Живяло някога момиче, наречено Асила. Тя била грозна, дебела здрачанка, която супер много ме дразнела, затова няма да разказвам за нея.
Но в нейното огледало живеело друго момиче, което изглеждало точно като Асила, но се казвала Алиса и не била здрачанка.
Един ден Алиса застанала пред огледалото и к ...

Стихотворението писах за един приятел,
който беше хлътнал по една девойка...
Ироничен смях
Чувствам се странно, някак различен.
Първо ухилен, замаян, а после учуден. ...

Валеше от зарана. Бели парцали завиваха малката купчина букови вършини на двора. Снегът се промъкваше по куците стъпки на старицата. Заглаждаше ги. Това, що оставяха петите на вълнените ú чорапи, побеляваше. Бързаше да насече дърва, за да накладе огънче за опепеленото голошарче до продънената печка. ...

В небето съм птица.
На прозореца съм лице.
Всичко това е сън.
Шепне ми любовта.
Птицата съм аз. ...

И аз скучая под чадъра.
Събирам сили и лъчи...
И слушам само "дъра-бъра",
под дъжд от огнени лъчи!
Тук дрезгав детски глас ридае. ...

Ако
Ако трябваше да съм нещо друго,
Щях да съм рамо -
Да изслушвам съдби,
Да попивам сълзи, ...

И всичките писания са вече някак чужди…
И всеки следващ ред за друг е отреден…
Но днес погледнах вече собствените нужди
и този кратък стих, написах аз за мен!
Оставих зад гърба си много тежки несполуки, ...

Няколко етажа по-надолу
Веднъж, когато се прибирах във входа, ме спря възрастната жена от първия етаж. И ме попита как е да живееш на последния, а аз и отговорих, че се чувствам добре, макар че да не беше така. Често се местех и винаги, когато се налагаше да остана някъде за по-дълго, живеех на посл ...

Сърцето ми излезе днес от ритъм...
Помислих си, че вече ще се мре.
Затворих си очите тихо.
Зачаках Мишо да ме прибере.
Е, как, кой Мишо? Оня бе, с крилата! ...

на един дъх
и после празнота,
на едни дъх и после надежда,
че това пространство ще се насити
с твоята безумна надежда, ...

Валдемар, учителят по литература, машинално преглеждаше домашните, докато погледът му не се спря на един разказ.
Видимо впечатлен, го изчете на един дъх.
Струваше му се невероятно дванадесетгодишно момче да измисли и поднесе по такъв начин историята.
На следващия ден срещна Ханс в коридора и попита ...

Птиците са звуци,
музика одухотворена,
която не може
в клетка да стои.
Литнала в простора, ...

С А Н Т И М Е Н Т А Л Н О
На нашите внуци
От дете съм пристрастена
към красотата на цветята!
Обичах ония, които, ...

Липсвам ти,
защото съм омайна обич
и подлудяващ кръвта ти огън.
Липсвам ти,
защото съм пролетна нежност ...

мрежеста пара
се вие над чайника
съобщава
есента е завряла
налей от сухите ...

- Ела по-раничко другия петък, хем ще се видим и ще те черпя по едно винце. – адвокат Стоименов плъзна поглед по едрата снага на Цеца. Младата жена поруменя и побърза да се сбогува, наведе глава и грабна двете найлонови торби, пълни с боклук, които чакаха до входната врата.
Всеки петък почистваше ка ...

"Letters From The Sky"
One of these days the sky's gonna break
And everything will escape and I'll know
One of these days the mountains
Are gonna fall into the sea and they'll know ...

"Confession (What's Inside My Head)"
I feel fine
And I can smile
But I feel the anger coming
Its underneath ...

I been on my own for too many years
Searching for love almost in tears
I've cross many rivers, moving all the time
Where is my love, my little piece of mind
Why does anything last forever ...

Свети Валентин
Едно момче с едно момиче,
ей тъй се срещнали веднъж
и след това били различни:
тя станала Жена, той- Мъж... ...

***
Говори глупаво, но не мога да не призная, че има и заслуга – поне престана да пише!
***
Той още веднъж се убеди, че тя е сериозна жена – измами го повече от сериозно.
*** ...

Могъщият човек Ахмед,
великият и благороден мъж,
Доган, по-бърз от мечка, тичаща към мед,
изби пищова на злодея изведнъж.
Страхливецът се провали, ...

Драга!
Изживян живот е
всеки ден със тебе.
Сълзи, пък и пот е,
щом ни Тя обсебе. ...

Опита се сънят да ме приспи със тишина,
изритах го, налях си събудителната бира.
Къде ме водиш, Дяволе, в измислена страна?
Не искам сляп покой и не искам да умирам.
Къде се вре Танатос тук със брата си Морфей? ...

Няма да има в "Белене" атомен блок.
Следователно ще са високи цените на ток.
"Няма за това пари в държавния бюджет."
Туй ни каза генералът, бивш кмет.
Обаче има пари да вози бистришките тигри със самолет. ...

Вълкът е ранен и бавно умира,
не спи, не яде и болка го мъчи.
Мракът жесток е, денят е коварен,
времето бавно върви, но не спира.
Вълкът е ранен и бавно умира, ...

Препоръка
Тя е цинична,
с походка на мъж.
Живяла епично.
Умряла веднъж. ...

Спомен
Така и не напуснах спомена за онзи майски ден,
макар, че зрелостта вгорчаваше мечтите му.
Тя мислеше за бъдещето. И за теб и мен.
И трупаше върху изгубеното придобитото. ...

Две устни. Погледи. Копнеж.
Бутилка вино. Изкушение.
Жена и мъж. Любовна пещ.
Докосване. Неутоление...
Изгубен миг. Едно небе ...

В парламента ни велик,
всеки там е "политик",
нищо, че не знае що е Конституция,
нали успял е да се шмугне в тази институция.
Политиците наши без срам ни лъжат, ...

Сигурно съм бил причина,
заради която е плакала.
Но виж я сега, силна и красива,
не заради сълзите в очите,
не заради уроците, на които ...

Живей достойно, бавно и полека,
не искай и не вземай наведнъж.
Това, което на теб е отредено,
все някога и то ще ти се случи.
Предостатъчно ще имаш време ...

Гледам как падат снежинките
и ми е тъжно
тъжно
тъжно...
Падат като красиви моменти. ...

„Призрак“... колко яко звучи! Идеалното заглавие за някое стихотворение, нали? Жалко само, че не мога да пиша поезия. Не че се справям с прозата де, ама поне си вярвам поне малко, че ми се получават нещата. Добре де, ако не друго, то поне ви привлякох вниманието с това заглавие, нали? Нали?!
Сега не ...

Когато към мен се обърна
с насълзени от болка очи,
сърцето ми мъка обгърна
и забравих за всичко преди..
Остана до мен тиха, плаха, ...