Притисната от две прегръдки самота,
в сърцето ми мистериите се пробуждат;
отварят бездни, по-грамадни от света,
а в битието милосърдието не струва...
Притисната от две секунди тишина, ...

Когато влюбено прегръщаш ме,
светкавици пронизват небето ми дъждовно,
когато казваш ми: "Колко си красива" -
душата ти стихийно в мен се влива,
когато малката ми длан се сгушва в твоята на сигурно, ...

А аз исках само това...
Исках сребърната тишина на зимата,
исках прохладата на вечерта,
исках опиянението на виното,
исках знойната лятна жега, ...

Сергей слезе от колата. Обърна се към пропастта и започна да се придвижва към нея. Застана на ръба ù. В този момент се сети за всички филми с подобни сцени – героят, който се опитва да се самоубие, като скача от скала, покрив на някоя сграда или просто се хвърля от петия етаж. Но сега той не беше ге ...

"Butterflyz"
Mmhmn mmhmn
Lately when I look into your eyes I realize
You're the only one I need in my life
Baby I just don't know how to describe ...

Припада над селото залезът тъжен,
мир и покой запъстрелите нивя озари
и с поглед вглъбен и чувствено-мътен,
аз броях първите лъчисти звезди
и ето, във вечерницата тебе съзирах, ...

Цветна самота
Отхвърлена съм. Черна и сама.
Приседнала, стоя на кръстопът
и заедно със моята Луна
аз чакам светлината на деня. ...

Дори и най-изморената река се влива в морето...
и това е краят на един дълъг път
и началото на един - още по-труден...
Вече не усещам студа, сковаващ ръцете ми...
Аз не живея, просто съществувам. ...

САМОТНИ ДУШИ
Той бе в кома. Дълго беше сам.
Не чуваше, не виждаше. Затворен
в своя свят... за всички беше ням,
макар че дълго, дълго му говорех. ...

Ти ме докосваш -
аз се отдръпвам.
Ти ме обичаш -
аз тебе - не.
Целуваш ме нежно, ...

Ангел-хранител
Лично създадена от Бог, следствие на апогея в музата му,
ти си моят дар от него – руменият цвят, от щастие, по бузата му.
Моя пълна противоположност си, другият на моя отрицателен магнит,
надежда, раждаща възможност – идеал, в женска красота обвит. ...

Животът за тебе кълбо е от прежда -
затегнат, прорязващ, на възли богат.
И, както сърдито брат брат не поглежда,
ти прошки не даваш. Защо? - На инат!?
С безспирна ненавист се пак големееш, ...

От бяло облаче
нишка ще изтегля,
славеева песен
в нея ще втъка,
аромат от люляк ...

Колко пъти се влюбвах безумно
и си тръгвах с разбито сърце.
Два живота подарък да имах,
все ще губя във твойте очи!
Как се моля за миг да забравя ...

Той ме помни. Помни ме пленителна, но много малка, нервна, но прекалено свенлива, бурна, но по истински наивна. Когато му позволявах да измагьосва от сцената истина и обратното. Той ме помни в топла майска вечер и аз като нея - прокраднала се като полъх в живота му. Когато още друг беше и различен о ...

Поезията е огърлица от думи и мълчания.
Поезията е гейзер с индивидуална температура.
Поезията е пътуване към свободата.
Поезията се строи като къща - тухла по тухла.
Поезията се задавя от една излишна дума. ...

Добро утро, ангеле на младостта,
безценен дар на радостта,
плач блажен, след болка процеден,
момент за трима съкровен.
До късно спиш, богиньо на деня, ...

Умърлушени гълъби бавно ходят
по нажежените камъни в парка.
Във пресушени фонтани
се къпе следобедът жарък.
Над изгоряла трева ...

Ехото разстила се в главите ни -
като забравен звън на призрачни камбани.
Есенни събития измислени
си играят с нас и правят рани.
Дъжд пороен във сърцата ни, ...

кротна се
дълго отсъствие
в него
една полуусмивка
русолява ...

Салатка гнусна от рими,
липса на всякакъв смисъл;
олио няма, оцет също,
само гнили зеленчуци.
Наричат го после поезия. ...

Спомни си...
Чудя се какво би си спомнила
след десет отминали години,
ако се върнеш назад във времето.
Може би семейството си ...

Катедрала и галош
„По-добре да остаряваш като катедрала,
отколкото като галош.”
народна мъдрост
Словесна битка се е разгоряла ...

Ще ме търсиш в нощите си самотни, в нощите обзела те радостта.
Ще искаш да почувстваш допира на тялото ми, както тогава...
Ще се оглеждаш за моята усмивка, ще си спомняш всяко мое движение.
Ще искаш да те погледна с онзи поглед, който само аз умея.
Ще мечтаеш да целувката, с която така и не те дарих. ...

На стена, на ръката -
дори за миг не иска да спре.
Бавно часовникът тиктака -
отброява минути и часове.
Стъпките му всеки чува - ...

- Дар ми подари! -
помолих силно Бога.
Даде ми тъга.

Неизплакани сълзи
Конете флиртуват с дъжда...
Настръхвам. Тъй трепетно синьо е
в море, напращяло от ръж.
Конете събуждат години, ...

А беше хубаво в дните наши
и времето изчислено до минута дори.
Беше хубаво даже когато се плашех,
че си за последно и после... ще боли ли, боли.
Беше красиво - гората, листата, ...

Търсейки покоя
Завъртя се
всичко в кръгозора.
Там, в нощта беззвездна,
когато спяха всички хора. ...

Пак се срещаме.
Съдба...
Защо се случи?
След толкова години.
Закъсня. ...

Откъснете билка омайниче!
Откъде, ще ви каже сърцето ви.
Почакайте до пълнолуние,
нали от любовно безсъние страдате?
Изкъпете се в потока лунни лъчи! ...

Ако поискаш
Ако поискаш... може всичко да постигнеш,
да се докоснеш до любовта и мечтите...
в реалност да се превърнат дните,
да има само радост и щастие! ...

Уших си от усмивката небе,
не го поръбих с дрипави надежди.
Развързах погледа си да гребе
в небе, което истинско изглежда.
Превърнах облаците във гнезда, ...

Обичам те
Обичам те, дори когато теб те няма,
обичам те, когато ти ме мразиш,
да обичаш, значи да вярваш,
аз повярвах в теб така, както ...

Поглед и стихия
Погледът ти ме прегръща
Уханието ти ме обгръща
Нежността ти ме облива
Страста ти е магия ...

Войник без армия.
Легион от милиони клетки, въоръжени с енергия.
Пулсиращ лик на войствена безмилостност,
когато се изправям пред смъртта.
Сблъсъкът разтърсва света. ...

Съживи ме. Не оставяй да вехна,
като цвете във тъмно забравено.
Напои ме, и ми дай светлина
за дишане синьо-тинтявено.
Погледни ме. Все още съм твоята ...