19 dic 2021, 10:29

***

987 3 13

Само наша е нощта,

а сънищата вече са реалност.

Всичко истинско е и мига

е пясък в тяхната безкрайност.

В очите ти луна блести,

с лъчите си сребристи ме докосва.

Сърцето вече не боли,

на истината не задаваме въпроси.

Разбрали сме, че носим любовта

и трепети най- истински и нежни,

скрити в нашите сърца,

в душите, по човешки грешни.

И всеки път, щом видя твоите очи,

усмивка на лицето ми проблясва.

Дори Вселената мълчи,

когато любовта над нея властва.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Извинявай, Митко, пропуснала съм посещението ти тук! Благодаря ти!
  • Харесва ми, защото е от душата и сърцето!
  • Мини, Таня, благодаря за прочита!
  • Властва ли любовта, всичко останало бледнее! Много ми хареса, Скити!
  • Радвам се, за прекрасното изживяване, а стихът е чудесен! Весели празници!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...