На...
хайку
Нощ. Пред екрана
самотна гола душа...
Мила... и нежна... ...

Слънчогледи с мургави лица
къпят се в утринна роса.
Слънцето протяга лъчи -
милва златните коси.
Слънцето блести, блести, ...

Засвири с кавал, юначе,
че да изплачеш болката
по либе бело, румено,
със уста - сочна ягода,
със очи - черни маслини, ...

Бягащи сенки в зелен полуздрач.
Горските шумове стържат слуха ми.
Чувам дихания, шепот и... плач.
Бродят из клоните зли таласъми...
Всяко листо е разперена длан! ...

Като ме хване закачливостта,
една такава...
неопитомена,
с усмивчица немирна на уста,
като дете, ...

вълните
не спират
идват
и си отиват
вълните ...

отровата подейства
много късно
никой не умря
бе
излишна

Стоя до прозореца и отново гледам звездите.
Във всяка една виждам усмивката ти,
тази подла усмивка, която ме накара да намразя себе си затова, че обикнах точно теб. Защо да страдам, защо да се мъча и да умирам бавно, виждайки твоето безразличие. Не мога ли просто да те забравя, както ти забрави мен? ...

И днес беше толкова близо...
едва на няколко милиметра,
беше толкова близо...
и все пак знаех, че не мога да те докосна,
че не мога да те почувствам... ...

Заключена между стрелките на времето,
душата ми чака разсъмване.
Преизпълнена с толкова очаквания и недежди,
тя мъдро чака, без да избързва, да съмне...
Стрелките бавно отмерват ...

не изплаках изобщо щом се родих
от първата глъдка кърма се задавих
при първите стъпки се спънах
след първа целувка с гадже повърнах
когато обичам аз плача, ...

ЗА ТЕБ, АПОСТОЛЕ!
Едно бесило свято и един балкански връх подпират все още небето над земята българска, за да не се срути отгоре й. И двама български титани, намерили смъртта си на тях. Един дякон, орисан от Бог за Апостол на Свободата и един огнен поет, орисан да я възпее. И двамата орисани да умра ...

> Капка съм.
> Голяма, бистра,
> побрала
> болка и тъга,
> скритата надежда ...

Казаха ми,
преди сто лета
конник странен съм била.
Казаха ми преди сто лета
бродила съм из света, ...

Не събуждай утрото, когато няма надежда,
когато бавно угасват всички мечти.
Постой в съня ми, така красиво изглеждаш,
а в очите ти сякаш танцуват звезди.
Покажи ми красивите ласки на лятото, ...

Понякога звучат
като бълнуване
любимите ми стари стихове.
Понякога
неканено сънувани ...

Светът е един малък космос. Неговото разнообразие не може да бъде обхванато напълно. Винаги остава нещо неоткрито, неразгадано. Човешкият живот се оказва по-малък от секунда сравнен с вечността. Той е напълно недостатъчен, за да видиш всичко онова, което би искал, да посетиш всички чудновати и забел ...

Ще дойде някой хубав ден,
след седмица, месец, година може би,
когато ти ще седиш до мен,
просещ любов, искащ сърцето ми.
Ще бъда точно до теб, ...

Тъжна. Отхвърлена. Самотна.
Няма изход... от присъдата ми доживотна.
Сълзите си стичат в локви до мен,
а светлина няма, нито слънце, нито дори ден!
За чии грешки аз плащам сега? ...

Какво беше ти за мен?
Копнеж, мечта, болка, изпитание, химера, изкушение, любов, омраза, видение?
Появи се в живота ми, плъзна се по повърхността му и изчезна в дълбините. Причини ми болка и си тръгна толкова внезапно, колкото внезапно се и появи. Със себе си носеше само безумно сините си очи и очар ...

Синдромът "НЕЗНАМ"
Винаги ми е било много смешно, когато, четейки по форумите, срещам глагола "незнам"... виждам го и си мисля - " Да, ти определено не знаеш...". Частицата за отрицание "НЕ" се пише винаги отделно, когато е в съчетание с глагол (пример: "Не пея", "Не пиша" и прочее), и слято, когато ...

Поглеждам във времето - то все не спира,
дните се нижат, отива си моят живот
и всеки ден малко по малко умирам,
безсилна да спра този гибелен ход...
Сама аз вървя, лутам се в тъмното, ...

Ако искате вярвайте, това е една импровизация, с която СИ ВЗЕХ ИЗПИТА при един от НАЙ-ВЗИСКАТЕЛНИТЕ ПРОФЕСОРИ... при това ГО ДОПИСВАХ под носа му... от което той ИЗОБЩО НЕ БЕШЕ... ОЧАРОВАН... защото беше СЪВСЕМ РОШАВО, не че по-късно съм имала време да го ДОСРЕША... Тук ще ви разкажа САМО ЗА ЕДИНИЯ ...

Една звезда...
Но не както ти светиш в живота ми.
Една роза...
Но не както ти ухаеш в душата ми.
Едно слънце... ...

Отминава в мрак и тази вечер.
Гласът отеква в самота.
И тъжна песен пак долита отдалече
сякаш да напомни за света.
Отронва се сълзата бистра ...

Плът в пръстта поставяш,
а тази плът раздрана,
като набраздено кърваво поле
безмилостно е разорана.
Човек ли бeшe или демон, ...

В нощта потъвам в тъмнината
и приветствам самотата,
безпътни сенки бродят още
в мъртвешки тихи нощи.
Проблясва пламъка в тъмата, ...

Сега, когато Теб те няма,
мрачно, тъжно е небето,
скръбта и болката голяма
чак не се побират във сърцето.
Не зная с липсата дали ще свикна ...

Духът ми повдигна - признавам,
за срещата с теб се надявам.
Ти си моят имиджмейкър - личен,
с теб разговорът беше най-приличен.
Изкусен консултант по красотата, ...

Боли
Боли ме, когато те срещам,
боли ме,когато те гледам в очи.
Защото в гърдите усещам
как сърцето ми бясно тупти. ...

Ти каза ми "Обичам те",
но как да вярвам във това.
Зад клетви пак прикриваш се
и шепнеш ми безмислени слова.
Когато страдах в името на любовта, ...

Ей, човек! Човек ли си още?...
Какво ти стана? И защо стана? Защо се затри сам в себе си? Ей, че си... Самолюбието е лошо, раздалечава те от хората... Спомни си Нарцис.
Не се сърдя вече, преживях го. Тоест, сърдя се още, но се усмихвам като си спомня какво стана. Защо продължаваш да ме търсиш, прест ...