Земята се върти... животът си върви!?
Някой някъде върти не само далавери,
но и пачките брои и Народа свой убива.
Без дори и за миг да се срамува.
Пачки, близначки, фрактури... ...

Една си има чистачка,
друга пък има детегледачка,
аз пък си имам наднормено тегло.
О, не става дума за някое си кило!
Тука иде реч за проблемен теч ...

Душата ми прокудена от всичко светско,
обута в старите галоши на живота,
по друма свой вървеше, но по детски
усмихваше се в своята тревога.
По пътя галена от ветровете нежни ...

Престъпно действие!
Съдебно бездействие!
Магистрат-съдействие!
От най-горна инстанция –
свобода с ...

Светлината дойде на света, но вместо да види радост в хорските лица, забеляза че на мястото на очите им има дупки, изпълнени с тъмнина, заради която не могат да видят, че е дошла на земята. Тя тръгна да търси някой, който да може да вижда, но уви – само празни погледи около нея намери. Тъкмо започва ...

Реших - поезия ще пиша,
но не с кохиноор хаш бе
и с гума да си бриша
сгрешените мои редове,
а с изкуствен интелект! Задружно ...

Вятърът се въртеше, сякаш котка гонеща опашката си.
Какво ли е да се къпеш във вятър, като птиче в пясък?
Тази мисъл не даваше покой на Сам Лаури - Рицарят на облаците.
Бе се къпал в реки, в езера, в морета, в кладенци. Дори в мръсни вани.
Но във вятър никога! Разбра, че винаги е мечтал именно за това. ...

Трябва да тръгвам, вече е късно
и ще пропее петела.
Някой стремително смята на пръсти
колко съм дала и взела.
Има до утрото толкова много... ...

Много малка бях тогава
и живеех във града,
но обичах дядо, баба
и на село да стоя.
През ваканциите често ...

Всичко е толкова преходно, толкова временно,
че няма как да препираш,
да търсиш в пролуките щастие или любов,
които някак пропуснал си да избираш.
От пустото в празно се заигра, ...

В Силистренския Дунав всяка вечер,
слънцето очите си измива.
Крепост „Меджиди“ пред залез речен,
разказва спомени красиви и щастливи.
Пространството ухае на кайсия… ...

***
Знаеш ли, толкова много ми липсваш!
Нямам нужда да си говоря с тебе дори,
имам нужда само да те усещам наблизо…
Какво покълна внезапно в сърцето ми? ...

Вече нещо не правя,
старост не позволява.
Ще свирне „Отбой“
да видя покой.
Надарен със свободна воля ...

В очите на всичките бездомни,
в душа на котка и сърце на куче.
Човекът добротата как да помни?
Живее и си тръгва ненаучен
на обич и от гордост ли, какво ли, ...

Постоянно, задълбочено се мъча,
да навляза надълбоко във себе си
и да се хвана в крачка, докато кръшкам
от "правия път" с ритъм на лудо, откачено Дуенде.
Искам "умно" да разбера, ...

Някой ден ще съм добре
Ще е топло и приятно
Птички ще звучат
Мислите ще си мълчат
На този ден ...

И лятото е вече само спомен
с цвета на лист от вятъра отронен,
с вкуса солен на морските вълни
и топлината на отминалите дни.
Студът пристига на талази от Сибир ...

Разказ №8
Фатално всемогъщество
„Какво е да си всемогъщ ли? Какво друго, ако не просто да бъдеш обречено на неминуема гибел при първата среща с творението си... уплътнено нищо?!“
Разказвачът
Някога, толкова някога, че чак никога, бе - впрочем не бе - нищото. То бе/не бе чак толкова, щото из него се ...

Кума Лиса – гладна, сита,
все около двора селски се върти.
Обикаля пиленцата като медна пита,
дебне ги с наострени уши.
Тайно скрита зад една ограда, ...

Лутам се напоследък, питам -
къде, всеки извор намира...
Надеждата, къде извира -
не за мен само, вода - жива...
Отдавна съм без тебе, мили - ...

Червена роза край морето аз ти подарих,
свойте ласки и чувства към теб не скрих.
Ти я пое в бялата си, нежна ръка,
благодари ми и ме целуна веднага!
Така заедно с теб срещнахме Любовта, ...

Леви, десни, Леви, десни.
Под марш вървят войници смело,
с песен на уста и здравец в ръка,
на противника не ще покажат добрина.
Кой за лавров венец пламти, кой за ...

Слепи ли сме... или неми...
забравили добро и святост.
Отлъчени от собствени химери.
Излъгани от собственото аз.
Реалити никога не сме били. ...

Измръзнах, а уж още не е зима.
Под шапка скрил ушите, оглуша
народът ни. И все съгласно кима.
Цял куп марионетки – без душа.
А в пропасти все влиза и излиза, ...

Малко крива, наивна, но жива е вярата в мене,
не в измислени ликове, нито в доктрини на луд.
Аз с тамян не кадя и не падам пред поп на колене,
с мойте дрипи обличам я. Обич – умряла от студ.
За клошарчето дрипаво тихо душата ми плаче, ...

Вратата на балкона отсреща винаги стоеше отворена. Цяло лято. Бяло перде скришом и малко призрачно се появяваше отвреме-навреме, размяташе се – бавно и несигурно, после се прибираше. Сякаш то беше стопанинът на тази къща. Демон.
През зимата това бяло перде не излизаше през отворената врата. Стоеше в ...

Автобусът се плъзгаше по шосето. Тони бе вперила поглед в прозореца. Покрай нея картините се сменяха, но тя не виждаше нищо, в главата ѝ имаше чувал с мисли, които не можеше да подреди.
Селото беше тихо. Пейките на малкия площад – празни. Въздухът, макар и по-чист от града, ѝ се струваше тежък и сту ...

Месец ноември, дата десети!
Ще ли днес някой се сети
как някога вяхме знамената
за едната Истина човешка - Свободата!
Тогава, за тази Истина свята, ...

Не се отказвам да преследвам смисъла,
знам, неизбежно трябва да живея.
И Вярата съвсем не съм отписала,
не ми достига само част от Нея.
И тази част, повярвайте ми, може ...

На село живее златна женица,
полива цветята тази душица,
ала камък до главата и́ прелита,
слава Богу, че не я помита!
Само уплах и счупен прозорец, ...

Да не се подчиняваш не значи да не си подчинен. Отказвайки да се подчиниш, неминуемо „капитулираш“ пред подчиняващата те повеля на неподчинението!...
Текст: Иван Бозуков

Дисидентството е интересно нещо - светкавично се превръща във верую на люде, които броени дни преди да се самопровъзгласят за дисиденти въобще не са знаели... че са такива!...
Текст: Иван Бозуков

Тя беше като пън в леглото.
Мързеше я да си върти дупето
и той я даде на Джепето.

Господарят на времето
Не сте ли забелязали напоследък, че времето някак си определено се забърза нанякъде..?!
А, откакто върнахме деня с един час назад, на мен ми е постоянно тъмно пред очите. Разправям й тия неща на моята, с една философска нотка в гласа ( демек..виж колко съм помъдрял), а тя филос ...

Време размирно за игрите народни,
С напъни пошли властта се оформи.
Медийни ползи за рейтингът сринат.
За куцо и сляпо, авторитетно подминат.
Утре ни чака инфлационно начало, ...