Помнѝ всичко
Паметта е дом и
Склад, с думи и
Картини много -
Видяни, преживяни, ...

Божии капки - розе от Прованс,
с фин еклектичен, плодов нюанс.
съчетано с хамон, смокини и Бри -
c'est la vie, mon ami, се ла ви.
Глътката ферментирала течност, ...

П Р Е В Е Н Ц И Я
Господ води ръката ми,
а съзнанието ми "смирено" напира,
да разтълкува нарисуваното,написаното
и изобщо не ме оставя на мира, ...

Искам да забегна само с теб.
В къщичка сред приказна горичка.
Всички ще шушукат, че въобще
на годините не ни прилича.
Но какво ни пука, та нали ...

И смълчах се. Тих славей на длан.
Всяка песен неслучена млъква.
Тихо! Нейде там в спомен за църква,
спи звънарят. И сам, и пиян.
Комка, нафора... Попът - смутен. ...

Подмолните хора си мислят,
че с подлост се вие гнездо.
Надменност и злоба изсипват,
нехайстват от сторено зло.
Очакват да бъдат щастливи ...

Кога ще се научим... от трета боска,
да не сучем...да не търсим туй което,
не ни е дадено и ето!? Пак сме си ония.
Тези, дето всеки ги търкаля,
без дори да се напряга всяко зло, ...

Нощ. Тибет/Китай. Модерен гранично-пропусквателен пункт.
Лао Дзъ прави опит да мине през security check-point, докато един от граничарите скучае на компютъра.
Граничарят (без да вдига поглед):
— Документи.
Лао Дзъ вади от левия си ръкав празен пергамент и го подава: ...

Диша учестено когато спи
обръща се към мен ако за малко се събуди
може би няма нищо по красиво
може би лъгал съм се за друго
a аз закъснях ужасно ...

Вече нямам оценки, Учителю!
Нямам вече тетрадка и скицник.
Имам свои закони неписани.
И живот на куплети и срички.
Нося своите гръмки падения. ...

Този Август си тръгва с протрити ръце.
Има кръв по нозете и болки във ставите.
Има спазми отляво , накуцва ранен.
Недохранен и блед. Със отворени рани.
Носи шапка. Невидима. Пази му темето. ...

Ще открадна живота ти жалък.
Той е пълен с добро, и със зло.
И прилича на хлебния залък,
отделен да лекува тегло.
Ще ни гледа смирена жена ти - ...

Как те гледат само... улиците късни
и обсебва те витринен блясък светски,
а локалите отколе все разпътни,
земетръсно се разтърсват по библейски!
С пръсти дръзки лятото те гали гола ...

— Благодаря ти за идентификационния пропуск! Пратеникът ти ми го достави точно навреме. Така избегнахме ненужни кръвопролития между твоя и моя Орден. — започна Иренвейл. Вътрешното напрежение и вълнение я караха да шари с поглед наоколо, без да прояви смелостта да погледне Вирон право в очите. Затов ...

И КАПКАТА МИ Е СЕСТРИЦА
... тъй както капката стоварва по камъка невидим чук
и с упоритост лъчезарна дълбае вечността без звук,
и вятър люспите му кърти, заглажда го – да е красив,
и подир ери бавни смърти, изглежда, камъкът е жив? – ...

С блестящи капчици росица,
ти неземна, чудна хубавица.
Ах...как лицето ти се смее
и снагата ти прекрасна грее,
а в цветчетата ти сбран е свят ...

ДРАСКИ ПРИ ЗДРАЧАВАНЕ
Върху белия сняг диря кървава води нататък
към замръзнала – сякаш в картина – вълшебна гора.
И навярно последен е пътят – болезнен и кратък,
за дъха ни, пленен в здрачината и в тихото спрял. ...

Знам времето по малко ни отнема.
Загребва с шепи дните преброени.
Не спира даже дъх да си поемеш
минутите... безжалостно ти тегли.
Знам времето насила ни отнема ...

Кой може на слънцето красиво и сияйно,
събудено в Божествения дъх да забрани
да пръска прелестта си всеотдайно,
упрекнато, че на тварите ще навреди?
Кой може да възпре немирната река да пее, ...

Това лято беше вълшебно за нас,
наситено с обич и пламенна страст.
Аз влюбих се в тебе на морския бряг
и наш стана целият, приказен свят.
Възторжени, ставахме в ранни зори, ...

Погледни се с твоите очи!
С онази светлина на истинският Аз!
Преминал си през нищото до тук...
уморен от думи, останал си без глас.
Със самотата си сприятелен ...

Юмрук върху постамент.

Зората ме помилва сутринта,
с копринени нишки надежда
и по-добър усмихна се света,
пременен в бяла одежда.
Аз всички поводи за радост, ...

ЛИЧНО МНЕНИЕ
"Не знам" дали изобщо имам правото,
да опонирам академични твърдения,
но, за да е чиста съвестта ми,
ще река отново, пак това, което мисля ...

Цяло лято сън сънувах :
,,Първият учебен ден!"
С раница и книга крача,
пременен и вдъхновен.
Знам ще тръгна аз, ...

Ще бъда първи клас,
аз вече съм голям.
Не мога да чета,
английски вече знам.
Подготвям цяло лято, ...

Трева поникна помежду ни
в пожарищата. Посред лято.
Из ягодовите ластуни
трънаци раснат полегато.
Воювахме и се смирихме. ...

Любов и слънце, пясък и море,
в красив пейзаж стоят пред мен.
Ликуват чувствата, родени
в мига на пълната луна.
И толкова е ярък светлият ѝ диск, ...

Сцената беше на не повече от 20 метра от нас и все пак имаше 18-годишни тийнейджъри, стърчащи с по една глава над мен, заради които щях да гледам концерта на екраните. С какво ги хранят в днешно време, бе? Аз и моят човек се бяхме набутали възможно най-близо до сцената, за да сме на перфектното стра ...

Ние, хората, сме просто едни такива самотни птички.
monilia (Симеон Пенчев)
Понякога самотата е напълно осъзнат избор. Когато си опитал "и меда, и жилото" на това да си с някого, само за да не си сам, или в името на нещо, което отдавна го няма. Успееш ли да се отърсиш от заблудата за собствената си ...

Цяло лято аз мечтая
за първия учебен ден,
как ще уча, за да зная,
всичко за света край мен.
Слънце сутрин ме огрява, ...