17 авг. 2016 г., 23:33

Август

2.1K 2 3

Ветровете на август.

Нищо не боли като тяхната печал.

Предчувствие за есен,

Когато лятото е още в разгар.

Предчувствие за край,

Когато розите още цъфтят,

Спомен за отминалост,

Когато чавките тръгват на път.

 

Ветровете на август.

Листата са още зелени,

Но шепотът им навява смърт.

Луната е в облаци дантелени,

А сенките им сеят скръб.

Нищо не е свършило,

Но болката тлее като жар.

Лятото е все още тук,

Но вече вилнее есента.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Накова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...