Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
385.8K resultados
18+(Без)Делниците на един писател- част 54
🇧🇬
– Ей, ама какви сте ми сладури така! Направо ще ви изям! Цяла Вселена тях чака, а те ми се излежават! И на всичкото отгоре си устройват любовни сцени без мен!
Самаил, както обикновено, не пропусна да демонстрира тежкото си присъствие в нерушимия им троен съюз с така характерния за него сарказъм.
– С ...
Душа на Воин - книга трета (Глава двадесет и седма) 27
🇧🇬
_______________________________________
Тази глава е силно вдъхновена от многото красиви видеа и записи на духовни учители и автори като:
-Adyashanti
-Echkhart Tolle
-Bentinho Massaro ...
Ех, Господи... учителю наш.
Защо ме караш да се съмнявам във нас!?
Защо ме изпитваш, кажи... нали ме познаваш,
нали ти на този път ме постави, кажи.
Защо все във мен вина търсиш, ...
За поета трябва празен лист хартия или пожълтяла книга.
Подострен молив за перо и коляно за подлога е добро.
Поетът също се нуждае от чаша течност - алкохолен градус!
Мезе по вкус ще трябва, та рими да римува, съчинява...
От кутия, цигара щом извади, поетично времето му ще минава. ...
I. КЪЩАТА
Стоя пред голямата, сива къща и се взирам в притъмнелите прозорци. Слънцето скрива умореното си тяло зад далечния хълм, който е поруменял от горещата му ласка. Наблюдавам как мракът пълзи по короните на боровете, а хладния въздух щипе бузите ми, милва с премръзналите си пръсти страните ми. ...
ЛЮБОВНА ГРАВЮРА ОТ ХIХ ВЕК
Най-странното е, че сега ще ни обесят на площада.
С еленовите ни рога – за сладкия ни грях награда.
За отмъщение дори под нас и кладата ще лумне.
Сеирът, щом е без пари, събира умни и безумни. ...
Извива към небето този път
Потънал сякаш в синори на ниви.
Цъфти иглика в сянката на дъб,
проскърцват глухо портите ръждиви
на черквата, привела рамена, ...
ЕДИН-ЕДИНСТВЕН ГВОЗДЕЙ В ПАМЕТТА МИ
Брегът бе в плен на септемврийски хлад.
Умората, вълните укротила,
нахлу без взлом в притихващия град –
превзе го и остави го без сила. ...
ДЪРЖАВАТА НА МЪРТВИТЕ ПИЛОТИ
В държавата на мъртвите пилоти,
в която гаснат сетните ми дни,
нас за носа ни водят идиоти! –
към своите сияйни бъднини, ...
Откак се пенсионира,П.Н.П взе да се изживява като (полу) интелигент. Сега беше презобил с Екзюпери и отсече:
_ Не може да сме в Африка и да не отидем в Пустинята! Въплъщение на самотата, пазителка на скритите тайни... И да не видим поне един залез! "
Пристигнахме, видяхме в нета кога залязва слънцет ...
Диша мъглата и пътят се вие загадъчно,
чезне в сумрàка, изтрит сякаш с евтина гума.
Влагата в сиво дими над поляните злачни.
Скърца в краката на храстите мократа шума.
Облаци влачат криле като паднали ангели. ...
Što se kuneš, to ne priznaj, Da si drugog srela,
🇧🇬
Не можех да си представя,
че без теб нощта ще преспивам.
Сега самотата ме обгръща,
в сърцето ми мракът се разпростира.
Спомените с теб са като вятър, ...
3. Тишина и прииждащ мрак
Нямаше спомени почти, как успя да не й позволи да отиде на мястото, където, вече бе му ясно, огънят поглъщаше целия й досегашен живот. Всичките му инстинкти подсказваха едно - отиде ли там, щеше да загуби и този, пред себе си. Каквото и да ставаше в този град, то бе набрало ...
Част 3
Въпросната сфера, буквално левитирайки над хипотетичния квадрат, започва бавно да се издига между ъглите, на който ние сме разположени в пространството. В първия момент си помислих, че въпросното кълбо ще се настани върху пирамидалния връх. Няколко секунди по-късно обаче сферата спира на две ...
Обичах те, ала любовта ми към теб избледня,
в миналото се закопа,
на дъното на езерото утая.
А ми се искаше все още да има искра,
да мога при теб да се добера, ...
Фалш,аплодисменти,кино,театър...
всичко е мерило на вятър.
Мерим си силите,надуваме бузите.
Сън не спим,кървим и защо!?
Крием във себе си страхът от задругата ...
Аз сляпо я следвам и знам – не греши,
дори сред фъртуни и хали.
Когато раздавали горе души,
на нас бели птици са да̀ли.
В очите ѝ ласкави дави се плах, ...
ЧЕРЕШИ
Автор: Марина Мияковска, Р.С. Македония
За вкусовете никога не се обсъжда!
Дълбоки и странни са лабиринтите през нощта.
Дъхът се извлича от морето, ...
“Ани! Моля те! Спаси ме!”
Аделина продължаваше да буйства на сън, да крещи сърцераздирателно и да се извива неестествено в леглото си. Сякаш бе обладана от духа на могъщ демон, който контролираше и ума и тялото ѝ. Анаил, сериозно се замисли каква е вероятността подобни опасения да са основателни. На ...