Зимно в ноември
Натежало сиво небе.
Черен котарак
и мокра тишина.
Боричкат се врабчета. ...

В погледа ти аз се пържа
и душата не издържа
да те гледам как във хола
се мотаеш полугола!
Вчера купихме матрак, ...

Anger is what I want to let go,
Anger is what I need to give up
Something is stronger than it, I know
And I believe that love is the bulb!
You, slitty little bastards! ...

Белег за връщане!
В този сводест чертог е студено
и вали от таваните прашна тъма,
само в ъгъла с хрип, участено,
скърца с панти ръждиви олтарна врата. ...

Така и не научих
любимия ти цвят.
Може би е онзи, в който са обагрени при залез
тъжните лъчи.
Но в целия, изпълнен с багри свят, ...

Михал Михалев, дребен чиновник, дребен на ръст, с малки тънки мустачки, семеен от 20 години. Жена му, 45-годишна рускиня, Наташа Михалева, по баща – Безсмертная. Михал я докара преди години от бившия Съветския съюз, тогава младичка, крехка като брезичка, със сини като чисто небе очи и руси коси. От ...

На Богдана
С теб съм. И ти давам сили.
Винаги, щом са ти нужни.
В твоята душа вали ли,
моята е също тъжна. ...

Дъждовно е,
окапаха листата,
сезонаът се смени във черно сив.
От времето е,
стеле се мъглата, ...

Вятър - небесен джигит
днес ми донесе писмо,
здрасти - каза с тон шеговит,
край комина се сви на кълбо.
Плик - пожълтяло листо, ...

Mоята единствена жена!
Ти си моето слънчево момиче,
моята падаща звезда,
нежна като пролетно кокиче,
сияйна като нощната луна. ...

Утре
Пътят без теб
накъсан до болка е дъх.
Сълзи,
полепнали с рани, ...

Усещане
Усещаш ли нежния допир
на лунния лъч във нощта?
Усещаш ли вятър гальовен,
преминал край теб в тишина?... ...

Казваш, в отделно чекмедже ме събираш
и щастие голямо ме наричаш,
не се променя истината тъжна само,
че силно ме желаеш, но не ме обичаш.
Но за теб съм и ще бъда искрящо звънлива, ...

Една душа сме двамата с тебе,
във две тела разделени.
Открихме се за кратко време
и разтърсихме всички вселени.
Родени сме в самото начало, ...

И какво като е вече сутрин?
И какво като не спя?
Вас не мож’ да ви събуди
никой от злокобната тъма,
дето в цялото ви тяло ...

Не тъжи, мое светло момиче,
всяка зима си тръгва след време.
Не обричай душата си птича
във студа сам-сама да трепери.
Виж, снежинките - беличко-сини ...

октомври 2013 Румяна Славова
Смутен звън на пиано
разчупва застинала тишина.
Луната
с паяжинов лъч посребрява ...

Снежинка
Миличка снежинка
малка като прашинка.
Идваш с лекота
и носиш радостта. ...

Отново ми се иска да съм малка -
като дете да бъда потопена,
в купела с водата осветена.
Нечистото от мен да се отмие,
петна от злоба, мисли с черна кал ...

Краткият полет
Като от гръм
прогонена птица
долетях едва
под старата стряха. ...

q

Животът си отива като миг.
Мен погледни, секундите изтичат,
повярвай ми, не съществува друг живот,
сега е нужно само да се обичаме.
Във тебе вярвам, като в господ, ...

Обичам топлото си легло,
музиката под душа,
аромата на кафето,
Обичам да ми казват „Добро утро“ с усмивка.
Обичам хората, които мислят за мен, ...

- Ще ти донеса сода – рече Сашка - или предпочиташ чай?
- Чаша вино по-добре.
Тя излезе и се върна с бутилка евтино червено вино и една чаша. Само една. Не пиеше в четни дни от седмицата. Затова пък в нечетните се запиваше зверски, нахълтваше в букмейкърския пункт отсреща и вдигаше ужасен скандал, т ...

Да не ретушираме духа си.
Белезите са сила,
бръчките - съвършенство.
Безброй са слънчевите дни
и звездните нощи. ...

С есента дойде
и както топлите багри
след пожара на лятото
оцветяват света,
така ти украси живота ми ...

И слънцето го няма тук. И дните ми са тъй студени.
Все уча се да бъда груб. А мога ли да съм хиена?
Очите ми са струя кръв. Две дяволски самотни бездни.
Боли ненужният ми дъх. Болят във мен и раните порезни.
А чудя се на своя Бог. Дори и пътят ми не е човешки. ...

Кръстопътища
В пепеливо житие, където са реки, блата,
мъгла пребулила небето и света,
вълни пенливи, в приток приютени,
стени, скали и сенки, в мрака притаени. ...

С прозрачно-розовата поза
наднича утро над брега.
Това не е ли тази роза,
която грее сред снега?
И облакът с небесна виза ...

Виждам те - да, теб!
Не се опитвай да си бесен.
Чувам те като любим куплет
на стара, но любима песен.
Недей да бягаш от страстта, ...

Oтъркаля се в снега
моето коте бяло,
после близа по прага -
млякото разляло...
И лежи сега увито ...

Последно – тук не ме търси,
отдавна я няма моята сянка там,
разбрах всъщност коя си ти
и тръгнах, но този път сам.
Загубих се в този свят празен, ...

Когато те исках - ти беше далеч.
Когато те търсих - сякаш небето те взе.
Когато изгарях - не успя да ме спасиш.
Когато те обичах - в друга се влюби ти!
Когато не знаех - не ме научи. ...

И събирам във шепи света
И събирам във шепи света:
Като песен на малко момиче.
Като бисерно чиста роса.
Като думичка тиха - "обичам"... ...

Животът - стар раздрънкан бус,
даже без да има зимни гуми...
Студено е, не е по моя вкус.
Само много сняг - от думи...
Коловозите пред мен са очертани. ...

Мрачно.
Небето плаче.
Капките с пълна сила
падат и се удрят в земята
или замърсените стъкла ...

Съдят полицай, че причинява щета на престъпник, по време на опита му да възпре неговата престъпна дейност - какво означава това, подценяване на службата на полицията?
Не! Тук не просто се подценява службата на полицаите, тук просто се покровителства една маргинална маса хора, които считат, че само с ...

В бедната българска страна
как да се реализира млада жена?
Ако завършила е педагогика
по простата логика
учителка ще стане тя, ...

Нарисувах те
Със собствените си ръце
започвам стилно аз да те рисувам!
Вълнувам се като дете…
Там, в картината ще те жадувам! ...

Мислех да сънувам лято,
но попаднах във сънотеката със сънища зимни
и вместо лястовиче ято,
видях прозорци заскрежени и комини димни.
Красиво бе... ...