https://otkrovenia.com/bg/stihove/apokaliptichen-zalez
През синкавия пламък на мъглата,
в безмълвния поток еднакви хора,
прелива пяната от двете чаши -
на Минало и Настояще. ...

МОЛИТВА ЗА МОЯ ЖИВОТ
Вече не вярвам. На нищо не вярвам –
някой смени моя кратък живот.
И отлетя – по-крадлив и от гарван –
неуправляем, на автопилот! ...

Винаги започва с красив романс между мъж и жена в началото е като пролетно утро
всичко цъфти птички пеят и сърцето весело тупти вие се радвате на всяка минута
заедно не искате да се отделяте един от друг както цветето със сутрешната роса
и така вървите по този житейски път минават месеци години върв ...

Всеки ден е толкова непредвидим…
Неразгадана амалгама от радост и тревога.
Утрото ми срича с език непреводим,
вечерта не ми оставя право да оспорвам
объркания свят, ...

Да бе звезда, сред другите звезди
най-ярка нощем ще си на небето!
Да бе река с най-буйната вода,
да беше вятър хукнал из полето,
да бе вълна в безкрайна морска шир ...

Разказ
Беше една сутрин в началото на юни. Слънчево, тихо и спокойно. До началото на работния час имах доста време, но бързах да изляза навън, „ако имам време, ще пия и едно кафе в служебното барче“ – помислих си.
Пътят ми към автобусната спирка минава през една квартална пътечка, след която пресича ...

Да имаш Баба е Благословия.
Вечната утеха. Дар.
Да имаш баба- значи имаш безсрочен билет за място,
на което си истински защитен и спокоен.
Едно местенце, на което получаваш богатства, ...

Не защото така е прието,
нито спазвам кодекс на честта,
но не ползвам за отдих морето.
и почивам на други места.
Планината е нещо различно - ...

Намерих къщата. Позвъних.
- Кирия, аз съм Петро, за градината...- представих се по домофона
Изщрака електоключалата, вратата се отвори и прекрачих прага.
Доста голям двор, като футболно игрище, уж подредено, но занемарено, кът барбекю, детски кът, люлка, пързалка, катерушка, комуфлажни рицарски досп ...

Няма тест за доброта
и предел за равносметка.
Няма лек за суета,
нито вечност за рулетка.
Всеки ден ни носи вест - ...

Спести ми колко ме обичаш!
Без думи - устните ти шепнат.
И даже една да не изричаш!
Да питам даже е нелепо...
Спести ми колко си самотен! ...

За Лесничея - мен,
Орбита е "Слава на Велес",
Произнасяне и песен.
Думите и песента,
Вибрации са те, откриват ...

Ден. 24 часа. Мост между минало и бъдеще. От както се помня, наблюдавам хората. Виждам колко малко от тях се замислят какво е минало през тях, край тях. Живеят само в тия 24 часа. Просто се събуждат сутрин и заспиват вечер. През деня - каквото дойде. Борят се с проблемите хаотично. Без план. Губещо! ...

Волна птица.Оттук нататък вятърът шепти:
моля,обади се!Лика сме до лика само аз и ти!
За целувка-двама трябва!Защо така мълчиш?!
Нито пък един тъдява,е свидетел за фетиш...
Падне облак от небето и земята целува дъжд... ...

НЕ СЕ ОБРЪЩАЙ, ПЪТЯТ Е ИЗТРИТ
Сега си тръгваш. И след теб
животът няма да се свърши.
Но всяка сутрин, точно в пет,
жужи в душицата ми стършел. ...

Глава XIII
Високи едно от друго и косо отсечени стъпалата бяха. Стените странни бяха, сякаш някой камъни и тухли не си бяха някак точно по местата, ама пак се бяха втъкнали както и където трябва На места като че ли, ни в клин, ни в ръкав, имаше дървени резбички- я листенце, я цвете, я малко слънце, ...

СЕМЕЙНА СПАЛНЯ
… а ти иди, иди при онзи мъж –
ръцете му са яки като клещи,
той не целува в цъфналата ръж,
мълчи и скърца кътници зловещи, ...

Обичам простите неща, но не и...
опростяването на нещата.
Живея в условно наклонение.

СИВИ НАРЦИСИ
Оправданието, че не ти остава време,
от решаването на тревиално, злободневни проблеми,
да обърнеш внимание на кардиналните теми,
те захвърля в мизерията на простотията, ...

За какво е силата, ако не пази,
ако мачка и убива, ако гази?!
За какво е мъдростта, ако мълчи,
ако грешките човешки не гълчи и укорява?!
За какво е подвига - награда, ...

---------НА ЖП ГАРА БУРГАС-----------
---------Посветено на Великия Поет, Недялко Йорданов----
Как да ви кажа, Мъж Елегантен, някак си Кубаниш Gот екзотичен,
по рождение скромен, житейски лиричен..,хмм и малко истеричен!?
Дар слово,сладкодумен,знаем,че концертните зали,той яко ги пълни, ...

Ние сме във времето, и то е в нас. Ние него обръщаме, и то нас обръща!
В. Левски
Свободни ли сме?
Доколко разбираме Свободата?
Въобще, някой от нас наясно ли е, какво е аджаба, туй нещо Свободата? ...

Когато в мене завали,
светът смалява се до точица.
В очите падат есенни мъгли,
където зимата едва започва.
Непрогледни са пътищата ми в душата, ...

Винаги може и още да ме зареждаш с тъга.
Правото считаш, че нощем си е на твоя страна.
Стягаш ми клупа с наслада, прага ми търсиш, уви.
Стана ти навик, не бягам, плуваш си в диви води.
Няма защо да се питаш, вадя ли крак от калта, ...

Бели облачета в светлината на утрото
нежно танцуват в небето, окъпано
от хиляди бисерни капки дъждовни.
Реят се, леки и перести, плуват,
към лъчите на слънцето бързат, ...

И минах Рубикон. И даже дважди,
и бих се със съмнения и страх.
В пожара див сред пушеци и сажди,
като самия дявол почернях.
Огледах се. След боя в руините ...

-Ей, бай хуй, внимавай! – бяха последните думи които Крис чу преди главата му да се усети от близо твърдата почва.
Десетина момчета наскачаха около него за да видят дали е жив.
След като се събуди от три минутната дрямка видя над себе си накацали като мухи главите на 3 момчета.
-Дължиш ми 10 лева, Г ...

Изгониха ме. Най-безцеремонно. Кирия Зита Кисидис ми плати за седмицата и ме изгони от градината си.
Хлопнах вратата след себе си. Сега осъзнах приказката, виновен до доказване на противното...
Полъхваше ветрец и се понесе приятния мирис на разцъфнали портокали.
Поех си дълбоко въздух, нямах сили да ...

На морето...
.
Усещам се с тебе, тъй жива,
от соления въздух вдишвам,
към слънцето с чайките литвам, ...

Гнусно е,
но отношенията между хората,
все повече се доближават
до животинските...

БЕЗ СЛЕДА
Не чу ли тромавия ритъм
преди сърдечния арест?
Сърцето искаше да литне –
но сякаш беше спряло днес. ...

НАЗДРАВЕ, АЗ СЪМ ВАШИЯТ ВАЛЕРИЙ!
... дали защото пийнах две-три бири,
или защото много остарях,
се хванах с фитнес – сутрин вдигам гири
и със жените спрях да бъда плах. ...

Тази вечер си облечена в сиво,
въпреки това изглеждаш красиво -
като сияйна звезда,
с рокля, извезана от ръцете на нощта.
Пристъпваш тихо на пръсти ...

Лятото си тръгна...
накъде... не зная,
слънцето зад облак
дъждове доставя.
Утрините – сиви, ...

Не цяло лято, цял живот
очаквам първия учебен ден
и като някой Дон Кихот
се боря с непознатото за мен.
С децата тръгвам да открия ...

Куплет 1:
Ти – слънце в джобa ми,
вятър в косите ми,
смеем се на сенките,
които никой не вижда. ...