Повярвах ти. Защо, и аз не зная!
Кълнеше се, че ме обичаш ти!
Логично беше и да дойде краят
след толкова измислени сълзи!
Угасна огънят отдавна в мене ...

Разхождах се из улиците на Париж и пръски дъжд милваха лицето ми. Айфеловата кула весело ми махаше отстрани на пътя, все едно се опитваше да ми привлече вниманието да гледам само към нея. Нямаше коли, нито хора, затова не се страхувах да вървя по средата на дългата улица. Отвсякъде миришеше на кроас ...

Подавам ти ръка с усмивка,
а ти прошепваш остани.
И зная, че съм днес щастливка,
с широко греещи очи.
Потрепва алената рокля ...

Ти как ли си? При мен е все така...
(Ни жив, ни мъртъв съм, откакто ти си тръгна...)
Поглеждам още входната врата,
тъй дълго се надявах да се върнеш...
И мислите ми блъскат се без ред – ...

Чаках те толкова дълго,
че Луната стана кървава,
после посиня, после се подпали
и стана Жар птица.
Чаках те толкова силно, ...

Любовта е тежък мит,
истински не съществува.
Щом си ти емоции пропит,
любов тогава се сънува.
Ала е кошмарен този сън, ...

Отворено небето плаче робски.
Не идва очакваният зов.
Безхаберно листата танцуват
Непоканена гостенка моли за левче.
Красива е, устните и са като полети. ...

Ти беше, не се крий зад велурената си самота, кларковете не са красиви вече, виж някога... когато захарните петлета конкурираха ябълките на клечка и трамваите се клатеха, като чували с картофи, щастието беше някак естествено, като балканче с момиче стъпило на багажника или като японската камбана от ...

И едно подир друго си тръгват летата полека,
пъстри дребни мъниста търкалят по стръмния скат,
и широкият друм се стеснява до козя пътека,
сякаш вчера бе дързък, безстрашен и толкова млад.
Но душата годините в шепа ревниво не къта, ...

ДВЕ ВОДКИ И ЛИМОНОВ СОК
Сестрата беше много ловка! – направо медицински Бог,
преля ми с тъпата спринцовка две водки и лимонов сок,
три бири в старата гарафа наля – да сръбна по обяд,
а сетне ми смени чаршафа – и болничния ми халат, ...

Поиска ме, защото ми повярва.
Повярва на ядосаните стихове.
На думите, в които се съмнявах,
и в битката с отглеждане на митове.
Аз знам, че ти отдавна ме познаваш. ...

Вторник
В съда влизам и полъхна пренебрежение, граничи кажи-речи с отвращение.
Вторник - в съда отвратени от нечия особа окаяна и остаряла, гонят, пъдят, свидно им е човечност да проявят и злобата си малко поне да спотаят.
Вторник - в съда изпъждат го клетия дядо, че миришел силно и не могат да му у ...

РИЗА ЗА БРАТЯ
... дали защото нося бяла риза – и кътам две в дълбокия ми скрин,
със поглед вехтошарят ме прониза край нашия квартален магазин,
ще ми дадеш ли ризата назаем? – попита ме – нерад, недраг, немил,
и сетне каза: – Брат, със теб се знаем, ще ти я върна идния април! – ...

Този ден от сутринта не почна както трябва. Главоболието не спираше, но вечерта си я биваше. Тези готини шотове, после текили и всичко това с уникално хубавата крафт бира, която бармана Пламен сам правеше. Ох сега да имаше една чаша от този еликсир. Ужасното главоболие не спираше, дори сутрешния душ ...

Студена е стаята, сякаш е смърт.
Прозорците – сиви, а лампата – бледа.
Откъртва се в ъгъла сянка на кърт.
Гнездо чурулика за литнало чедо.
Небето събира в знак игрек ята, ...

Стоплен от слънчевата ти усмивка,
духът ми бе бодър, весел и успокоен!
Душа не иска някоя друга да обиква,
само ти можеш да утешиш дух ранен!
С добрина ме привлече, ...

Ще ти чуя дъжда. През смъртта ти ще мина.
Ще се втурна на помощ с кураж във очите.
Всяко лято си тръгва. Всеки спомен отминал
е лицето на образа скрит във сълзите.
Само ти не плачи. Не скърби за морето. ...

Оранжевото растение ме сънува красив…
Вижда ме като вятър,
издухал слънцето от под земята
(слънцето много прилича на него);
вижда ме като мравчица, ...

Бяло ангелско крило,
пух искрящ сияе райски,
бръчка мъдра на чело,
знак на буза грее тайнствен.
Светло слънце в мрачен ден ...

По пътя шматка се каруца,
кандилка се насам-натам.
На ней стопанинът дремуца
като на скарата - салам.
Едва ли конят го не бива. ...

Меки устни - цъфнали череши,
две очи, искрящи като свещи,
душа, в същината си красива, нежна,
и една любов - божествено безбрежна...
Миг от рая всяка среща, ...

Да казваш истината в атмосфера на лъжа е екстремизъм…
хххх
Ако някой иска да те купи – значи вече те смята за продажен…
хххх
- Като премиер откривам заседанието на правителството… ...

Десет пакета със санкции стоварихме ние върху ненавистната ни Русия…
Ние – защото щем или не щем /абе, кой ни е питал изобщо?!/ сме членове на НАТО и ЕС / членове в смисъл записани, иначе не сме никакви членове, а по-скоро… Таквози, пак учасстници в акта, ама от другата страна…/.
И, като такива тряб ...

След пет години плаж на Катерини,
намразихме се с гръцкото море!
Не срещнах в него никакви богини,
а само древногръцки зверове!
И този август вместо в Халкидики, ...

Просто така те обичам,
в очите ми е отразено.
Виждаш го този плам,
обитава и твоите очи
безпаметно. ...

ЗА МЕНЕ ЕСЕНТА ПО ХЪЛМА СЛИЗА
... щом есента по хълмите заслиза, и аз – нали грижовен съм поет,
ѝ купих в секънд хенда зимна риза, чифт дънки и един пробит каскет,
не помня – шалче взех ли ѝ, не взех ли? – но и без него беше си добре,
и тръгнахме – тя с вехтите си чехли, аз – в своето закърпено сетре, ...

Порко Чепа изтри изпотеното си чело с мускулестата си ръка и с удоволствие забеляза как слънцето си играеше по разноцветните му маникюри, които бяха в тон с още по-шарената му рокля, която собственоръчно си бе ушил. За целта отидоха две пердета, няколко копринени шала и булчинската рокля на майка му ...

Няма нищо странно, когато всяко лято през студентстването ми,да оставам не в къщата на семейството ни в Новгород, а да се усамотявам сред тишината и съзерцавам природата на семейната дача, която отстоеше на няколко километра от шума на живота в града. Все пак реката през лятото предлагаше разходка с ...

Изгубихме се сякаш преди сто лета…
При вас дойдох, днес тихо да поседна.
За миг поне, прибрали своите крила,
да се прегърнем. В очи да ви погледна.
С усмивка да си спомним миналите дни, ...

Не прощавам...
Изхвърлиш ли Душата ми, в пустиня...
И сърцето ми, ранено да кърви...
Недей да чакаш прошка... Милостиня...
Тръгвай си..! За мене забрави..! ...

К Ъ С А Т А К Л Е Ч К А
Късата клечка е вече изтеглена!
Последният старт отдавна е даден!
Всеки ден Жестоки Трагедии гледаме...
Нощес Мароко беше Ударено! ...

Водата
Водата студена на тялото обляна,
за тялото е малък стрес,
и точно по-, стряскане е леко тя.
Куче внезапно се излайва - стряскаме се леко. ...

Скитникът арменец 11
Пансион” Космополита” е на улица 11-ти Ноември, само на 100 м. от Пиаца(площад) Венеция. На 4-ти етаж. Имам самостоятелна стая. Колегите от фирмата са ме настанили тук, а не в хотел, защото пансиона е на пъпа на исторически Рим и в цената е включена закуска и вечеря. В хотелите ...

Скитникът арменец 10
Над Рим слънцето пече много по силно, отколкото над Париж. И е много по-стар град. Не може да става и дума за сравнение. Рим е бил главният град на една огромна Империя, От Атлантика та чак до Близкия изток, ако не и по-далече. И аз имах късмета да попадна в този град съвсем нео ...