Магия за любов
Направих ти магия за любов,
Но няма аз за туй да се разкая,
Привлякох силите – добри и лоши,
С единствената цел – да те омая. ...

Юлското слънце ме гали с лъчи,
пали в сърцето ми нови мечти,
горещи пожари има в мойта душа,
огнена лава ми се втича в кръвта.
Знойното лято разпалва мойта палеща страст, ...

ЗАВРЪЩАНЕ ОТ МИНАЛОТО
Родопите нима са гневни -
посрещат ме с мъгла и дъжд.
Но следвам звуците напевни
и слънцето догонвам изведнъж. ...

И ако небето изчезне,
ще ушия за всички по късче небе.
Ненужните цветни парчета от плат ще разрежа на две
и кротко ще седна с иглата. Старателно бод подир бод
ще нижа, додето ръката им вдъхне прашинка живот. ...

Глава 1 - Тейт
Беше една шантава сутрин. Нищо повече от едно обикновенно, лятно начало на деня за малката и безгрижна Маги. Ежедневието си през тези почивни дни тя прекарваше в хвърляне на идеално загладени и леко влажни речни камъчета в малките талази на реката, която се намираше на един хвърлей от ...

хляб и шоколад
бело
обич
джаз
флирт и отмъщение ...

Понякога (нека е рядко)
любовта се нуждае от думи -
(но не захаросано сладко)
волтажна дъга помежду ни.
По-често ù трябва обаче, ...

Аз не зная защо Бог ни гледа спокойно отгоре...
Той нали обеща да ни бъде баща и пастир?
А пък ето го Страшния съд – многократно повторен,
и се бием до смърт, а заспиваме с песен за мир.
И понеже светът се обърна с главата надолу, ...

В планината тръгват ветровете.
Облаците тук набират мощ.
А съединят ли се и двете,
притъмнява, сякаш че е нощ.
На полето той треви разресва ...

Безбрежност
Разляти пясъци... пусти брегове,
лодки приютени... накъсани мигове,
уморените гребла, мъгла... тишини,
закотвени в спокойните води. ...

Беше си същински кошмар. Или мозъкът ù си правеше шеги с нея или току-що видя брат си с около 18 години по-възрастен. Не можеше да е истина, беше тъпо съвпадение с имената и лека прилика. Това е! Точка.
Нямаше време да мисли за простотии.
Чуваше сдържаните сумтящи звуци на Виктор и просто не можеше ...

-
Научих се от теб да бъда лято
и да следя миражното залязване.
Научих, че във песен неизпята
любовите най-трудно се разказват. ...

В тишината има думи, още неопитомени.
Всяка търси свое място.
Даже речника на Мелпомена
сме запълнили... И им е тясно.
Затова освирепяват - ...

Животът полудя:
издигаш се днес,
пропадаш утре.
***
Океан от грешки - ...

Лека нощ, моя болка. Лека нощ, самота.
Като сладка упойка ме унася съня
и ми носи наслада от несвършен мираж,
че отново ще чувствам, че отново съм аз.
Онзи дето поиска да докосне звезда, ...

НА ВСИЧКИ ПРИЯТЕЛИ, ЗА КОИТО САЙТ "ОТКРОВЕНИЯ" Е СЪДБА...
С БЛАГОДАРНОСТ КЪМ СЪЗДАТЕЛИТЕ НА ТОЗИ САЙТ!
Да защитим ЧОВЕКА!
нЕГО!
и СЛОВОТО МУ защитим, ...

Цветовете на дъгата
Притъмня небето,
дъжд заваля.
После появи се
небесна дъга. ...

Летен дъжд
Земята вихрено разпуска
косите си от летен дъжд
и с тази женствена прическа
докосва зреещата ръж. ...

Мастило,лист, перо...
и нещо друго!
То другото,
това съм аз...!?
И мойте мисли ...

Бих могла да те намразя за мечтите си,
които ти потъпка и превърна в прах.
Вярвах в теб, че си достоен за обичане –
с любовта въведох себе си в грях.
Загърбих всичко онова, което исках, ...

Дъждът! Тъгата доминира.
В студената стая е мрачно.
А дъждът вали – не спира –
навън е толкова невзрачно.
Дъждът подбужда мисълта ...

Другостта ми е от алфа до омега, от а до я. Понякога е запотеното огледало в банята, по което пиша с треперещи пръсти, докато парата не ме скрие съвсем от света. Друг път е прозрението, което ме удря, докато чакам на светофара, че съм всъщност толкова мъничка сред тези вселенски размери.
Другостта м ...

Преди да те срещна, бях...
След като те срещнах, ти ме превърна в откачен. Аз ли сам се промених? Ти ли ме промени? Мисълта за теб ли ме промени? Не знам какво ме караше да горя така. Да съм толкова раздразнителен и да говоря толкова много.
Преди да те срещна, аз не говорех, защото не считах за нужн ...

Най-правилното е: зеленото да сгазиш - на тревата,
че как ще посадиш в пътеката - пътека.
Да вярваш, че очите ти създават синевата
и да поиш с душата си - човешкото.
Най-правилното е: да мразиш автора, ...

С трясък
Миг...
След миг...
Кратък
тих - ...

Адаме, къде си, Адаме?
Намери ли своята Ева?
Листото не става за знаме -
съдрано е. С няколко шева
заший го сега. И отново ...

Бурята, виеща навън,
ми е толкова близка...
Тя е стон от душата ми,
болка от раната кървяща!
Тази рана, появила се отдавна, ...

Живея ли!?... Май вече не е същото.
Основна струна скъса се във мен.
Онази, що захранваше сърцето,
(без нея вече дишам във фалцет).
Опитвам се. Настройвам си съдбата ...

Мит на бушмените за Водното животно
... Голямото водно животно живее на небето, черно, с дълги крака. То хвърля светкавици и обилна вода.
Малкото животно ръси лек дъждец...
Смешен беше тоя дъжд: кихна нещо,
хвърли водна шепа, тръсна вятърът коса. ...

"Дойдоха като социалисти и ще си отидат като такива!" (Черен Джак 12)
Сега не били вече комунисти.
Така се случило - виновно било времето!
И днес са антипросяците, молещи амнистия,
на давност позовавали се в съвремието. ...

Да вярваш в топлината на нощта,дори когато бурята вилнее.Да чуваш тишината на деняв тълпите от забързани идеи.
Да търсиш красотата всеки миг,залостена зад сивите прегради.Човеци сме с препълнени души –пилеем ги по пълните площади.
Да следваш неотменно своя пътдори през пущинаците трънливи –не сме то ...

На превала на нощта - широко буден -
лунатик във царството на тишината,
по-бодър от забързания сутрин,
подгъвам краищата на съдбата
и... мъча се да вържа възел...

Не искам да съм черногледец -
за лошото да пиша все.
Но този свят ми каза: "Ядец"!
И лошото пак ме тресе!
И тъй нещата продължиха ...

И пак се развихриха бурите,
във чашата - водата закипя
и мерят си... литературите,
продума ням и виждащ ослепя.
Поет е, казват, диагнозата, ...

В усмивката ти аз играя
и в кръвта ти циркулирам.
За тебе толкоз много зная,
че кръвното ти регулирам.
И ритъма ти на сърцето ...

Свърши любовта. И със друг се хвана
ти - а тъй много обичах те аз.
Ала ще те помня - каквото и да стане -
до последния ден или час.
Ще го потуша някак огъня във мене - ...

Слънцето изгрява,
искрящо в светлини.
Отново предвещава
музика, лъчи.
Далече от умората ...

Как беше оцеляло всред новите малки цветни хотели, които изникваха през последните години в къмпинга, никой не можеше да каже. Напуканите му дървени страни, счупените прозорци, разбитата врата и обраслите с храсталак и диви шипки циментова изкорубена площадка около нея, това виждаха цяло лято тези, ...

Не, не беше любов от пръв поглед. Дори първия път, когато я видях, въобще не я харесах. Пушех на терасата в новата ми квартира и слушах крясъците от съседния апартамент. Не познавах все още съседите си, но хазяйката ми беше побързала да ме осведоми, без да съм я питал, че отляво на мен живее възраст ...

Сега е лято. Не си личи по нищо, че е лято. Само усещането е същото. Усещането, което лятото носи на раменете си. Лятото и празният град.
Не съм на себе си. Твърде типично за сезона. Всъщност не знам точно къде съм.
Безсъница след безсъница. Съмва се... И с кофеинови очи се моля за сън. За малко тъм ...