Сама, сама... и пак сама...
изгубена сред пищното...
Мълча, мълча... и пак мълча...
потънала във нищото...
Обвивам се във тъмнина, ...

Животът ми ще мине в очакване
на малък знак, на мъничка промяна,
сърцето ми разкъса се от даване,
любов без даже капчица размяна.
И всичко, в което все съм вярвала, ...

Каква съм? Зелена или синя? Цвят ли съм? Размит, неясен, ярък, видим или странен, излизащ извън спектрите на възприятията? Сянка ли съм, или объркани думи в измислен ред? Тетрадка ли съм, или пък продукт на механична лудост? Аз ли се побърках, или петуниите ме сграбчиха с дългите си, красиви пипала ...

Отчупваш острие на полумесец.
Откършваш ми звездите по шаблон.
Не, нямаш стил.
Отчайващо си лесен.
И с грохот ме прегърбваш в своя моно-тон. ...

Все по-често се взирам с поглед есенен
на паметта по разораните полета.
Тук всеки звук издишан е вселена
и всеки стих жертвено свети...
Зад гърба ми никак, никак не е равно – ...

Подари ми роза и кажи, че ме обичаш –
бъди нежен както досега.
Обещай ми радост, а не сълзи –
с целувка донеси ми любовта.
Ако ти дам сърцето си, ти дали ще го пазиш, ...

Каменна приказка, осмо ли чудо -
Господ така е решил
и с вдъхновение истинско, лудо
червени скали сътворил.
Горди, притихнали, невероятни ...

Удариха
клавиши
плавно
и леко
напомнили ...

"Днес е най-важният ден в живота Ви!"
Ако не за всички, то поне за повечето от Вас. Така започват много от хороскопите, помествани в какви ли не медии. Има хора, които не тръгват на работа, без да са си прочели хороскопа! Лошото е, че за една и съща зодия на едното място пише, че има голяма вероятно ...

преди около половин година реших да презапиша трака ''пепел и прах'' на нов бийт и с малка промяна в припева, днес установих, че бийта съм го затрил някъде, така че т'ва остава окончателната нова версия
ще помоля хората, които не се кефят на хорър кор и по-тегав хип-хоп, да не си правят труда да слу ...

Искам да освободя духа си.
Искам да заплача поне веднъж в благодарност към моите роднини.
Моите роднини са част от моето спасение.
Искам да заплача като слушам птичите песни.
Птичите песни са началото на моето изкуство. ...

Дните ни
усмихнато се протягат,
мързелуват бледо под сенки,
горят от любов
и се надяват ...

Поетът в приятелски разговор
отново пак ме увлече.
Искаш, не искаш -
засега е това.
Дошъл съм при тебе ...

Щом думите се спънат посред път
и истината все не им достига...
Щом във леда огньове разгорят -
от няма пепел те възкръснат в книга...
Щом всичко събере се във мига, ...

Градът от студа се оплака.
Зимата тръгна така – недовършена.
Обиди се, тръсна си шала
и гордо пое.
Потрепна нещо в глухите ...

Раздирах със жестокост селската картина
(от кривите пътеки вдишах прах).
Порязаната кръв от овехтялата хартия –
размазах я с боите ù без страх.
И как ме лъжете с треви зелени. ...

Вървейки, превзето и леко,
сочейки, туристът попита:
-Къде извежда тази пътека?
А пчеларят изваждаше пита.
(Едно лошо съвпадение ...

Ти казваше, че няма да се върнеш,
държеше се надменно и студено.
Сега копнееш пак да ме прегърнеш,
но си закъсняла прекалено.
Живей живота, който си избра сама - ...

Как написах „Голо момиче в лавандулата”.
Следващият текст не е разказ, нито друг жанр, просто няколко думи...
Видиш жест, човек, спомниш си нещо отдавна забравено, съзнанието ти се свърже с подсъзнанието, възхитиш се на красотата наоколо, интересна природна картина те провлече – ето, започваш да пиш ...

Какво иска човекът? - това е въпросът.
Какво търси, какво очаква, за какво мечтае.
Дали сигурността с панделка иска
или се бори с вятъра докрай.
Какво иска човекът? - това е въпросът. ...

Невидимо долита любовта
Когато невидимо долита Купидон със своя лък
той никого, никого не пита и пуска своята вълшебна стрела,
сърцето изпълва се с трепет, копнеж те изгаря по далечен блян,
че ти си ранен в сърцето от любов с вълшебна стрела... ...

Думи напразно изказани
Нека сега не мълвим
Нека с чувства доказани
Думите ний да редим
Дарба човешка са думите ...

Момъкът често ходеше у Алито. Голяма тертеплийка беше старата. Какви баклави, бурма бюрек, кадаиф и кадън гьобек правеше. А катмите и палачинките ù не можеше да прави никой като нея. Правеше ги от рядко тесто и ги печеше на сач (подница). При обръщането им тя влагаше особена вещина. Стисне здраво др ...

Когато бях малка,
заплаках,
за да ми купи мама
червени обувки.
Тя само каза : "Погледни напред!" ...

Гнездото на сивата птица...
„От гнездото на лешояда рядко излита орел”
Френска поговорка
Аз знам, във гнездото на сивата птица
утрото все е несбъднато... ...

KELIS
4 OF JULY (FIREWORKS)
Didn't think I needed you
Never seemed to
Now I'm living proof ...

Ловджийски поздрав!
От няколко дни съм на жегата,
така че, ще отида да уловя кошута.
И от сутринта стоя тук скрит,
за да мога да я застрелям през рамо. ...

Каква с(а)тана тя!
Не предполагах, че дотолкова...
абе, луда съм глава.
Започнах да се задявам чак с психодоктора,
докато чаках си едни книжа. ...

- Чу ли?! Всички гърмят за твоята Невена! Голям резил! – подхвана, с нетърпелив и жаден за дълъг разговор тон, майката на Петър. Шиеше гоблен „Тайната вечеря” като не изпускаше от око и любимия си сериал „Дързост и красота”. Чувстваше се вече част от актьорския състав, не, по-скоро това беше нейният ...