Ежедневки 82
1. Маскирах се, като тапет... и ме опънаха на стената...
2. Винаги казвам мнението си... но никога нямам такова...
3. Дневна птица съм... но водя нощен живот...
4. Задоволявам се с малко... но в големи количества... ...

Беше отдавна
Беше толкова отдавна,
в миналото те видях
и тогава със сърцето,
че обичам те, разбрах. ...

ПРОЧИТ НА ОГЛЕДАЛОТО
Не бях се гледал скоро в огледало, и днес бях в потрес, като се видях,
печално старче – вече побеляло! – пък и отдавна станало за смях,
потънах из дълбоките си бръчки, раздрани с най-зловещия молив,
с мен Времената бяха много мъчни, а пък и аз не бях из тях щастлив, ...

В розовия цвят на Егейския следобед
аз не мога прегърна този който ревностно обичам.
Мек и влажен е неговият меден поглед,
но сълзите му като солената вода се мудно стичат.
Защо те няма тук при мен във тоя миг, ...

Легна слънце и луна през облаци вечер крие се
събори огласяват що сме останали по села
кой че се бори у тая Родина
що сме останали тука - кураж дружина
Дух да има ...

Горещината лизва като огън.
Потапя душите в адския казан.
Отвсякъде се чува тъжен вопъл.
Дихание сред природния капан.
Спасение, сламка в живота горък ...

Прекрасна нощ. Дъждовна, пълнолунна
душата съм на този сънен град.
И нека вместо мене те целунат
акордите, в които непознат,
светът от вчера тихо се възражда ...

Намерил себе си, на себе си приличам -
свърталище на тъмни бъднини.
Душата ми е толкова различна,
но в ранна утрин към пръстта кълни.
И я прегръщат с воя ветровете - ...

Тя бе оръдие в ръцете на човека.
И мъкна я на гръб той много века.
Забива я в земята плодородна
и точи я да бъде модна.
Но времето на къра се изниза, ...

Има ли тази вселена Създател или е възникнала от само себе си ? На този въпрос не е никак трудно да бъде даден удовлетворителен отговор. И този отговор гласи: Да, безусловно има. За да стигнем до този категоричен отговор не ни е нужна никаква вяра, а само логическо мислене. Защото, уважаеми читатели ...

В сблъсъците със света около нас често срещаме неща, които изискват обяснение. В такава ситуация са не само учениците, които се вслушват в примери от училищната среда, но и възрастните. Опитвайки се да осъществяват правилен контакт с другите, според правилата на социалното взаимодействие, хората чес ...

Градът бавно се събуждаше от сън. Враните вдигаха глъчка под прозореца на Валерия. Тя отпи глътка от уханното си кафе. Вгледа се в хоризонта, озарен от сутрешното слънце. Хълмът в далечината блестеше с изумрудена красота. Само скалите белееха. Привличаха погледа ѝ. Малък, сив гълъб кацна на перваза ...

ЧОВЕКЪТ С КНИГА
... когато Светлината на света започне страшно да не ми достига,
затварям се – и почвам да чета написана от стар приятел книга,
пропадам в бездни, виещи от мрак, или летя със птиците в простора,
и връща се надеждата ми пак, че нямат край добрите, светли хора, ...

Срещнах те на улицата малка.
Ти беше леко удивена.
Как така след толкова години
те познах и даже името ти промълвих?
Това за мен бе истинска загадка. ...

Срещнах те на улицата малка.
Ти беше леко удивена.
Как така след толкова години
те познах и даже името ти промълвих?
Това за мен бе истинска загадка. ...

Беше обед и Грен седеше в широката карета срещу Лиза. Двамата се гледаха в очите, с леки усмивки и хванати за ръце, с преплетени пръсти. Каретата бе от дърво, с масивни колела, а вътре имаше две удобни, срещуположни пейки, постлани с меки възглавници. Имаше и малък прозорец, през който влизаше извес ...

Адска жега
Слънцето лятно пече ли пече
и няма тъмни облаци на небето.
Горещо лятото е за голям и за дете
а хората жънат житото в полето. ...

Дебелогъзата полит свиня
тресе сланини от корупция,
грухти с лъжливата уста
и след морална липосукция
уроци за морала води, ...

Мостът на Хилъри остана няколко метра по-надолу. Дебели метални въжета го опъваха над клисурата, в чието дъно клокочеше река.
- Защо е такава бяла?- попита Деян.
- Не знам, възможно е да е от минералите в нея?- отвърна му Петър, докато преминаваха по люлеещата се пътека над реката.
По парапетите се ...

Рисува ми се дъжд, стрехата споделена,
разхвърляни на пода дрехи…
признание как ни болеше разделени
и как са топли пак ръцете ти и меки…
Рисува ми се тъмен натюрморт – ...

Събирам си живота
в шепи
и мислено вървя назад
комедията свършва
ето, виждам края ...

Един самотник в нощта бленува...
Животът е прекрасен филм.
Душата му любовно ехо сънува
с "Приказка на Братя Грим."
Нима и аз съм самотен зрител? ...

“Войници, родината и императорът ви зоват!”
Но чия е тази родина?
Изгрява червеното слънце върху техните потни и уморени чела,
с трепетно, печално сърце подминават другарските тела.
“Безконечна да е Японската империя!” ...

Ще дойдеш ли,
когато ме няма?
Ще носиш ли цвете,
каквото и да е?
Ще седнеш ли до спомена за мене? ...

Лято. Русо мое лято,
ожарено от слънчеви лъчи.
След отлитащото ято
аз гледам с чакащи очи.
И пак искам щурците да засвирят ...

Не ми крещи, не обиждай,
не прекалявай, недей.
Не си на себе си.
Не съм и аз.
Не е честно, знам. ...

Имам безброй причини да се обърна
с благодарност към вас, любови.
Аз изобщо не ви се сърдя,
че ме обичахте наготово!
Кой не би оздравял - от болен, ...

Сценария не зная кой е писал
и колко са солта му и пиперът.
Събитията носят тайнствен смисъл,
на мен остава ми да го намеря.
Уроците трънливи да науча ...

ЧЕТЕНЕ НА АРТЮР РЕМБО
... тъй както котето в панера
се кротва тихо на кълбо,
а ти прелистваш – не от вчера,
край него томче на Рембо, ...

Стари влъхви опърпани дните горещите,
в пепелищата ровят, миришат на смърт и на дим,
а очите в им празни раздели са срещите,
след които не знаем дори накъде да вървим.
Те в душите отглеждат пожари и гарвани, ...