласен с младостта на мойто лято ...

Човек без хоризонт,
вчоплен в бита си.

Ти дойде в съня ми, прашен
от всичките си пагубни решения,
потърсил гара в пътя грешен,
и късни влакове със опрощения.
Не беше враг, а просто странник, ...

Музика и текст Соня Станчева
Аранжимент Кирил Гунчев

На прозореца, зимата струпа
две дантели надраскани щрихи,
в джоба носи рецепта за супа,
ако някой я мисли и киха.
Сприхав облак съдра си маншета ...