Само наша е нощта,
а сънищата вече са реалност.
Всичко истинско е и мига
е пясък в тяхната безкрайност.
В очите ти луна блести,
с лъчите си сребристи ме докосва.
Сърцето вече не боли,
на истината не задаваме въпроси.
Разбрали сме, че носим любовта
и трепети най- истински и нежни,
скрити в нашите сърца,
в душите, по човешки грешни.
И всеки път, щом видя твоите очи,
усмивка на лицето ми проблясва.
Дори Вселената мълчи,
когато любовта над нея властва.