КЪМ АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА
Защо, Апостоле, и тебе разделихме
и паметта ти свята осквернихме?
Ти, който над дребнавите неща;
над завистта и злобата в света ...

Рай или ад
Рай или ад е живота ти,
рай или ад, помисли?!
С мисли и чувства съдбата си,
в рамка желана сложи! ...

ВЕЧЕН КРЪГОВРАТ
Всяко нещо черно е и бяло,
лошо и добро, и ад, и рай,
и започва с някакво начало,
за да дойде неговият край. ...

Хей, Рицарю, върви си при принцесите,
за тебе няма място в моя ден,
защото няма слава зад завесите,
окъпващи във пурпур всичко в мен.
И няма приказки, които да разказвам ...

слова от античността...
чудовищен смях...
слова, разкриващи
идентичността.
Аз... съм това, което е заложено ...

Не се сърди,
че късно се прибирам.
Не се сърди,
че с други съм била.
Когато в мен се влюби до полуда, ...

В сърцето ми си само ти -
една любов в мечтите отлетяла.
В сърцето ми си само ти -
съдба жестока, мнима, опустяла.
В сърцето ми си само ти - ...

Ти си слънчева усмивка,
ти си пролетно небе,
ти си пареща въздишка
на копнеещо сърце.
Ти си малко полско цвете ...

/Всяка прилика с форумни ситуации, лица и събития е напълно възможно да не е съвсем случайна и не би било твърде невероятно ако има някаква връзка с художествената фабула и идеята на това литературно произведение/
Слънцето бавно прокара пръсти над нащърбените контури на върховете. После, в един къс ...

„Престъпление и наказание” (есе)
Вапцаровата лирика е съкровена поетична изповед на интимно преживяна човешка драма. Тя е дълбоко лична,но винаги е споделена с поета. Той присъства във всеки диспут за човека и човешкото в него. Присъствието на Вапцаров към темата за големия „спор” м/у човека и време ...

Тишина в нощта...
Отлетяла е птицата...
не раздира с писъка си
... тъмнината...
(самота...) ...

на съпруга ми Пламен
Косите ми закичваш,
с нарциси-слънца,
от обич...
с телефонен звън... ...

Тежка, сива мъгла бе обвила цялата крепост. Непрогледни бяха воалите й. Нямаше жива душа наоколо. На кълбета мъглата се стелеше около дърветата, в сива прегръдка бе завила огромната статуя на някогашния владетел...
Някаква черна прокоба се носеше из въздуха... Имаше нещо мистично, което обгръщаше от ...

Забравен е незабравимия спомен,
спомен носел някога топлина,
топлина превърнала се в камък огромен,
студена и душата не усеща липсата на любовта.
Животът с черни бои рисува ...

СЪРЦЕТО МИ СЕ КЪСА ЗА ТИЯ БОГАТАШИ

Прелиствам стари вестници и списания в късния следобед на чаша кафе за отмора. После мъжът ми ги носи на вторични суровини и за трийсетина кила си взима цяла една бира. Пак е нещо.
Чета и ...

Защо ме изостави ти?
Защо мечтите ми разби?
С любов лъжлива що ме заслепи?
Аз вярна бях ти до последно.
А ти не вярваше, нали? ...

Какво почувствах - не разбрах.
През мене ток премина, когато те видях,
сред ореол блестящ, светлинен беше.
Не мисля, че дори ме забеляза.
За теб неразрешим бях още тест. ...

Каква безмилостна игра.
Не искам вече да играя...
Оставам пак съвсем сама.
Без за утре да гадая...
Любов било, а не игра. ...

Дълбока рана се обажда в мен,
боли ме тя, не ме оставя,
и нямам миг покой - ни нощ, ни ден
сърцето ми. Не те забравя!
Само търси те зад хиляди неща, ...

Пух от топола
Пролетен сняг наднича в очите,
поспира в косите и ме задява,
на преспи се трупа, сивее в ъглите
и тъй упорит е, до лято остава. ...

ДВЕ ТРЪПНЕЩИ УСТНИ
Две тръпнещи устни и палав език,
горещи, трептящи ме водят до вик.
Очите, ръцете, врата, раменете,
гърдите, корема, бедрата, нозете... ...

Проблем аз имам наболял
От мъка един час не съм ял
Жените нещо все не ме аресват
А бабички по мене се заплесват
Пък аз юнак съм най-напет ...