Само наша е нощта,
а сънищата вече са реалност.
Всичко истинско е и мига
е пясък в тяхната безкрайност.
В очите ти луна блести,
с лъчите си сребристи ме докосва.
Сърцето вече не боли,
на истината не задаваме въпроси.
Разбрали сме, че носим любовта
и трепети най- истински и нежни,
скрити в нашите сърца,
в душите, по човешки грешни.
И всеки път, щом видя твоите очи,
усмивка на лицето ми проблясва.
Дори Вселената мълчи,
когато любовта над нея властва.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
