Отдавна свикнах да живея много бързо
надпреварвам се дори със времето.
И често виждах, че няма изход,
но вървях напред - към неизвестното.
Надбягвах се дори сама със вятъра, ...

Защо мълчиш, когато питащи
очите ми на теб се спират,
защо със мене болката не споделиш,
какво те мъчи, от какво се криеш.
Защо ръцете ти треперят ...

Аз не помня да съм търсила любов
и за любов не съм се молила
тя се спря при мен за подслон
под крилото си нежно стоплих я.
Аз не помня да съм чакала любов, ...

синьо ми е. насинено.
всичко е тъй променено.
всичко е тъй безнадеждно.
ослепях. и не проглеждам.
не боли. и няма смисъл. ...

Уж лято....А вали ли вали,няма спиране...
Чудно е това време,в този период на годината.Хората искат да се попекат,да се насладят на топлите и меки лъчи на слънцето-а вместо това са принудени да си седят вкъщи по цял ден и да четат вестници.Странно.
В такива мисли изпадаше Лили,докато четеше една ску ...

Ако имаш яхта, но нямаш доброта...
Беден си!
Ако имаш много пари, но нямаш сърце...
Беден си!
Ако имаш замък, но нямаш съчувствие... ...

Не съм човек, не съм животно.
Не съм ангел, не съм демон.
Не съм сатана, не съм господ.
От нищото съм обсебен.

Ако сънища сънуваш,
ако можеш да мечтаеш
в утро тихо да се будиш
и от две слова да заридаеш,
значи можеш да обичаш. ...

Водят ме третокласен. Но, слава на Кмета, наскоро ми оправиха осовата линия, и ми сложиха канавки. Сега съм красив и живописен. От двете ми страни растат орехови дървета. Затова есенно време съм най-натоварен. Идват хора от града, от селата, да берат орехите.

...Сега нищо не е по - реално от болката..."
Джеймс Хетфийлд "Един", Металика
Нощта ме покри със крилете си тъмни и мокри
Докосна ме с поглед.приспа мисълта.
Сънувах как впиват се в мене железните нокти ...

Чистачките работят на ппълен оборот, но дъждът се излива като из ведро и бялата разделителна линия на шосето податливо се размазва.Присвивам очи...Напрягам зрението и стискам кормилото.Внимавам да не се изплъзне изпод потните ми длани."Пинто"-то ръмжи като ранена лъвица , стремглаво профучава прз ло ...

Ако някой ден решиш да ме оставиш
и си тръгнеш просто ей-така,
без да мислиш колко ще ме нараниш,
кажи ми - аз ли ще имам вина
или ще е заради друга жена? ...

Камъка на завистта ще натроша на парчета
и всяко парче ще превърна в прашинки,
ще викна вятърът да ги разпилее,
но дори и прашинка да остане -
завистта ще си живее. ...

Моят живот е само стихове
изграден от чувства, вълнения и трепети,
от радостни срещи, от тежки раздели
и от признания, но от подлост - едва ли.
Моят живот прилича на музика, ...

БЕЗСИЛИЕ
Понякога обичам самотата
като майка
и бързам да се сгуша
в нейното спокойствие, ...

Като камъче в обувката,
като гладно куче,
като първата целувка -
как можа да ми се случиш?!
То не бе любов принуда, ...

Това е мойта нощ след теб:
Два билета от кино,
два трамвайни билета,
после пеш през града.
Сто реклами във синьо ...

Вървя по тъмните, мъгливи улици, самотна и скуката ме прегръща с ледени ръце, отчаянието пие от устните ми.Как да прогоня тия дръзки нахалници?Спасителна мисъл проблясва в ума ми: "Използавай въображението си!".Тогава става чудо.Да чудо по пустите, страшни улици.
Тъмно е.Уличната лампа едва осветява ...

Има неща, които в живота не вървят,
опитваш се да хванеш двата края, но не можеш.
И обхваща те бяс и дълбока тъга,
че не си такъв, какъвто си мечтаел.
Има в живота неща, които не се прощават ...

Една любов завинаги умря.
Една любов във тиня се превърна,
като простреляна птица в гърдите
издъхна за миг във нощта.
Мъничко поне да беше я погледнал ...

За доброто и злото
Кажи ми, приятелю, какво е добро и какво е зло?
Защо ме питаш?
Защото съм се загубил.
Какво ти е казвала майка ти за тези неща? ...

Морето бушува, небето трещи
и кораби клатят тъй бурни вълни
Русалка изплува и гледа- беда,
а силната буря разклаща света.
На палуба здрава моряци крещят, ...

Вървя сама по тъмните улици на града и гледам малките светещи прозорчета,от които се чуват, смях и сълзи,които изразяват болка и любов, радост и тъга.Вървя в мрака и се питам с кого мога да споделя? Сядам на пеиката в парка и паля поредната цигара, поглеждам звездите и си казвам "те са толкова много ...

М И Г Ъ Т
В бързият ритъм на нашите дни
често пропускаме важният миг.
Мигът, когато наште деца
чакат усмивка, милувка, шега... ...

К О Г А Т О......Т О Г А В А
Когато дланите ти ме докосват,
искри от обич вихрят се край мен!
Със ласките и топлината своя
превръщаш в летен, всеки зимен ден! ...

И л ю з и я
Измама е и мъка всяка обич!
Илюзия от нашите мечти!
Повярваш ли-обречен си да страдаш,
да падаш и ужасно да боли! ...

Върни дима обратно в цигарата,
и пепелта в малката бяла хартийка,
върни цвета на тютюна
и запали я наново за мен..
Тогава ще върна сълзата ти ...

СКУКА
Седя, в телевизора вперил очи…
Даваха някаква скука.
Кабелна няма, ефира мълчи…
Часовникът девет изкука. ...

РЕКВИЕМ
На децата от Лим
Дванадесет малки слънца в миг угаснаха…
Толкова млади цветя не разцъфнаха…
Чисти и светли души – като птици отлитнаха… ...

Едно момиче с твърд характер,
едно момиче с весели очи,
едно момиче-истински приятел,
зад мене винаги стои.
Когато в нещо съм разколебана, ...

АПАТИЧНО
Забързани
като в смешен каданс,
от неволи, изпадащи в транс;
устремени с надежда ...

Живеех в малкия град -
градът на завистта,
градът, в който срещнах
теб и любовта.
Любов, на която всички завидяха, ...

Исках само да ме прегърнеш,
а усетих ръцете ти безчувствени,
забравил си да ме целуваш нежно,
това значи ли, че не ме обичаш?
А къде остана любовта ти? ...

ЗАЩО
Дарени с правото да се наричаме –
защо ли, Господи - разумни същества,
планетата на бавна смърт обричаме
и сякаш сме доволни от това. ...

Като див звяр затворен в желязна клетка
душата ми вие от болка и си дава сметка,
че няма ден и нощ аз да имам поне малко покой...
дори за миг...а вечно виещ своят тъжен вой
Втренчил поглед в тъмното очаквам свободата ...