Равносметката...
Започваш да пишеш стихове, есета, разкази... В един момент се обръщаш и слагаш везната. Това, което е излязло изпод перото ти, вече е оценено. От различни хора - такива, които трептят на подобна вълна и те разбират; такива, които се дразнят от твоя позиция; такива, които въобще не в ...

Удавих се от мислене...
за спомени.
И мислите излитаха
през прозорците
отворени. ...

Живея във страна прекрасна
и я обичам от сърце,
когато след време порасна,
ще грее нейното лице.
Обичам пролетното слънце ...

Петлистна детелина
на колене пред
радиоактивното щастие.
+ + +
Седя в поза "лотос" ...

Чувам свистене на спирачки някъде в далечината. И разбирам, че някой се е разминал на косъм (но дали...?). Замислям се и ръката сякаш сама започва да пише...
... Живеем на гребена на вълната, губейки се някъде между етажите, погълнати от собственото си измамно отражение, потопени на дъното на седмот ...

Ръка подаваш ми и сещаш се за онзи ден... със нея...
Подканяш ме да дойда там... във теб... без нея...
Да се впусна ли или да помисля може би... за нея...
Тя за мене мисли ли както мисля аз... за нея...
Щом във нея се вселиш, мен ли виждаш.... или нея... ...

Прозорчето, единственият вход към сърцето ми, бе затворено отдавна. Толкова дълго време не го бях отваряла, че беше покрито с паяжини, а в самото ми сърце бе мрачно, прашно и задушно. Отдавна никой не надничаше през стъклото с молбата да го пусна вътре. Отдавна сърцето ми стоеше празно и самотно и с ...

В лицето срещу мен познах човека
от стария портрет потънал в прах,
пресече бавно калната пътека,
с очи пропити със тъга и страх.
Пред портата застана мълчаливо, ...

Чаках те –
откакто се родих.
Предопределена бях –
единствено за тебе.
А ти? Мечтал ли си – ...

Просто танцувай, не спирай,
умората игнорирай.
Прави тези движения разчетени,
като есенни листа от вятъра отнесени.
Красива си така, продължавай, ...

Публикувах го по желание на една моя приятелка. Надявам се да ви хареса и дано поне малко да съвпада с вашата философия за живота. Извинявам се, че в него има силно чувство на песимистичност, но ако го прочетете, ще откриете и положителното настроение и надеждата...
Мрачният път до светлината в края ...

На този свят сме само гости мимолетни
и въпреки това си мислим, че сме вечни.
А ако краят на света настъпва утре?
Тогава бих съставил списък поминутен
с неща, които искам да направя, ...

Докосване от топли устни
е всяка твоя красива дума.
Рисуваш с цветовете на дъгата
по стените на съзнанието ми
вълшебни видения от бъдещето. ...

Не намирам прошка за себе си...
Не намирам утеха...
Под старите прелези
нощни влакове лятото взеха...
Август се плъзна надолу, ...

Жената мечта, красива и остроумна, силна и можеща всичко, загадъчна, пълна с изненади. Жената съблазнителка, устремена и властваща. С такава жена не се скучае, всеки ден минава неусетно. Ти си мой пленник, изцяло ми принадлежиш. Твоите очи ме галят с топъл блясък, разсъбличайки ме отгоре до долу. Ръ ...

Има прекрасни поети, може би не като мен,
техните пъстри куплети стоплят сърцето ми
в зимния ден.
Понякога плача с тях, друг път през сълзи се смея,
рисувам пейзажи от сняг и в кули от страх ...

Потъвам!
Накъде да поема?
Как ще спася моето сърце?
Ще превъзмогна ли тази дилема?
Да остана с теб или не? ...

Животът е неравна битка,
съдбата - непобедимият ни враг.
Колко вярна е приятелската ти агитка?
Ще съумееш ли да победиш и как?
Важното е не колко време ще ти отнеме, ...

Тя е дива и красива.
Тя е властна, без съмнение.
Тя е мила, щом поиска,
Тя е като привидение.
Тя избира правилата. ...

>> Посред лято -
>> слана.
>> Макар предизвестена,
>> дълго се задържа.
>> Слънцето жарко, ...

Онова горещо лято с дядо продавахме дини на пазара в Петрич. Пазарният ден беше в разгара си. Горещината ни заливаше на приливни вълни като жарко море. Опашката от хора пред нашата сергия не се стопяваше дори и за миг.
- Насам, народе! Който разбира, тука се спира! Сам избира!
Дядо, стегнат в татков ...

ПАК Е ЕСЕН
Пристигна август. Тръгнаха ятата.
Политнаха и първите листа.
Небето натъжи се и заплака.
От сълзите му рукна в миг река. ...

Намерих те в съня си.
топъл...
Приюти ме във прегръдката си жарка.
Целуна ми косите нежно,
а аз се притаих щастлива. ...

В УПОР
Когато той си тръгна,
останахме сами.
Разкъсваше ме болката.
Понякога смъртта ...

Покълнах в теб и нежно се разтворих
с дъха на бяла орхидея,
в усмивката на утрото докоснах
лъчите. И започнах да копнея...
Погалих те и в топлите ти устни ...

В твойта клетка искаш да ме вкараш,
да изсипеш твойте грехове над мен ,
вечно се усмихваш като страдаш,
но погледът ти е тъй студен.
Завличаш ме в дълбините на страха, ...

Насложен образ върху образ.
Размити с времето черти.
Разкъсан поглед,
колебаещ се над фона.
Отворени врати. ...

ИЗ "КНИГА НА НИЕЗЕМИД"
* * *
И бех там, където
Морето целува Земята,
където Гея пее омайни песни ...

Когато... утрото избяга от уплаха,
минутите във отчаяние умираха,
секундите празнуваха победата,
разнищваха ме... злобно се надсмиваха.
И вятъра... прибираше останките ...

Балканска сълза
Вятърът любовна песен
свири в елите.
Пасат, спокойни,
в дола сърните. ...

От спомена горчи...
Не ще преглътнеш.
Дори със други мисли
да наситиш своя ден,
ще те преследват ...

Видях те - и светица, и проклетница -
ти носеше прекрасна бяла рокля.
Красавица в нощта, великолепната -
носеща ми радости и болки.
Почувствах те - студена и пожареща - ...

Отиваш си ти тази нощ, завинаги.
Не се помъчих дори и да те спра.
Знам, че не мога да те задържа, дори и със вериги…
Щом решил си, тъй да бъде - няма да те спра!
Опитвах много дълго компромиси да правя, ...