И пак, разбира се, кънти в главата ми желание -
да те прегърна, да обгърна раменете ти със плам.
И восъчно топейки се, изтичайки в омайности -
да слея твоята със мойта длан.
И как копнея за случайността, за срещата. ...

/посветено на датата 27 март - Международния ден на театъра/
И ето - падна тежката завеса
и сложи край на тази постановка.
Захвърли уморената принцеса
на пода прашен златната пантофка. ...

Думи цинични на уста
използват младите по света –
не може да се излезе с тях на глава!
Ни уважение имат, ни страх
от по-големите, от мъдростта – ...

В политиката - пълен провал,
в етиката - липса на морал,
промишленост - почти унищожена,
аграрна икономика - унизена.
Туй е на прехода равносметката, ...

Гледайки облаците...
бели кораби под остър вятър,
космосът прехласва се...

Вина ли?
Да, огромна.
Като езерото бистро на духа,
преливащо от самота...
Добротата, ...

ТРЪНЧЕ
Щом повее вьнка вятър
и цветецът се разтвори
с тебе нещо си говоря...
Пращам пролетния вятьр ...

*Само за хора, които търсят отмора! :)
Ей, карък съм днеска! Късметът ми липсва,
'Ич не ми върви. реката ме носи,
К'вото 'фана ше оплескам, със сажди посипан
важен ден, ама не би. във ден със въпроси. ...

Като дъжд
Като малка калинка дойде и припламна в гърдите ми.
Упорито притопли скованите в мраз сетива.
Заваля като дъжд, оцвети всяко стръкче в лила.
Примирих се за миг със смъртта, заорала из дните ми.

"Напразно ровиш тази пепел"
Павел Матев
Сега разравям тази пепел
от моя си живот градим.
С око внимателно го ровя... ...

Пролетните слънчеви лъчи погалиха още съненото ми лице, а приятната топлина помилва очите. Винаги съм обичала слънчевите лъчи да ме събуждат и да ми дават сили. Днес повече от всякога имах нужда от това.
Знаех, че вече съм сама, но странно, не изпитвах болка. Молех се да е щастлив и дано усети тръпк ...

На село старците са много.
Младежите са гости от града.
И селото е в изнемога,
тук, брате мой, царува старостта!
Като зомбирани са всички, ...

Не ми говори за Бог!
Не, за Христос недей! Не говори ми,
че нищо повече не ми се слуша!
Омръзнало ми е от голи думи,
та даже и дошло ми е до гуша! ...

Вчера
Вчера си тръгна от мен,
каза: "отивам си вкъщи,
имам палат построен
от минало, спомени също." ...

В нощи като тази си ми нужен...
когато ми е трудно да заспя,
когато е студено и съм тъжна
или съм на ръба на пропастта.
В такива нощи мъчно се живее. ...

Към небето се взирам,
слънцето или луната стои?
В главата мисли минават,
а времето се мени.
Вятър духа, слънцето пече, ...

Дихания на публични кенефи,
на лигав и плевритен камънак,
по чийто морави релефи
се пука нечий крив гръбнак;
Кобур в мазилка и боища ...

"I realized
why
you’re not
my cup of tea.
I drink coffee." ...

Милост за живите
Милост за живите, дето не паднаха ничком
и не избраха тихия дом на пръстта…
Имаха зъби да губят, не коленичели -
за кариера, удобства и пълен стомах. ...

Защо дойде при мен? Не те повиках.
И името ти даже не изрекох.
Дали те искам май не ме попита.
Отчаяние в молбите ти усетих.
Защо залъгваш се, че съм за теб жената ...

Гълъби пред Кауфланд
Гълъби, сиви и бели,
и шарени
– кацнали –
нечакани и неканени - ...

Вали. Дъждът отмива грозните спомени. Но белезите от раните ми остават. Не мога да мисля. Сякаш нещо е попречило на мозъка ми да работи правилно, но нищо. Днес аз избрах смъртта. Но нали хората казват, че има живот след смъртта дано той да е по- добър и не толкова лицемерен. Сега облечена в бяла рок ...

- Наталия тук ли живее?
Открехнах вратата още малко: висок, слаб мъж, с приятно лице и характерни бакенбарди. Стори ми се леко нервен.
- В момента я няма. Да ù предам ли нещо?
- Предайте ú, че я обичам, и че не мога да живея без нея!
Някой извика асансьора, а на мен ми призля. ...

януари 2014 Румяна Славова
Под керемидено-червена стряха
на забравена мансарда
свива си гнездо уютно
лястовичка чисто бяла. ...

Загубят ли посоката крилете,
сърцето се снижава до калта.
А в ниското виреят страховете,
захапали поредната душа.
И губим се понякога нарочно - ...

Искам да спя...
Нежно, моля - ...
... Приглади ми крилата

Усещаш ли дъха на цъфнали дръвчета?
Погали ли лика ти топлият южняк?
Дочуваш ли как пеят моите токчета,
по тротоара тръгнала към тебе пак.
Ръка до свойта топла гръд сложи ...

Ден трети. Тишината е остров,
сред море от неказани думи.
Без дъга, пролетта е въпросна
и безцветна, и просто безумна!
Някой всичкия цвят ми открадна, ...

„Целият свят е сцена и всички ние сме актьори на нея...”
Шекспир
Блед грим и пудра. Аркансил. Червило.
И руж по скулите фатално се търкаля.
Във Дания отдавна няма нищо гнило, ...

Достатъчно любов си имам,
понякога дори е много.
И щом настъпи в мене зима,
ме топли по- добре от огън.
Като размер ми е голяма – ...

Не искам да съм вече друг. Да трупам щастие в едни банкноти.
Да потъвам във неистов труд. Да погубвам в себе си живота.
И Навярно се родих без дъх. Пък раздавах се на всички хора.
А ме мислеха за онзи плъх... който крие се зад чужд прозорец.
Аз не вярвах, че това е сън. Само носих се в кълбо от думи. ...

Имало едно време едно самотно и объркано момиче. В един слънчев октомврийски ден, в препълнената с ентусиазирани академични съзнания зала, тя се чувстваше извън физическото! Трансцедентни мисли се лутаха свободно, а тялото беше приковано на скамейката! Мислеше за това какво са правили хората, без ко ...

- Затвори прозореца, ако обичаш.
Тя захвърли халата на стола, докато аз изпълнявах молбата и, и седна гола на леглото .
Тази нейна липса на свенливост ме подразни. Това не беше жест на близост, от нея струеше само неоспорима, всепоглъщаща апатия.
А имаше време, когато тя, непорочна и срамежлива, ме ...

Сърничката нали си е кокетка,
от мъничка е мажоретка.
С помпони или с батон,
с ботушки и с пилотка
в строя е със стегната походка. ...

Избор
Бушуват чувства, урагани,
Разпалват гаснещи мечти
В сърцето пазех ги прибрани,
Преследвани от низ беди. ...