17 ago 2016, 23:33

Август

  Poesía » Otra
2.1K 2 3

Ветровете на август.

Нищо не боли като тяхната печал.

Предчувствие за есен,

Когато лятото е още в разгар.

Предчувствие за край,

Когато розите още цъфтят,

Спомен за отминалост,

Когато чавките тръгват на път.

 

Ветровете на август.

Листата са още зелени,

Но шепотът им навява смърт.

Луната е в облаци дантелени,

А сенките им сеят скръб.

Нищо не е свършило,

Но болката тлее като жар.

Лятото е все още тук,

Но вече вилнее есента.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Накова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...