всячески
погледнато -
най-първото и
най-последното
влияние е мирогледното

Огледах се набързо из хоремага. Вярно, уж сряда бял ден и трябваше да има доста хора, ама само тук-там насядали по столовете, гледат вяло, все едно са изпили 4 х 100, унесени в мечти омайни.
Съзрях Ванчо Драката. И той като останалите пришълци в хоремага.
-Що си така намръщен бе, нямаш кеф,... очите ...

Нейде сред мислите ти
името ми вечно ще броди.
Ще изскача от нищото
и все подир тебе ще ходи.
Всеки опит образа ми да прогониш ...

Трапези има, но огнище - не,
което да минава през сърцата,
зад думите да има светове,
които са значими за душата.
Когато мъката ни сполети, ...

Всичко пак се разпиля...
Безвъзвратно си отива.
В този свят на суета
нещо прави ме щастлива.
Нещо почва отначало, ...

С кафето на балкона.
За мъничко загърбил всичко.
Безкрила птица върху клона.
Мигът набързо отминава.
Обръщаш се към свойто огледало. ...

Очите ми горят! Но аз не плача,
не пия уискито си със сълзи…
Разбира се, не съм аз подпалвачът
на къщата с хартиени стени…
Емоции в стените писах криво. ...

Изкуственият интелект се затруднява само от хора без естествен интелект.
Произход от животно е само за да не се остане животно.
Вчера проповедници на светло бъдеще са днес пропагандатори на тъмно минало.
Старците по телевизори лудеят,
хулят младите, че по смартфон щуреят.

Бутилка с вино имам неизпита
и стая празна – чакаше те тихо.
Целувка имам – остана неизтрита,
като едни безумни рими в стих!
От залез късен кървав къс остана. ...

Хей, ти петльо голобрад,
гордо вееш гребен пак.
В двора крачиш смел, напет,
всяваш почит и респект.
Младите кокошки нежно браниш ...

На първо четене зад думите
"дори" нищо важно да не стои,
ако зад това "нищо" са настръхнали
актуални проблеми, от които боли,
те са признак тъничък за израстване, ...

Любовният триъгълник е единственият триъгълник с повече от един тъп ъгъл! 😜

Из мъглите на пушещите родни балкани,
дървени въглища свличат
легиони
камиони
на мафия катранена. ...

Дъждът все още валеше, небето отказваше да се проясни. Сякаш не искаше да пропусне светлината при селото и хората му. Те не бяха готови за нея и не можеха да приемат истината. Тони сложи качулката на главата си и закрачи по мокрия паваж. Водата пълнеше дупките в асфалта и ги превръщаше в малки езерц ...

Довечера... познай какво...
Е, няма никак да те жаля,
и дрехите, като ти сваля,
ще пее нашето легло...
Ще пее, да... със твоя глас... ...

Мъглата се вдигна,
слънце изгря.
Някой тихо се смее,
вътре, в мойта душа.
Раздвоявам се, значи, ...

Разказ №9
За една дума
„Да внимаваме какво изричаме. Знаем ли кой ще го вземе „на въоръжение“ и колко ще ни се стъжни след това?“
Разказвачът
I. ...

Гневът ни лае, като куче-
веригата докрай опъва.
Една пиявица ни смуче...
Страхът нозете пък ни спъва.
Очету - кратерчета сухи. ...

Светът във мен осиротява...
Тържествува утрото
в гнездото на гълъба
Плават в реката празни бутилки
Хемингуей се разхожда умислено ...

Избор имам. Един, но ми стига,
кръстопът, колебание, страх
и от други написана книга...
Вече знам, че така не живях.
Бях удобната, просто онази, ...

Откакто взех да пия следобяд
по двеста грама гроздова ракия,
отново се усетих много млад,
навярно пак на топло ще се скрия.
Ще се замъкна с новото моме ...

Най-после сме ваканция! Ура!!!
Но ако трябва да съм честен, ще призная -
на село мога да съм ден, до два...
За повече… не ми се заминава!
Слушалките си взех, зарядно, телефона... ...

Без аларма и без стрес,
тя става късно точно в десет.
Черна котка в леглото се върти.
На пръста си тя увива своите коси.
През деня, ако грее слънце ...

Колко думи на неискреност, на обида и на безразличие срещнах по пътя си без да има причина, за да го заслужа! Колко много хора бяха прикрити с мен и фалшиво се правеха на приятели! Колко пъти все някой друг искаше да ми отнеме това, което сама съм си заслужила и трябваше да го получа, греейки в свет ...

Инсулти два получих,
а не се научих-
животът си е дар,
не хвърляй в него жар!
Семейство, работа, приятели- ...

Земята се върти... животът си върви!?
Някой някъде върти не само далавери,
но и пачките брои и Народа свой убива.
Без дори и за миг да се срамува.
Пачки, близначки, фрактури... ...

Една си има чистачка,
друга пък има детегледачка,
аз пък си имам наднормено тегло.
О, не става дума за някое си кило!
Тука иде реч за проблемен теч ...

Душата ми прокудена от всичко светско,
обута в старите галоши на живота,
по друма свой вървеше, но по детски
усмихваше се в своята тревога.
По пътя галена от ветровете нежни ...

Престъпно действие!
Съдебно бездействие!
Магистрат-съдействие!
От най-горна инстанция –
свобода с ...

Светлината дойде на света, но вместо да види радост в хорските лица, забеляза че на мястото на очите им има дупки, изпълнени с тъмнина, заради която не могат да видят, че е дошла на земята. Тя тръгна да търси някой, който да може да вижда, но уви – само празни погледи около нея намери. Тъкмо започва ...

Реших - поезия ще пиша,
но не с кохиноор хаш бе
и с гума да си бриша
сгрешените мои редове,
а с изкуствен интелект! Задружно ...

Вятърът се въртеше, сякаш котка гонеща опашката си.
Какво ли е да се къпеш във вятър, като птиче в пясък?
Тази мисъл не даваше покой на Сам Лаури - Рицарят на облаците.
Бе се къпал в реки, в езера, в морета, в кладенци. Дори в мръсни вани.
Но във вятър никога! Разбра, че винаги е мечтал именно за това. ...

Трябва да тръгвам, вече е късно
и ще пропее петела.
Някой стремително смята на пръсти
колко съм дала и взела.
Има до утрото толкова много... ...

Много малка бях тогава
и живеех във града,
но обичах дядо, баба
и на село да стоя.
През ваканциите често ...

Всичко е толкова преходно, толкова временно,
че няма как да препираш,
да търсиш в пролуките щастие или любов,
които някак пропуснал си да избираш.
От пустото в празно се заигра, ...