Аз бях твоят грях
(по Е. Звягинцева)
Ти помниш ли? Показвах ти на картата
на островите мъничките точки...
В красива черна рокля бе хазартна...
и всичко, май, от стиховете почна...
Под златото на твоя нежен залез
разказваха ми приказки ракитите...
Ти бе медал... а аз пък бях ти наниз...
Аз бях ти жажда... ти - вино ненапито...
Романът наш бе бяла серенада...
Бях земен, а във небеса живях...
Бях твоят приз... Ти - моята награда...
Бе моят стих... а аз бях твоят грях...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимир Дяков Todos los derechos reservados
