Ветровете на август.
Нищо не боли като тяхната печал.
Предчувствие за есен,
Когато лятото е още в разгар.
Предчувствие за край,
Когато розите още цъфтят,
Спомен за отминалост,
Когато чавките тръгват на път.
Ветровете на август.
Листата са още зелени,
Но шепотът им навява смърт.
Луната е в облаци дантелени,
А сенките им сеят скръб.
Нищо не е свършило,
Но болката тлее като жар.
Лятото е все още тук,
Но вече вилнее есента.
© Ваня Накова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
