17 авг. 2016 г., 23:33

Август

2.1K 2 3

Ветровете на август.

Нищо не боли като тяхната печал.

Предчувствие за есен,

Когато лятото е още в разгар.

Предчувствие за край,

Когато розите още цъфтят,

Спомен за отминалост,

Когато чавките тръгват на път.

 

Ветровете на август.

Листата са още зелени,

Но шепотът им навява смърт.

Луната е в облаци дантелени,

А сенките им сеят скръб.

Нищо не е свършило,

Но болката тлее като жар.

Лятото е все още тук,

Но вече вилнее есента.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Накова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...