17 ago 2016, 23:33

Август

  Poesía » Otra
2.1K 2 3

Ветровете на август.

Нищо не боли като тяхната печал.

Предчувствие за есен,

Когато лятото е още в разгар.

Предчувствие за край,

Когато розите още цъфтят,

Спомен за отминалост,

Когато чавките тръгват на път.

 

Ветровете на август.

Листата са още зелени,

Но шепотът им навява смърт.

Луната е в облаци дантелени,

А сенките им сеят скръб.

Нищо не е свършило,

Но болката тлее като жар.

Лятото е все още тук,

Но вече вилнее есента.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Накова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...