Ветровете на август.
Нищо не боли като тяхната печал.
Предчувствие за есен,
Когато лятото е още в разгар.
Предчувствие за край,
Когато розите още цъфтят,
Спомен за отминалост,
Когато чавките тръгват на път.
Ветровете на август.
Листата са още зелени,
Но шепотът им навява смърт.
Луната е в облаци дантелени,
А сенките им сеят скръб.
Нищо не е свършило,
Но болката тлее като жар.
Лятото е все още тук,
Но вече вилнее есента.
© Ваня Накова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
