19.12.2021 г., 10:29

***

981 3 13

Само наша е нощта,

а сънищата вече са реалност.

Всичко истинско е и мига

е пясък в тяхната безкрайност.

В очите ти луна блести,

с лъчите си сребристи ме докосва.

Сърцето вече не боли,

на истината не задаваме въпроси.

Разбрали сме, че носим любовта

и трепети най- истински и нежни,

скрити в нашите сърца,

в душите, по човешки грешни.

И всеки път, щом видя твоите очи,

усмивка на лицето ми проблясва.

Дори Вселената мълчи,

когато любовта над нея властва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Извинявай, Митко, пропуснала съм посещението ти тук! Благодаря ти!
  • Харесва ми, защото е от душата и сърцето!
  • Мини, Таня, благодаря за прочита!
  • Властва ли любовта, всичко останало бледнее! Много ми хареса, Скити!
  • Радвам се, за прекрасното изживяване, а стихът е чудесен! Весели празници!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...