Само наша е нощта,
а сънищата вече са реалност.
Всичко истинско е и мига
е пясък в тяхната безкрайност.
В очите ти луна блести,
с лъчите си сребристи ме докосва.
Сърцето вече не боли,
на истината не задаваме въпроси.
Разбрали сме, че носим любовта
и трепети най- истински и нежни,
скрити в нашите сърца,
в душите, по човешки грешни.
И всеки път, щом видя твоите очи,
усмивка на лицето ми проблясва.
Дори Вселената мълчи,
когато любовта над нея властва.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
