Да бъдеш жена и да мълчиш са
две несъвместими понятия.
ТИРСО дьо МОЛИНА
Аз мога много да говоря,
със дявола да вляза в спор. ...

Пропълзяваш в моята кожа,
поглъщам всичко -
и вече усещам страха,
сякаш пропадам,
объркана съм ...

Във звездна нощ,когато всичко е заспало -и птичките, и хора и цветя,със формата на странно огледало,излиза горда, старата Луна!Край нея щъкат малките дечица,поседнали на зведната софра.Със сребърни фенерчета в ръчицатайничко надничат у дома!
Оглеждам се. Защо да съм самичка?Отварям тихо запотените с ...

(Нящо къто исповед. Дъ са чите само от ора с чуфство за смех. Другите дъ ни съ записвът.)
Риших съ дъ ви написвам тиа думи, напечен в юлскъта жегъ и отмарящ пред икранъ на компютъро. Влизам секой път из документацийте нъ наше селу Откровеново* и секой път ми съ набивъ нъ очити идно нящо. „Миличкъ, ц ...

Липсваш ми! Чу ли? Липсваш!
Ти и ръцете ти - които галеха нежно косите ми.
Ти и сладките мигове в нощта - които бяха като безкрайна мечта.
Ти и страстните целувки - които караха слънцето да се топи.
Ти и устните ти влажни - които целуваха във вечен екстаз. ...

Понеделник отишъл
при Вторник, да каже
на сряда, да пита
Четвъртък, дали
Петък е казал на ...

Пеперудата край мен прелита
и пърха нежно тя с крила.
Струйка кръв по устните се стича,
но аз неспирно търся твоята душа.
Пеперудата край мен прелита ...

Какво е любов? Къде е тя? Ще я открием ли някога?
Вечният стон в душите ни. Защо вечно се стремим да я открием?
Тя ли е това, от което се нуждаеем?
Не можем да си обясним защо се случва,но въпреки това я търсим, сякаш е магия, която
те преследва и макар и ужасени, не се опитваме да избягаме, а напро ...

Жената се погледна в огледалото.
Сълзите й се стекоха по лицето, по шията, а после, все още непресъхнали, си проправиха път към раната й.
На мястото на прекрасната й, добре оформена гърда, зееше грозен шев.
Тя не желаеше да се среща с никой след операцията. Въпреки дългите разговори с хирурзите и пс ...

Винаги съм си задавал въпроса съществува ли Бог? И какъв е той? На кого прилича?
Тази мисъл ме занимава сигурно още от времето, когато си помислих, че Той съществува. Изчетох Библията, която за жалост нищо не ми отговори. Заблудих се между Старият Завет, където Той говори за себе си в първата запове ...

Когато притихна нощта,
тичах празна, изморена,
и надбягвах се с звездите.
А утрото със своята тъга,
ме посрещна променена ...

Звездице моя,
обич ненагледна,
поела пътя на страха...
С безмълвна нежност си се скрила
под булото на нощната тъма... ...

Надеждата след сватбата
Запознахме се съвсем случайно -
бяхме заедно на сватба.
Наблюдавах си те скришом, тайно
и усещах как присъствието ти ме грабва. ...

Посвещавам тази фантазия на всички, които поискат това да се случи с тях!
Здравей...!
Благодаря ти за това писмо! Но се получи нещо странно и затова едва сега ти пиша своя отговор...
Цялата ти поза, излъчване от лицето, особено от очите, изразяваше невероятен порив да търсиш нещо чувствено, желание ...

Любов, нещастнице коварна,
отивай си, тъй както си дошла!
Отново ме предаде. Исках вярност.
Исках просто малко топлота.
... Защо пък той? И трябва ли да го обичам? ...

ПОЗДРАВ
Солено-слънчеви целувки,
от вечно синьото море!
Под ласки жарки, с тънки плувки,
тук всичко живо се пече! ...

Виж светлината бяла в небосвода,
лъчи надежда от умираща звезда,
а ние с теб стоиме под дъждеца,
струящ от нейната душа.
И мислим си за нашата любов гореща, ...

Както се любеха, той, за пореден път, се опита да я обърне по гръб и да легне отгоре й. Не успя, естествено:
- Стига де! - възкликна тя. - Говорили сме за това, знаеш, че ми е неприятно.
Той се ядоса мъничко и пъбърза да свърши върху корема й. Отмести се и легна на другата възглавница. Тя го погледн ...

SPENDING MY TIME ПРЕКАРВАМ СИ ВРЕМЕТО
What's the time? Колко е часа?
Seems its already morning Прилича ми на сутрин вече.
I see the sky, its so А небето гледам - Красота
beautiful and blue и синя, синя, синя вечност... ...

У нас, във къщи има
бабина градина.
Гери идва от години,
Ники пак намина.
Тук госпожа и готвачка ...

Морските вълнения зачезнаха безследно
и пясъкът загуби блясъка си...
Времето е твърде безмерно,
а и лятото се изнизва неимоверно...
Kaприз ли е сезонът?! ...

Бягаш, плачеш, смееш се, рушиш, а някой се страхува, някой се нуждае от теб.
Разбиваш опита, съдиш другите и плачеш за тях, а около теб пречупени усмивки, останали да Бъдат за теб, са недовършени, празни, безмислени...
А ти оставаш там - леден къс сред светлина, оставаш сам, но нужен... Малко страше ...

Пак обгръща ме тъга,
пак сълзи проронвам,
изпускам любовта,
последно кътче аз отронвам.
Вземи го ти, не го захвърляй - ...

Безцелна и глуха, към дълбоката яма
засилвам се, политам и скачам,
без страх, без посока, сляпа и няма -
сега аз ще си бъда палача.
Дните са къси, нощите светли, ...

Стих във стих - мислите дерзаят.
Ръцете трескаво по чаршафа лепнат,
очите, вперени във тъмното, сиаят -
тебе търсят, чакат, дебнат...
и душата твоя пак за мен е храм, ...