19 дек. 2021 г., 10:29

***

994 3 13

Само наша е нощта,

а сънищата вече са реалност.

Всичко истинско е и мига

е пясък в тяхната безкрайност.

В очите ти луна блести,

с лъчите си сребристи ме докосва.

Сърцето вече не боли,

на истината не задаваме въпроси.

Разбрали сме, че носим любовта

и трепети най- истински и нежни,

скрити в нашите сърца,

в душите, по човешки грешни.

И всеки път, щом видя твоите очи,

усмивка на лицето ми проблясва.

Дори Вселената мълчи,

когато любовта над нея властва.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Извинявай, Митко, пропуснала съм посещението ти тук! Благодаря ти!
  • Харесва ми, защото е от душата и сърцето!
  • Мини, Таня, благодаря за прочита!
  • Властва ли любовта, всичко останало бледнее! Много ми хареса, Скити!
  • Радвам се, за прекрасното изживяване, а стихът е чудесен! Весели празници!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...