Стоиш си и си пишеш домашното. Някъде до теб се чува “Tokyo Drift Ost”. И всъщност дори не си пишеш домашното, а измисляш каква искаш да бъде училищната униформа. Уж. Мислиш за нещо съвсем различно. За Нея, например, и се усмихваш. Разсееш се за малко и кажеш някоя глупост, и милата ти, иначе, сестр ...

Лежиш на асфалта, загледан в слънцето. Изобщо не беше предполагал, че е толкова топъл, а усещането... някак успокояващо. Лежиш, замислен, унесен от спокойствието. Всъщност кого заблуждаваш? Надали има самоубиец, който да се е чувствал спокоен преди да настъпи смъртта. По-скоро последен опит да се из ...

- Мони, Мони! Почакай! - Моника се обърна и видя едно почти непознато момче от нейния курс, което тичаше към нея. - Извинявай,че така те извиках, но излезе много бързо от стаята и не можах да те настигна. - Моника продължаваше да недоумява откъде той знае името й. - Аз съм Красимир - той й подаде ръ ...

Ще вали ли, кажи, от очите ти,
ако утре си тръгна от тук,
ще ти липсвам ли в ранните утрини,
ще ме виждаш ли нощем в съня?
Ще посрещаш ли изгрева, тръпнещ, ...

Бавно, парче по парче,
късам аз свойто сърце.
Всяка минута без тебе,
все по бавно тече.
Нижат се дните, сломени, ...

1...
Когато Онзи, Любимият, дошъл,
Вече било прекалено късно,
За да зашият разочарованието ти,
За да те събудят и да повярваш, ...

А казват хората:
"Очи, който се не виждат, се забравят",
но как, кажи ми, да забравя
твоя топъл поглед,
изпълнен с толкоз страст и доброта, ...

Изневерих ти...
Виновна съм, признавам си -
нараних жестоко сърцето ти.
Прав си, не заслужавам любовта ти.
Не заслужавам да останеш - изневерих ти! ...

Тази вечер не го очакваше. Беше свободна и седна на любимото си място до прозореца. Слънцето бавно се скриваше зад листата на дърветата. Тя наблюдаваше спокойно и с безразличие увеличаващите се минувачи. Предстояха почивни дни и всеки бързаше с нещо да се развлече, преди да се прибере вкъщи след раб ...

Врата
Звъни се на вратата...
Иде Мина!
И Стефка идва всеки ден! Почти.
Огряват - две слънца - ...

Бъдещо писмо
до децата ми
Мина, Митко и Стефка
Сполай, сине! До века!
Срещаш ли, синко, Човека? ...

***
В очите ти се вглеждам -
ослепявам. Тъй светло е
и чисто. И простор.
В очите ти пропадам - ...

Усещаш ли ме? Затвори очи-
не са ти нужни да ме видиш,
сред морски пясък и скали,
сърцето ми за тебе бие.
В прегръдките на огнения залез, ...

Под купола на стъкления храм
съм божество.
И светлината ме облива.
Тук всеки слънчев лъч е сам.
Тук лесно се предава и убива. ...

Защо си мисля, че ще мога
Спомена красив да залича?
Защо си мисля, че ще мога
От утре аз за теб да не горя?
Защо си мисля, че ще те забравя? ...

Живот, живян на един дъх, с години,
живот труден, затънах до колене.
Къде си?
Дали в птичи глас, в горска дъбрава
или във стръкче цвят, в дъхава поляна!? ...

Вървим по улиците, непознати,
неволно тела докосваме
със погледите си случайни,
зареяни, замислени и замечтани.
Живот хаотичен или пък нагаждан, ...

За начало ръце ми докосни
и нежно, нежно целуни.
После букет ми подари,
с целувка уста ми покори.
Аз до теб гордо ще стоя, ...

Здравей, мое слънчево утро!Ти и днеска при мене дойде!Всички казват, било си по-мъдроот бодливата стара Луна!
Бодлива ли казах? Защо ли?Ооо, сетих се... вечер не спя!Щом клепачите тежки затворя,във очите ми боцка Луна!
Здравей, мое слънчево утро!Как проблема през деня да реша?
Хайде, моля те, нали с ...

Толкова дълго отсъствах от себе си,
без да знам дали ще се върна.
Без да знам, че ме е нямало.
А посоките си си ги пречупих
в едно огледало на нищото, ...

МИСЛИ В ПОЛУНОЩ
Пред гръм тревожно мълчи полумрака,
купища спомени помилване чакат...
Лутам се в безвремие и диря брод,
по стръмни пътеки изплъзваш се... Живот... ...

Тикче имам аз на двете си ръчички,
но въобще не ми и пука за това
и обичам с бира да ме черпят всички,
и да пуша джойнтче след това.
Когато се напафкам като кирка, ...

Загледай се в хоризона. Сложи край на мечтите си. Краят ще е вечен, а нощта - последна.
В далечината се чува влак, в далечината се чуват падащи сълзи.
Вятърът носи аромата на кръв от ръцете ти. Денят е последен и истински. Денят е вечен и твой!
Тръгваш си, нали? И ти си тръгваш... Вие винаги бягате ...

Не тръгвай още! Чуваш ли дъжда -
припомня за вълнения предишни.
Не казвай нищо! Ще мълчим сега,
днес всичките ни думи са излишни.
Прегръщай нежно! За последен път, ...

Бавно се спусна нощта.
Над дърветата,
към спокойната езерна вода,
свенливо погледна
бледата луна. ...

Отново мислите ми ме водят при теб. Отново си спомням топлината, която си отиде с лятото, а на нейно място се настани хладната есен.
И тази хлад ще отмине, и този дъжд от сълзи ще превали, и тази рана ще заздравее, но винаги сърцето ми ще те чака.
Днес, когато всичко свърши, пиша на две очи, чиято с ...

Каква не бях за теб?
Каква поиска да съм и не станах?
Светица? Блудница безпътна?
Кралица? Просякиня на любов?
Ангел и демон безкръвен... ...

За две сълзи, изплакани за теб...
Потънали във капчици роса...
Разтапящи прозрачен лед...
Достигащи високи небеса...
За две сълзи, изплакани за теб... ...

Недозавършена, окаляна, погрозняла,
дущата ми въргаля се в мръсотията!
Толкова безпомощтна, отритната,
няма смисъл от съжаление...
А искаше да бъде искрена, ...

Вечерта - тази вечер, в която
ме погледнаха мило очите ти
и небето от радост заплака,
аз разбрах, че обичам те истински.
И дъждът във любов се превърна, ...

Там, където се къпех в очите ти,
светлината до мене се спря,
и почувствах, че, може би, истински,
аз се влюбвам във тебе сега.
Там, където се губех в мечтите си, ...

НАДИГРАВАНЕ С РЪЧЕНИЦА
Не те познавам,
не зная името ти,
зад маска е лицето ти,
но май че искаш нещо да ми кажеш? ...

Вятърът,
разкъсал розовите облаци,
разпръсква техните
остатъци
във волно синьо. ...

Ръце,
нежно попиващи
потта от тялото жарко.
Устни,
бавно разкриващи ...

Спестих ли си болка?
О, не - тя е фен.
Страха победих ли?
Заключих го в мен.
Но спътник си имам - ...

Живея или просто съществувам?
Фаталната жена вселила се е в мен.
И нощем с дявола танцувам,
а денем съм във негов плен.
И женските ми пориви живеят, ...

Лъжа ли беше първата ни среща?
Лъжа ли бе това, с което ме плени?
Не знам, но тя бе пламенна, гореща,
и моята душа рани!
Сега си друг! Сега си по-различен. ...

Ръцете ви - колко са нежни и красиви,
ох, колко тънки са тези пръстчета!
Ах, тези ваши очи, зелени ли са или сиви?
Какво, отвращавате се от това улично кученце?
Що ви са сторили тези животинчета?! ...

Ти си непроменлива величина за мен,
и да те няма, и да си тук, и буден, и на сън,
знаеш, животът ми е разхвърлян и непреброен,
само знам, константата на живота си ми ти,
без теб съм отсечено дърво, абе - просто пън. ...

Нещата между нас
Бих искала само да летя, далеч и нависоко.
“Имаш ли криле?”, попита ме облака..
Наистина ли, обаче, са му нужни криле?
Не може ли сърцето да види ...