Сините ни нежни вечери край морето...
Вълните, заличаващи стъпките ни в тъмното.
Окъпано в звезди небето, засияло,
с интерес слушаше дългите ни разговори.
Строяхме заедно високи пясъчни кули, ...

Толкова ли много закъснях?
Не можа ли още малко да почакаш?
По трънливи пътища към теб вървях,
вярвайки, че вечно ще ме чакаш.
Може би избързала си да отвориш, ...

Присъда
Осъдих сърцето си да те обича,
да страда, да чака, да тича.
На теб да иска да прилича
и като тебе да прощава и обича. ...

Написано по повод и в отговор на "Зов" от Рени Балакова http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=60438
Аз тръгвам...
О, не, аз няма да си тръгна!
И няма тук сама да те оставя!
Аз никога не ще забравя ...

На приятелката ми
Еми
Ти не си като другите...
Има нещо различно в теб.
Сръчен скулптор изваял е скулите, ...

"Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме..."
Петя Дубарова
Защо така се стича моята умора
на бързеи от вените ми - дъщеря ми ...

Прости ми! Прости ми, моля те!
Прости ми всяка болка, която причиних!
Прости ми всички грешки!
Прости ми ,моля те, прости!
Прости ми, че сърцето ти ранявах, ...

И в свян, и в любовна страст горя -
сърцето ми изтръпва,
в стомаха ми е жега,
мисълта ми те жадува,
пръстите ми допират се в устните ми - ...

Попитай вятъра, той ще ти разкаже
за синята ми обич, сбъдната в небе,
когато ме полюшваше в дланта си
с лазурие от незабравчените цветове.
Попитай слънцето, то помни топлината ...

ВОТ НА ДОВЕРИЕ - 3
(как се избира жена)
Дойде и моят ред да си избирам жена. Такива постъпки се правят, разбира се, когато поузреят в главата ти съответни представи. И така, отивам в шестия подред клуб за запознанства. Напекло ме е едно южно юлско слънце, пък ме брули и вятър със скорост 70 км/ч.
Та ...

Намерих те във утрото в сияние,
застлало с ласка миглите ти.
Със привидението от съня ти
дойдох очаквана във мислите.
Посрещнаха ме нереални спомени, ...

Дневна луна
Бяла сребърна луна.
Високо в синьото небе,
зад прозрачно облачно перде.
Живот на плажа. И море. Лято е. ...

А често ни се случва с груби думи да наричаме
хората, които ни обичат,
а рядко някой втори шанс ще получава...
ЧОВЕК ще бъде само онзи,
който му го дава...

Пациентката на Врабчев* му казА веднъж:
- Иска ми се да се любя със страхотен мъж!
Нямаш ли сред твойте болни някой пациент
със магарешки, със слонски, с конски градиент?
Доктор Врабчев й отвърна: ...

Ще си остана там...
и тук не е моето място!
Сама, но с всичко свое!
Днес, защото вчера го няма,
така, както утре! ...

Took a right to the end of the line
Where no one ever goes.
Ended up on a broken train with nobody I know.
But the pain and the (longings) the same.
(Where the dying ...

Покриви... блестящи
от милион дъждовни капчици.
Размечтана, разходих се по тях.
Там видях очите ти,
също толкова искрящи, ...

Ох, най-накрая ме обзе вдъхновението да изчистя балкона.
Какви ли не вехтории се появиха оттам, ужас, ужааас!
А още по-големият ужас беше, че от най-задръстения с боклуци ъгъл изскочи фритюрникът ми "Мулинекс" (като се сетя само Тодор Колев какъв пръст има в покупката...).
Милият той, беше изчезнал ...

Преди години този ден бе жарък,
а аз щастлив, че имаме дете.
Най-ценният в живота ни подарък.
Смисъл за човешкото сърце.
Зазвучаха ангелски хорали, ...

Ти - моето сърце и душа,
ти си живот, който живея на мига.
Ти си моят свят,
понякога объркан и непознат.
Ти в сърцето и душата, ...

Омръзна ми винаги да се самосъжалявам... Омръзна ми да плача и никой да не вижда сълзите ми... Омръзна ми да крещя с все сили, а никой да не чува гласа ми... Омръзна ми от самотата - тази мълчалива приятелка... Тази тиха и безмълвна познайница... Омръзна ми от любовта - тази непозната предателка, ко ...

Няма да говоря днес за теб,
няма да се боря вече.
Защото откакто си отиде,
сърцето вече не боли,
душата вече не кърви, ...

А даденост ли си?
- Мога да бъда това, което те спасява от мрака в края на тунела !А може би ти си?
Появи се от нищото.
- Когато бях потънала в собствената си тъга и нямаше никой, който да ми върне мига!
Тогава, когато не допусках никого. ...

Пияният осъден е и носи своя кръст,
в бутилката със водка дави си тьгата,
защо бе, хора, тъй го сочите със пръст,
без жал впивайки злокобни погледи в душата.
И той човек бе като вас ...

Жива ли съм? Дишам ли?
Вече нищо не усещам.
Мъртва ли съм? Може би,
но защо тогава ме боли?
Чувствам ли, обичам ли? ...

Поредното хапче гълтам за забрава,
бутилката ром ми стана приятел,
цигара след цигара пуша
пак сама в тъмната стая.
Гледам картата, отново замислена ...

Някак си нещо не се получава...
Гроздове сочни край мене висят,
хващам един, а в ръката остава
лепкава диря от смачкана плът.
Някак си всяка усмивка е спомен ...