Оплаквачките са познати по нашите земи от дълбока древност. Уважавани, търсени, добре платени. Техният майсторлък си е едно високо изкуство, без което животът не може да свърши както трябва. Едно погребение без плачещи е потискащо, а не винаги родата рони сълзи по починалия. Тогава си даваме сметка ...

Вървя към някаква Голгота...
Рано-рано, без кивота.
Една-едничка имам мисъл –
Май от живота няма смисъл.
Едва ли туй си е прозрение, ...

НАПИСАНО ВЪРХУ БРЕЗОВА КОРА
На квартала в потайните пазви
се е скрило къщенце отколе.
Нощем приказки кратки разказва
онемелият денем прозорец. ...

Симеон лежеше неподвижно и дишането му бе затруднено. Отвори очите си и бавно огледа болничната стая. Отровнозеленият ѝ цвят, стерилната обстановка и равномерното пулсиране на апаратурата дразнеха сетивата му. Реши да опита отново да поспи.
Стресна го звукът на телефона. Погледна към екрана, на койт ...

Разпусни си косите, любима,
заключи невъзможното вън
и с походка изящно-игрива
покани ме в поредния сън,
в който имам те вечер, прекрасна, ...

Мислех, че си специален -
оказа се момче поредно.
Да се влюбя във нещастник -
това ми беше за последно…

Нямаме богаташи,
дето не са апаши.
Набере ли инерция,
не се спира комерция.

По Ботевски
Моят глас полита
в някаква кутия,
пада, с други се оплита.
Списъкът виси с ония – ...

Здравейте, аз съм Миа!
Да, онази Миа, за която сигурно вече сте чували разни приказки. Дъщерята на „големия човек“, с къщата, басейна и колите, които струват повече от апартаментите на половината ми съученици. Аз съм момичето, което винаги има пари в джоба си, без дори да знае откъде идват. Просто г ...

Пак сме в канавка безславна.
Въздух ли търсим, какво ли?
Пъплехме. Вярно, че бавно,
но пък е без главоболие.
Има и други до мене, ...

Промяната на вятъра ни свАри
с лекьосани ушанки на глави.
Той сякаш бе дошъл от Калахари,
потта изби по нашите страни.
Навсякъде разцъфнаха дървета, ...

Бабо, бабо, вън е бяло,
зимна фея е дошла,
по прозореца е нацъфтяло
леденото цвете през нощта.
Идвай, бабо, виж врабчета ...

Нео-Одеса никога не заспиваше истински. Тя просто забавяше пулса си — колкото да заблуди наивните, че нощта все още съществува. В убежището на „Бриллиантовите“ това се усещаше физически: лекото спадане на вибрациите в металните греди, промененият тон на далечните генератори, начинът, по който светли ...

ДЪЖДЪТ В МЕН
Не спираше да вали. Валеше навън, валеше в душата. Прогизваше ме. Бях мокра до кости. До кости пропита от влагата, която ме поглъщаше. Нямаше милост. Милoст към мен, към всичко мое подарено ми от Бога. Това мое, което беше уж мое, а толкова зависеше, зависeх от всичкото, от нещото, коет ...

Ако ме спечелиш ще ме изгубиш.
Ако ме загубиш ще е завинаги.
Ако ме оставиш ще боли.
Ако си тръгна няма да се върна.
Можем ли да спрем с игрите? ...

Глава тридесет и осма
„Победата често принадлежи на предприелия изпреварващи действия. Случи ли се, врагът бива заставен да му играе по свирката. При това единственият верен ход на врага на предприелия изпреварващи действия е просто... да пасува. Той обаче прави това твърде рядко. Знаете ли защо? Пр ...

Някога, в една далечна страна, граничеща с пределите на Франция, живеел млад принц. Веднага след внезапната смърт на родителите си, той бил принуден да се възкачи на престола. Макар и едва на двадесет и една години, новият крал не притежавал нито мъдростта, нито смирението на своите предци. Израснал ...

Бирата,,Жатецки хус"
винаги била е бус.
И понеже сте неуки
във световните науки
,,бус" не знаете какво е. ...

Симо живееше сам. Откакто годеницата му го напусна, той се радваше само на двете си котки, кучето и на градината си. Особено приятно му беше да се наслаждава на цветята си. Сам се грижеше за тях. От всички цветя в градината едно цвете му беше най-любимо. Беше полегнал малко заради главоболието, коет ...

Там, по тъмния тротоар,
в нощите слепи с невидим товар,
скитник крачи по неволя,
а гарван грачи по природа.
Вятър по клоните се лее ...

КАТО ВОИН
Автор: Стела Босилковска, Р.С.Македония
Като войн, който
от бойните полета се връща,
към старостта отивам, ...

Тази зима - край елхата,
Тати пак ми обеща
да заминем със колата
лятото на Арапя!
И през юни, щом завърших ...

Зад всяка своя дума съм стаена,
зад точицата мъничка се скрих,
перо от сова, недописан стих,
сърце едно – с размери на Вселена.
В куплетите ми лирата замлъква ...

Вярвам в единния Лев, Вседържител, Творец на родната икономика и на пазара в Димитровград, на всичко хартиено и метално.
И в едната Стотинка, дъщеря на Лева, Единородната, която е родена от Монетния двор преди всички деноминации: Номинал от Номинала, Мед истинна от Никел истинен, отсечена, неконверт ...

Нещата... които понякога мразя,
не са много лоши неща:
Клоуни, кифли - от боклуци се пазя,
по паяци гневно крещя!
Мразя ютии - не знам как се глади, ...

Разказвай ми сега за любовта,
притихнала до теб те слушам
и всяка топла нотка на гласа
е вятър в клони непослушен.
Разказвай ми, за песен на щурче, ...

Дали капризите на природните сезони и тези на душевните терзания се припокриват?Често се случва да очакваме, а очакването да нехае и да убягва, въпреки желанията.Тъй се случи през последното лято, което отдавна беше отминало по календарния си ред, но още дълго раздухваше с все сила пламъците на жега ...

Когато зажужат в главата мисли,
когато нароят се до безброй
и звукът безспирен те подтисне,
и малкото прогрес умре в застой.
На себе си щом станеш нетърпим ...

Аз съм "Ла", изтребител. И моторът ми форсиран
ръмжи със ярост злокобна.
Ние сме много - и жътвата ни ще е обилна.
Е, къде е фрицът прокобен?
Ето, летят.... И моторът ми веднага изрева. ...

Ти ли си, Нощ? Разполагай се, влез,
тъмният ъгъл те чака.
Пърхат уплашени мисли в кафез,
светят очите им в мрака.
Прилепи къртят с нокти звезди ...

Когато дойдеш за мен...
завладей ме изцяло.
Когато ме прегръщаш,
прави го с мисъл дълбока.
Когато ме докосваш, ...

Този опит за стихотворение направих, когато бях на 14 или на 15 години.
Сега го показвам след много фина “козметика“.
Шляпам, шляпам в кишата на февруари.
Капчуците плачат, плача и аз -
от баща си вчера ядох шамари, ...

Стъпките отекват бавно във водата,
на живота стъпваме отгоре с краката.
Дъждът се рони и покрива ни с емоции и страсти,
на своите бездънни желания ставаме подвластни.
Царуваме, пилеем смъртните си дни във нищета ...

Винаги, когато се завръщам в селото на баба, си спомням малката къщичка в която живееше семейството на бай Иван. Той имаше двама сина, Николай и Стефан. Съпругата му почина отдавна и цялата грижа по отглеждане на децата беше негова. Много трудности бе преживял докато пораснат и започнат да помагат в ...

Някой трябва да има вина -
няма сняг, няма дъжд, а заблуди.
Странно чувство (избяга сърна
и лъвът за любов се събуди).
Вятър песничка, кратка реди, ...

Над Милин камък вечер слиза, тихо.
Без вик и стон, и тътен от гърмежи.
Дъждът, снегът и вятърът изтриха,
следите кръв и прах от дни метежни…
Фатален изстрел в топла юнска вечер. ...