черно черно
тъмносиво
меланхолично
и красиво
червена тънка ...

Сякаш
съм се омъжила
и нося халка
от бяло злато.
Сякаш ...

Смехът ми те познаваше толкова добре, че не е чудно защо и съзнанието ми те следваше.
Дали наистина бях толкова отровна, че сега можеш единствено да извърнеш лице от мен? Или просто бях свят, в който така и не намери своето място?
Винаги ще се чудя къде беше краят, в който и двамата се удавихме. Беш ...

Все искаха от мен да съм послушен,
за саможертва винаги готов.
Признавам си – дошло ми е до гуша
очакването на живота нов.
И не че на съдбата се опълчих – ...

В нощта застинала и жадна -
Душите им танцуват мъртви.
Огънят в кръвта ѝ пламна -
Безпомощна, ранена и кърви.
Очите ѝ от сълзи-наводнени ...

Със зверове живеех във балкана,
лекувах там човешките си рани,
но спомени от ада на зандана,
долитаха кат гарвани и врани.
Години сред злодеи бях затворен, ...

Мартин
В събота сутринта се събудих с усещането, че денят ще е интересен.Нямах конкретна причина за това. Понякога тялото просто знае неща, преди главата да ги е подредила.
Излязох рано, по-рано от необходимото, с онова разсеяно утринно настроение, което не е нито добро, нито лошо. Просто е живо. Кв ...

Във люлката на чуждите мечтания
ме люлееха невидими ръце,
а вместо песен – тихи обещания
отекваха край моето сърце.
Като дърво, подрязано до форма, ...

Видя белезите от раните ми
и облече ме в облаци от памук.
Не премина за кратко през мен,
не се превърна в махмурлук.
За кожата ми бе чужд, ...

4.Господин Фернандес
(4)
Розата
Продължаваме да се гледаме с господин Фернандес. Гледам го аз... как ме издебва и си оправя леглото, как "впряга " велосипеда и отива да си купи вестника, как стърже и сглобява чудеса от дърво в своята работилница и т.н. Слава Богу, няма нужда от друг вид гледане, мак ...

ДЪГА И ПЕПЕЛ
Щурчето не записа в своя дневник
нощта, в която бе покръстен юли.
Броих звездите – бяха точно седем –
в таванската ми стаичка нахлули. ...

Даже да ме боли
няма да се разплача.
Толкова много "или",
дето нищо не значат.
Толкова много "ако" ...

ИЗБРАХ!
В утрото ще се събудиш
с трепетните листни ветрове,
които сладостно превръщат се в бури
и в мисли, спомени, и светове. ...

Поисках ИИ да ми преведе текста на английски и с помощта на Суно се роди песента, която ви представям, приятели.🥰
Along Life Boulevard I take a walk.
Above me, silent, bitter skies appear.
A black cat crosses paths as if to stalk
And signal that the evil’s truly here. ...

Лежи нощта неотстъпчива, зла и гола,
леглото ми е малък остров, песъчлив,
до втръсване повтаря стария мотив,
че трябва от луната милост да измоля.
А тя – луната май си счупи ореола, ...

Четвърта вечер Георги настъпваше газта на трактора. Пред него, на петдесетина метра, с едно рало отстъп в дясно, Наско обръщаше чернозема.
Двамата вече бяха влезли в ритъма на нощната оран. Започваха вечер в осем часа и караха сутринта до четири. После закусваха и лягаха да спят. Ставаха, къпеха се ...

Ковач - Любов моя
-------------------------------------------------------------------------------
Authors: Paul Mccartney & Linda Mccartney
-------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Пол Маккартни & Линда Маккартни ...

​Очи искрящи, дъх крилат.
Пътека, шепот, топъл кът,
копнеж и сладостен палат
сред вечен, незабравен път.
​Венец, воал, олтара свят, ...

От днес за утре, искам да ти пиша,
Бележки, стихове, писма,
И вярвах, трябва да те има,
Човек да срещне своята съдба.
А всичко беше толкоз просто, ...

1. Най-обичам да се мотая между женски крака.
2. Кръстиха я Гнида, на деда й, Генади, и бабата, Фиданка.
3. Тъпизмът е висша форма на остра мисъл.
4. Самообслужването е най-сигурната превенция срещу болестите, предавани по полов път.
5. Жена ми е много ревнива! ...

По булевард „Живот“ съм на разходка.
Над мен – небе горчиво и без звук.
А пътя ми пресича черна котка,
за да покаже, злото че е тук.
Октомври е лихвар. Жълтици рони. ...

Аз помня - плачеше нощта,
луната светеше безмълвна.
Раздяла сетна - отлетя,
тъма самотна ме прегърна.
А ти изчезна във нощта, ...

Понякога всичко е толкова нелепо.
Дотяга ми да влизам в подробности.
За останалите в мен купчинки пепел
от някой случаен в душата ми гостенин.
Преминал и запалил сухите стърнища ...

Един неземен писък, тъмнина,
още един живот си отиде.
Сълзи, страх в очите, тишина,
не знае душата му къде да иде.
Там, между двата свята застанал, ...

Не ми тежат часовете
прекарани без теб.
Не ми тежат облаците.
Не ми тежат годините.
Тежи ми обаче мисълта, ...

Има кладенец,
който не познава жаждата.
В него не се спуска кофа,
нито въже,
нито човешка молитва. ...

Няма кой! Кой ако не ние, кога ако не сега? Трябва да се преборим с чуждиците. Да ги заменим. Да вземем например Хоремаг. Ше рече Хотел ,Ресторант, магазин... Сглобен от три думи, ушити набързо в някое партийно бюро, и трите – чистокръвни мигранти. Хотел идва от френското hôtel ,ресторант (нещо, кое ...

Сянка на душа!
Силует без контури.
Прeмина през черното огледало
... в нощта.
Няма ясни очертания! ...

Това се случи някъде около фонтаните.
Шумът на листата беше завеса на градския шум,
когато уханието на липите размъти здравия ми разум.
Погледът ми лъкатушеше между усуканите клони на дърветата и преплетените ръце на двама влюбени.
Същата нощ спах дълбоко и непробудно. ...

People everywhere call me Katanetsa.
I love milk, cheese and ice cream –
I am a dairy technologist.
Everything in my life has been fine so far.
I collect archives, endlessly, tirelessly ...

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава тридесет и четвърта
Екваториални погроми
В първите дни на лятото - в северното полукълбо - и съответно на зимата - в южното - осемдесет и двата ригера с номера от 807 до 888 навлязоха в екваториалната област. Бяха инструктирани да дейс ...

„Искаш ли да отлетиш някъде далеч...в друга реалност, където няма зло,лъжи и проблеми...“
Композитор и изпълнител: Иван Е. Дракалиев
Дата:11.Юли.2026г.
гр.Москва / Руска Федерация

Но фарсът всъщност, драги, е изкуство.
Фалшиво дявол над света ни пее.
Насила се натрапва всяко чувство
модерен някой жанр за да успее.
Нима се възмущаваш? О, недей! ...