8 jun 2017, 20:45

Adagio 

  Poesía » De amor
546 1 4

 

 

Вали тихо, напевно…

На липите в листата

дъждът нещо шепти.

Денят очите си

бавно затваря,

канарчето в стаята

преднощни трели реди.

В скута ми котката

гальовно промърква,

сънливо протяга лапички две.

Милвам я бавно,

а как ми се иска

да галят ръцете ми

твойто лице…

 

 

 

© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??