Човешка грешка и бамбук - расте оградата напук.
Като в човешки отношения - усеща се алергия.
Снежинка бяла пада в калта - превръща се в грам вода.
Водата прави чудеса дори попаднала в скала.
Тъгата в старата година остави - радост прегърни. ...

Бягай, птиче... Не разбираш...
Тук сме вълци и ръмжим.
Красотата ни убива...
Добрините – ги горим.
Ти си чисто да отлиташ. ...

снимка: https://ibb.co/vYxQ1Qj
Когато светът – такъв, какъвто го познаваме – свърши, и оцеляването на човешката раса опира до отрезвяваща, бетонна реалност, заровена под земята, човек не може да не се зачуди колко дълго може да трае един мир и какво означава да бъдеш свободен.
За добра научна фантас ...

Ежедневки 140
1. Маскирах се, като балатум... и ме опънаха на пода...
2. Дяволът е жена... знам го, защото ми е тъща...
3. Лягам винаги гол до жената... дори да не е и моята...
4. За Коледа подарих на жената точилка... а в Новогодишната вечер тя ме сурвака с нея... ...

Не можеш ти от чувство да избягаш
Не можеш и да се преструваш
Когато тук сърцето заповядва
обичаш..Не се мъчиш да хитруваш
Защото то е тъй и няма начин ...

Снимка: https://ibb.co/Vxqhgv4
Казват, че който пристъпи в Немите земи, го считат за изгубен. Мисля, че са прави. На това място нищо не съществува дълго време в постоянната си форма. Сухите ветрове брулят черните дюни и отвяват пътеката, по която дойдохме. Пясъците поглъщат всичко. Гребените им пиле ...

Без дори да подозира,
че Земята се върти!...
И Звездите от баира
може трудно да свали…
Вятърът със пръчка брули ...

Какво е любовта – една магия,
съкровище или пък земен дар,
връхлитаща, нечакана стихия,
запалваща в душите ни пожар?!
А може би отдаденост присъща ...

една страна я
обичат както хищник
обича жертви

Ето ни в първите дни от годината!
Календарът е пълен с дати...
пъчи се някак с помпозност
не усетил, че всичките са крилати.
А Копнежът между листите скрит, ...

Грешки, оставени без коментар,
дребни неистини, уж неизречени.
Мисля си: тази любов на кантар
тежка е – вече напълно обречена?
Губя се, лутам се в тъмния хлад, ...

Всеки наш висш непрокопсаник
от политиката влачи на едро,
суче и лочи.
Зян да не стане пък, някой мъник
впрочем, ...

Морето е молитва,
а сините вълни
щастлив възторг изпитват,
в мен, Боже, остани,
и нека бъда вяра, ...

ПИСМА В НЕБЕТО
... нали сме всинца Божии деца, и дишаме тъй праведно и просто –
аз всяка сутрин пиша писъмца и пращам ги по птиците на Господ,
Той сигурно в небесния килер? – със ластиче ги връзва и ги трупа,
пък аз го викам – с хлебеца ми чер да хапнем от любимата ми супа, ...

Настанала зима мразовита,
пухкав сняг покрил земята,
и една снежинка чудновата,
приказка започнала една.
В клоните на бука стар, ...

Ще дойде ден, в който ще прогледнеш,
денят, във който ще си спомниш!
Ще разбереш, че земните проблеми нямат тежест,
ще забравиш всички болки...
Ще съжалиш за глупавия страх, ...

Една сълза по скулите търкулна
соленото на трудния живот.
Безсмислено от нищото се втурна,
запазила горчивото в амок.
По нишките преплетени изкусно ...

Навън се сипе бяла тишина.
Кристалчетата хрускат в тъмнината.
Студено е. И кръглата луна
ги прави светли като злато.
По уличката малка в късен час ...

Влезни в мен, самота,
оставих отворена входната врата.
Да влезеш тихо и до мен да приседнеш
Да се отпуснеш, да се облегнеш.
Викни с теб и така познатата тъга. ...

Китоловната шхуна „Клайпеда“ кръстосваше северната част на Тихия океан в търсене на богат улов. Китовата мас, а и месото на най-едрия бозайник на планетата бяха търсена стока и капитан Блейк се надяваше да напълни трюмовете с „голямата риба“.
Морският съд бе гордост на китобойната флотилия. Беше доб ...

Опитваш се да ме превърнеш в друга,
в удобна дреха или обувка по размер,
но аз упорито не се давам
и пришка получаваш, и мазол.
Досадно е да се опитваш ...

Няма вече доброта,
властва само завистта.
Всеки се е озлобил
и в черупката си се е свил.
И дори да си добър човек ...

Аз нося светло име на звезда,
но като нощ съм тъмна и потайна.
В една усмивка и в една сълза
се сбирам и съм толкова безкрайна.
Понякога съм чиста като сняг ...

17 септември 08:00 часа
София, България
Някъде в "Бояна"
Галена се огледа за последно в голямото огледало в антрето. Намести една непослушна къдрица над зелените си очи. Имаше най-красивите зелени очи и го знаеше. Очи в които пропадаш и един път взрял поглед в тях, никога не можеш да забравиш. Оглед ...

Първи януари
Ето, че отново остарях !
Вярно,че е със една година!
Но научих много, и видях!
Зная вече даже за петима! ...

Годината да е щастлива,
с красиви, смели рамене,
детето в нас да е игриво
до смях, до искрено поне.
И здравето да ни обича, ...

Някой на вратата хлопа.
Новата година? Опа!
Вън, премръзнала и стара,
мечка мачка тротоара.
От балканските зли чуки ...

Юначен, работен дървар,
самичък, дори без другар,
отсякъл високичък бор
и с него потеглил към къщи,
където жена му се мръщи, ...

СНЕГЪТ ЩЕ СКРИЕ СТЪПКИТЕ МИ БЪРЗО
Била съм тук, не искам да се връщам.
И да оставам смисъл не съзрях.
Мъгла обгръща тихата ми къща
и пътят е скован от студ и страх. ...

Добро е утрото, добро е,
усмихва ми се от зори.
Нощес потаен звездоброец
звездичка малка ми дари.
Най-мъничка е, но искри ми, ...

МОЛИТВА ПО НИКОЕ ВРЕМЕ
Аз съм минал човек – и дълбоко е моето минало,
всяка негова страница вече хиляден път я чета.
Прекосявам света, а пред мене е Времето – зинало
да ме глътне в бездънните свои, беззъби уста. ...

Годините остават зад гърба ни,
запомнили радости, тревоги и дела.
Надеждата напред крепи духа ни
и вярата ни води за ръка.
Очакват дните ми отново ...

Нова
Годино - за
всички честита бъдѝ
и блага̀та и Лобвебога̀та

Граждани, за правосъдие гладни,
опитайте най-новия ни специалитет-
„Специални съдилища“.

Когато безумен надолу копая
и дъното после ми стане небе,
тогава над мене събират се, лаят,
бичуват ме злобни подземните две
лъжи опашати - за ангела паднал и бог - ...

...Оказва се , че не е достатъчен факта , да се родиш в България, за да се наречеш българин.
Защото българин е и : убеждение , знание , звание , признание , вяра , съпричастност, доброта , съчувствие, състрадание, честност и любов !
....някога в часовете по история , ни преподаваха , че за старите б ...

Изминали дни,
влакът кънти,
нощта е зад нас, но приближава.
Гръм от небе,
плач на дете, ...