Нещата изглеждат различни, понякога дори парадоксални - в
зависимост от гледната точка...
Ако любовта е запълване
на пространството между двама,
явно ние не се обичаме - ...

Капитан на потъващ кораб с разбита палуба
Днес с теб сме в две посоки
и всеки сам е капитан.
Твоят кораб към брега се носи,
а моят в бурний океан. ...

С тебе в болничната стая,
до твоето легло стоях,
да те последвам и във рая,
заклевам се, решила бях...
Сърцето ти със сетни сили ...

Запали ми звезда –
както бе обещал ми.
После тръгвай,
че пътят не чака.
Нека тази звезда ...

Как бих могла да те опиша,
като си толкова неуловима
и вместо само да въздишам,
да можех да те облека в рими...
Да можех да те нарисувам, ...

Днес чана Рада правеше курбан за здраве. С благоверния й бяха гътнали най-охраненото агне, свариха го по реда си и чорбата стана за чудо и приказ – чак пръстите да си оближеш. Попът вече бе свършил работата си и сега седеше начело на трапезата. До него чинно се мъдреха кметът на селото със засуканат ...

В безкрайно ширине в зори препуска
на воля вятър, лек и многорък,
подвира се в зелената му фуста
и милва на житата всеки стрък.
А лятото превръща го във злато, ...

Създадох за тебе различна планета,
човеците в нея бяха скосени треви.
Там слънце ти родих без изгреви,
че и в нощта не спирах да ти светя.
Създадох ти свят без дебели въжета, ...

Есенни листа.
Колко много пожари
по пътя пред мен...

В Е Н Д Е Т А
Има случаи, при които
няма място за милост.
Иван и Катя бяха женени от две години. След първата година решиха, че е време да си имат дете, но тя все не можеше да забременее и това започна да ги притеснява, най-вече нея. Ходиха при разни доктори, правиха изследвания, но не беше открито ...

Заключена
В минали неща се връщам,
живея в сляпата надежда.
И спомените в перли се превръщат,
а аз в огърлица ги подреждам. ...

Пълна скука на етажа –
на морето, в персонажа.
Аз си лая на чина.
Пиша, пиша на реда
думичките... а пейзажа – ...

Извор на болка
Там, нейде далече, в някакъв измислен свят, сред тъмни гори от вековни дървета и сухи поля, покрити с високи жълти треви, в подножието на самотен хълм, зад който всеки ден се скрива златното слънце, има мътно изворче. Водата му е образувана от капка по капка изплакани горчиви сълзи и ...

отговор на
Защото тъмно е понякога в мечтата,
а неродената сълза боли
и се стопява недокоснато очакването
в нозете на един очакван миг... ...

Изгревът, заченат във морето,
ражда се сред белите вълни,
крясъкът на чайките в небето
го примамва в ранните зори.
В пурпура на лумнали потоци, ...

Ти - тази, която даваше живот
на живия и умрелия, онази, дето
с огнения сърп посече хиляди
гласове неверни, клеветници
на твоята история свята, ...

Тя има очи като опиум:
удрят направо в мозъка.
Всяка доза поглед е топла
и подкосява.
Колкото ...

Костенурката... За големите костенурката изглежда доста мъничка. Също така и доста бавна. Костенурката е доста неразбрано същество. На практика костенурките се свързват с бавните хора. Дали според костенурката ние, хората, не сме доста бързи? Защо костенурките не са символ на дълголетие например? Ко ...

Тази нощ ще ме искаш,
ще ме викаш в съня си,
ще ме чакаш с небивал копнеж,
ще ме търсиш навред,
ще се взираш в скръбта си, ...

... и този залез изпращам
тих и оранжев
нямам очи за тъжна луна
имам ръце
прелестта на тишината ...

Горещо благодаря на Игор за разрешението да използвам снимката му.
Двете творби са си лика-прилика - каза той.
Самотна пейка в парка.
Какво ли е видяла?
Тук влюбени без мярка ...

АВТОПОРТРЕТ
Като в птица огнена и жарка
небесен пламък в мен гори
и всяка вечер аз откривам
загадъчни желания - мечти! ...

Семейството е храм свещен!
А аз съм жрица всеотдайна.
С обич е олтарът осветен
и вярност - светлина сияйна.
Едно е мойто божество - ...

Моля му се искрено, тихо шепна в ухото му:
- Постой още малко така... върху мен. Постой!
Той връща шепота в ухото ми.
- Стоя.
Навън слънцето започна да залязва. ...

Дълго ще ти напомням за себе си...
За неизпитите чаши вино,
за неизплаканите по тебе сълзи,
за несподелените нощи -
колко ли дълго ще ме боли?!? ...

Момчето похлопа с желязната халка на портата. На прозореца се показа Керана.
- Кой чука?- чу се гласът ù.
- Аз съм, стрино Керано. Павлето.
-Ида, ида, сине, чакай да сляза! - и се забърза по стълбата.
- Влизай де, влизай! - подкани тя. - И добре си ми дошел. ...

Не си светец,
дори не си отшелник.
Жени са минали през твоя свят.
И всяка е оставила свой белег
в сърцето ти – без свян. ...