- Защо дойде?
Беше тъмно и малко късно, когато Ирина му се обади и го помоли да слезе на паркинга. Беше няколко дни преди Коледа и Ирина тъкмо се бе прибрала, за да прекара празниците със семейството си. Всичко бе покрито с белия сняг, който започна да вали миналата нощ и спря едва преди час. Вечерт ...

На Г.
Дълбоооко в себе си ще се сгуша
и болката си душевна ще изплача.
Разумът ми мълком ще слуша
и ще търси изход от здрача. ...

Ето - приятели сме си.
Ти споделяш малко от живота си,
аз още по-малко от моя
и се разбираме, меко казано, идеално –
забравен е стария цветен дъжд, ...

Мъжете и тяхната топлота, онова чувство, което ни даряват,
макар и да не го оценяваме.
Тяхната игра обърква правилата и мислим, че не струват,
че всички са еднакви.
Но когато срещнеш някой, не винаги разбираш, че това може и да е Той. ...

След тебе всеки ден се разгримира
като след пищен, цветен карнавал.
В прегръдката на бледа нощ умира,
забравил вече колко е живял.
Нощта след теб съблича нежна кожа ...

Съдбата вече не е моя.
Спрях със нея да се боря.
Ела, изведи ме от тая тревога,
защото сърцето ми спира.
Няма вече за какво да се моля. ...

Заровила глава в малките си длани, бавно се строполих, коленичила пред собствения си гроб. Ноемврийски вятър ме пронизваше и се удряше в мраморната плоча, нямаше дата, а най-лошото беше, че нямаше дори послание. Нямаше нищо. Тогава се сетих как някой беше казал, че ако си имал стойностен живот, "дор ...

Слънчевоискрена,
щедра, разлистена,
зеленооко добра,
палавонежна,
пясък крайбрежен, ...

Не, не вярвам, че тебе те няма!
Ти си винаги близо до мен,
и подпряна на твоето рамо,
аз вървя през тревожния ден.
Ти живееш във всяка искрица ...

Преселници
Преселници, преселници,
отлитащи,
долитащи,
докосващи... ...

Обичам те, дори след огромната болка,
след всички онези неспиращи сълзи.
Обичам те и не мога да опиша колко
всичко в мен те иска, всичко в мен скърби.
Обичам те, напук на всяка логика човешка, ...

Скитници сме
В този свят
Като пчели
От цвят на цвят
Върти живота ...

Покана
Покана ти изпращам
Щастието хващам ухание ти давам
Храм с цветя поливам... сън ли е това
Земята ти откривам... целувам със ръка ...

Обичай ме! Страхувам се, когато
лъчите на залязващото лято
прощално галят моите коси...
и гаснат тихо в тъжните очи.
Обичай ме! Студа на тази зима ...

Премина той през вековете,
през равнини и степи диви,
през ужаса на снеговете
и на долините мъгливи,
през планините недостъпни, ...

В шарена въртележка
дните еднакви се гонят.
Няма те. И ми е тежко.
А миговете се ронят
като сълзи светлосини, ...

Сега разбирам как Шехерезада
на своя Шахриар е повлияла
(писмата си когато съчинявам
и да те задържа със мен успявам).
Във всеки миг - като че ще си тръгнеш ...

Натежала пита слънце вадеше Медаря
от изтръпналото лоно, на еони от безкрая.
До където хоризонтът е обагрен във зелено
и любов превръща атомите във трептене.
Точно там, в парченцето отчупено от (к)рая, ...

Големите му кучешки очи гледаха в една точка, пълни с ленива меланхолия и мъдро разбиране. Очи, събрали в себе си цялата библейска мъдрост на един 15 годишен кучешки живот, изживян по строежите. Като куче пазач - гвардейски вярно и достолепно. Всички го наричаха Макс и го уважаваха. Защото Макс беше ...

Ела, приятелю, да седнем
ей тук, на стъпалата,
че с теб останахме последни
другари в махалата.
Умора нямаш ли, та скиташ ...

http://www.youtube.com/watch?v=WaCuRghb1T0&NR=1
Край в Безкрая
сей начало,
жънещо от
своя край. ...

В почивните дни водя детето си на разходка в парка. След като си поиграе и измори, единственото чувство, което изпитва, е глад. Бързо сядаме навън и той си поръчва пица.
В събота, тъкмо ни я донесоха, към масата се приближи малко циганче. От тези, които всички добре познаваме. С анцуг, върху него кь ...

Преди
Сурови сме с единствения си живот
и с пълни шепи себе си пилеем -
разделя ни на изборите ни дългът,
въздишайки, над себе си се смеем. ...

БОНБОНЪТ
Работният ден беше отдавна изтекъл, а той още не можеше да се прибере. Напук на това, че му се искаше час по-скоро да си иде, движението за проклетия, ставаше все по-натоварено, със задръствания на улиците и кръстовищата. А сутринта трябваше отново да тръгне рано на път. Най-после се добра ...

ЦИГАНСКОТО ЛЯТО
Стрелките на часовника
се дуелират с времето,
но падат винаги пронизани
от точната рапира на безкрая. ...

ЛЮБОВ…
За тебе е приключила. За него – недовършена…
И тайничко копнежът му се удря в мисълта.
Избива през очите му. В прозрачните мехурчета
(на бирата във чашата). Трепереща ръка… ...

усещам тялото
си като
кукла със скачени
крайници
кукла ...

Разсъблечени голи, телата ни
се изгубваха хиляди пъти
във безплътните бледи остатъци
на любов във заплетени пръсти.
Пресолени до болка сълзите ни, ...

Преследвачката
Беше четири и половина сутринта. Много ранна есенна сутрин. Времето беше хладно. Подухваше лек ветрец, който повдигаше от време на време от земята някое паднало листо, което след това отново се приземяваше на алеята. Мъжът излезе от къщата и забърза да прекоси двора ù. Движеше се мног ...

Откъсни
за мене
бяла роза.
Порежи се
и я оцвети ...

Ти
Усмихваш се... усмивката ти нежна
превръща в лято трудния ми ден
а любовта ни - вече неизбежна
долита пак в съня ми... споделен ...

В един случаен ден
една случайна среща,
запали тя в мен
една любов гореща.
Един случаен миг, ...

В едно незапомнено време, в една тъмна земя, без светлини, в едно неизвестно бедно семейство на пролетарии се родило едно дете… от спукан презерватив. Пук! Веднага му наложили глоба за неправомерно раждане под дъжда, тъй като случката се случила до паметника Левски в центъра на София, а на такива ме ...

Под дъждовните ръмежи
Аз изоставих те... на твоите копнежи,
да живееш с мисълта за избавление!
Сега навярно, под дъждовните ръмежи,
ти бленуваш плахо мойто откровение. ...

Зазидана съм в себе си. Константно,
като ампутирана всевечност.
Дотолкова ми стиска - да съм сянка
на възпитаната в мен човечност.
Така си превъзмогвам самотата, ...

На жена ми
Аз нямам право
да живея
с тази
жена ...

Четвърта част дойде преди трета!
Сори, колеги, сори и на теб, Фолти, прадядо!
Така ми го говорят Боговете :::)))
Бляскави ята, огряни
oт полярна светлина, ...

Въпреки
(По К. Кондова)
Отдавна нищо лошо не е имало
и затова сега ще ти призная -
ще те обичам въпреки причините ...

Лятото, тъжно склонило глава,
напуска нещастно тази земя.
Спира внезапно,
поглед премрежва…
Есента - ето я, ...