Ден нереален -
реално познат.
Звън телефонен,
глас - постулат.
Краят настъпи - ...

И падат, плачейки, листата. Падат...
Покриват жълтите цветя, донесени от мен.
Завивайки те, с мъка отброяват
поредния, без теб изминал, ден.
Очите ти усмихват се от снимката. ...

Бе к'во да ви говора - Муза немам,
ма бива ли от туй да замълча?
То Музи бол у некой - цел харем,
а мойта уж доде, па си тръгнà.
Викам ù аз - àрна си! Почакай! ...

Не зная как си и не ме вълнува,
аз просто вече съм мъгла,
която някак съществува
напук на всяка суета.
И грешна, и коварна, и жестока, ...

Пародия
Ако някой се познае,
да знае,
не се отнася за него,
а за егото... ...

На твоя поглед няма да се вържа.
Диана в теб неистово крещи.
Аз - в ролята на дивеча осъден.
Капаните заложила си ти.
Очи-стрели пробиват мойта броня. ...

Оправдания пред жена с точилка в ръка
Теоретично оправдание
Повдигнах пътя до вкъщи на квадрат
(това е на Питагор теоремата),
и излезе, че през Карнобат ...

Мълчим...Не говорим вече нищо,
месеци без еуфория.
Дали за туй, че беше всичко
любовта, днеска е история.
Събрахме бурята в сърцата си, ...

ОБИЧАЙ МЕ
Обичай ме тъжна и весела,
силна и слаба,
странна, особена,
инатлива, бодлива, разплакана. ...

Казваш: Любовта не съществува!
Казвам: Любовта е още жива!
Казваш: Твоите устни са красиви!
Казвам: Моите устни много хора са ранили!
Казваш: Ти си моя смисъл! ...

Сама
Поредна нощ, в която съм сама!
Навън вали, в сърцето ми витае болка!
И още колко нощи ще търпя,
За да те видя и докосна? ...

намигване
щастливи са
глупаците
тъпаците
и гениите ...

Южен вятър лекичко повя,
южен вятър леко ме погали.
Южен вятър ли донесе любовта
и в прегръдка нежна ме запали?
Южни ветрове много има, ...

Трудно е да редиш красиви слова,
когато душата ти е сякаш прокълната,
когато си обречен да бъдеш сам,
сам със самотата и единствен на земята.
Трудно е да гледаш през розови очила, ...

Видях те да ме гледаш
там, под синята смокиня,
видях и онемях,
защото беше зима.
Ти бе така красив, ...

Живея бурно, ненаситно, ненаситно, лудо
и сякаш с мене става чудо,
студенски партита, купони,
не останаха пари за нови панталони.
И свят безкраен, луди до зори, ...

Безкраен ден, и дъжд студен, без теб съм аз а ти без мен, мечтаеш дълго с поглед тъжен и унил
и сякаш мъката безкрайна по моят поглед мил, те кара пак да страдаш,
и от болката коварна пак те кара да избягаш, но недей да страдаш ти за мен, дано през някой слънчев ден, ме видиш тъжна и сама, отчаяна д ...

До днес не бях самата аз,
от утре ще съм пак във час,
лудувах, исках и живях,
но всичко се превърна в прах.
Енергия от мен струи, но няма искрени очи, ...

Гледам побойника право в очите
и питам - Кажи ми, защо?
А той си чертае нещо във пясъка,
ръмжи и повтаря - Защо?!
Гледа в очите ми нагло насилника, ...

Загърбвам спомените вече.
Аз дълго сама си бях палач…
Болка няма, с времето изтече.
Росят очите само, няма плач.
А ти на жертва образа свали. ...

Ако "там" превърне се във "тука",
а "преди" - във думата "сега",
тогава нямаше да е "разлъка",
а "истинска любов в нощта".
Ако миналото "беше" ...

Просто жена
Да бях море - да те залея
с вълните страстни на греха,
да бях река, че да се влея
в теб и в твоята душа. ...

DUM SPIRO, SPERO
На Краско
Още дишам, значи живея,
щом душата ми песен люлее.
Мелодия дочувам чиста, ...

Упреквам се за хиляди неща!
Виниш ме ти-така е справедливо.
И често прося помощ от Нощта,
но тя ми се присмива мълчаливо.
И мисля си, че прокълнат съм аз ...

Понякога сънят ми е тревожен
и неспокоен-сивият ми ден.
Понякога посягам аз към ножа...
и викам всички божества при мен!
Понякога душата ми трепери ...

стъклени сълзи
оставят тъжни дири,
спи самотникът...
... посветено е на всички самотни същества, намерили утеха в Интернет пространството, будно-спящи в проливният дъжд на Живота.

Усещам силата на височината,
чувствам опиянението да си на върха,
забравям какво е да си най – долу.
Живях в бедност и лишения –
борих се с все сили да изляза от батака. ...

Дъжд се сипе като из
ведро и носталгията
пак ме завладява.
Опитвам се болката
да претъпя, ала се ...

Момичето от нашия квартал,
в което бях до болка влюбен,
изпивах с поглед зажаднял,
а правех се на много труден.
Съзряла в мен добър приятел, ...

Бродим като клетници
в затвор. Очите ни са
отворени само за
страховете ни и така се
губим в зависимостта си. ...

Не знаеш колко пъти съм оставала сама!
Не знаеш колко пъти в ума ми е витаела тъга!
Не знаеш колко пъти вместо сърце съм имала кама!
Не знаеш колко пъти съм искала гост да ми е смъртта!
Не знаеш колко сълзи са изплакали очите ми! ...

Ела...
Красиво
литват белите
глухарчета.
Отворени пътеки. ...

Знаете ли какво беше фантастично за мен? – Моите родители от нерви се превърнаха в домашни любимци! Тази история започва така.
Един ден, когато се прибрах вкъщи разбрах, че госпожата беше казала на мама за изкараната от мен двойка. Мама много се ядоса и се превърна в куче – Цербер, а татко – в риба ...