Ей го септември с дъждовната крачка,
многоцветен във багри и плодове,
акварелно повдига вежди със краска,
напълнил шепи с безброй смехове.
Още е топло в нощите звездни. ...

Понякога изгубвам се от поглед
и мислено от тялото си се деля,
подобно на птиците в полет,
вися далеч от земната си плът.
На граница полягам в тишината ...

Аман от тази Мона Лиза,
направо ми додея.
Едва ли всичко произлиза
в изкуството от нея.
Усмивката й вяла ...

Тънки нишки изгревът плете,
ягоди с шампанко е небето.
Тишината, в плясък на криле
чупи се звънливо по морето.
Вдишали вълните любовта ...

Искам да обърна внимание на самото място, където се провеждат тези "преговори" -- Аляска, място забравено от Бога. И резултатите от
срещата са показателни и са на път да се превърнат в студено досие, подобно на щата, където са се провели. Тръмп посрещна Путин като побратим и заяви, че САЩ и Русия са ...

Ронят се листата тихо
в слънчев, листопаден кръговрат...
Тихо е и в мойте мисли.
Есен... Тишината в моя свят.
В багри, кехлибар и злато, ...

Когато те обичам, не, не спирам,
така живея и това избирам,
животът ми блести, цъфти, ухае,
и в тебе искам, и ще се позная,
и къдрава съм, мила и щастлива, ...

Всеки ден е борба…
тежка,
като камък – всяка сълза.
Не можеш да затвориш очи през нощта.
Тъжна си още от сутринта… ...

Налегна ни горещо дълго лято,
от месеци не капва капка дъжд,
жълтеят сухите треви в полята,
искра им стига за да пламнат отведнъж.
Цигара, хвърлена от лъскава кола ...

клавиш
потънал в рана.

В И Д О В Д Е Н
Видовден винаги идва
за всички,без изключение
и вади на показ кирливите ризи-
глупаците в тях пременени, ...

Дали, кажи ми, болката прекършва
и взема всеки атом кислород.
И как, по дяволите, я преглъщаш,
събаряйки последния си мост.
Пътеката ти колко ще е дълга ...

Първите слънчеви лъчи я погалиха по лицето, за да я събудят, но й се искаше нощта да бе продължила още. От днес вече бе сгодена за най-желания мъж в цялото кралство. Мъж, когото едвам познаваше. Мъж, който още дори не беше мъж. Бъдещият й съпруг бе момче на едвам две трети от годините й и също толко ...

Да отразиш гняв, болка, тъга, а дори и радост, щастие, любов.
В теб оглеждам се, да видя себе си такава, каквато в никое друго огледало не съзирам.
Оглеждайки се в теб, никога не се прикривам.
До последна частица душата разкривам.
Тъмното й, жалкото й дори не скривам. ...

Не е каквото мислиш- гръм без пламък,
и всъщност не боли, не ме тревожи
дали ще укротяваш зло под камък,
и промени ли скритите си кожи.
Застанал си помежду две комети, ...

всяка Мария
и жива - и здрава - и
нека я са̀мо
Добро
сполетява

Една мила Надежда роди се
и деня ни с любов приюти.
На света непознат поклони се
и с гласа си свенлив го плени.
Тази нежна Надежда разцъфна ...

Направих онзи ден, едно добро,
и не че чаках - то… да ми се върне,
но днес едно, човешко същество
успя с добро и мен да ме прегърне!
Аз онзи ден в софийското метро, ...

Все в свит юмрук аз любовта си стисках,
готова нежно да разтворя длан,
но нямаше кому и да я дам,
не бях любима никому, ни близка.
Дори и враговете си обикнах, ...

Небето над мен да попитам
луната горяща във мрака
мога ли с пръсти да пипна.
Лице да повдигна нагоре,
нежно ръце да протегна, ...

Вярвам в добрите хора,
вярвам, че винаги има,
коленичил до свойта изгора,
някой, намерил любима.
Вярвам, че солта на морето ...

Излизам навън
и срещам Доброто.
"Добро утро, Добро!
Защо си само,
защо си унило?" ...

Звигоите са малки, невинаги зелени същества от третата по важност планета на Прочутото съзвездие.Те често биват бъркани с марсианци, но освен, че това ги обижда до степен на средна тревожност, няма нищо общо с истината. Единственото, което ги свързва с марсианците е някой и друг брак, като обичайнат ...

Доброто под прожектор не застава.
Не търси блясък, нито звезден миг.
Доброто с шепи топлина раздава,
не иска гласност, без ярост и без вик.
Доброто в делника ще го познаеш — ...

Достигнем ли ада
дали ще останем познати?
Изгарях на клада,
а ти ми прохлада изпрати.
В очите ми тъмни ...

Защото те обичам славно
дори в най-тихата пролука,
отвесно-нежно-водоравно,
навсякъде те има тука,
но в мен най-лесно те намирам ...

ФУНИЙКА СЪС СМЕТАНОВ СЛАДОЛЕД
... в ленивите следобеди на август, когато паркът клюмне и заспи,
и лятото изгубва вече давност! – и не дъхти на смирна и липи,
топи се тъй печално сладоледът, ухаещ на кокос и крем брюле,
така и аз изчезвам напоследък! – топя се като захарно петле, ...

от нàпъни за ефекти.

Лежа неподвижен, по гръб,
със свалени гащи под пъп
и това се вижда на екран!
О, Боже! Какъв срам!
Пра - внукът на Страшний Крума ...

Във дрезгав здрач зовът трепти
на хиляди камбани медногласни
сред вихрен плам духът лети
на земните закони неподвластен.
Ръце- огньове, страст, пожар, ...

Бягаш в единство, тяло напрегнал
с всяка гънка до последния мускул.
Даже бръчките странно разтегнал,
сърцето впряг с конете препуска.
С поглед виждащ крайната цел ...

Правилното решение
Тръгна неохотно към Ива – гадже от една година. Мислите в главата му бяха объркани. Дължеше ѝ тридесет хиляди. Искаше да започне собствен бизнес, но се провали. Останаха му само дълговете. На всичкото отгоре и бившата му жена го притискаше за пари. Цветелин имаше с нея син на 4 го ...

Близо… четири години
бях… ужасно пристрастен,
към красивите бикини
на колежката - пред мен.
Аз ги зяпах всеки делник ...

.
Как на Бога сме признателни
за тебе - щастие голямо -
ти, сине наш, тъй лъчезарен!
Докрай Той нека те опази, ...

В Е Ч Н А Т А П А М Е Т
Всички поети са смотаняци,
раздаващи от Рога на изобилието,
като,че ли им е бащиния,
с лека ръка наляво,надясно ...