11.08.2010 г., 20:50

Аз бях твоят грях

967 0 7

(по Е. Звягинцева)

 

Ти помниш ли? Показвах ти на картата

на островите мъничките точки...

В красива черна рокля бе хазартна...

и всичко, май, от стиховете почна...

 

Под златото на твоя нежен залез

разказваха ми приказки ракитите...

Ти бе медал... а аз пък бях ти наниз...

Аз бях ти жажда... ти - вино ненапито...

 

Романът наш бе бяла серенада...

Бях земен, а във небеса живях...

Бях твоят приз... Ти - моята награда...

Бе моят стих... а аз бях твоят грях...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • чудно хубаво, Зем...
    много красиво стихотворение..
  • "Бе моят стих... а аз бях твоят грях..."
    !!!*
    Зем...
  • ''Аз бях ти жажда... ти - вино ненапито...'' Идеално се вписвам в тези твои думи
    Поздрави за поредния прекрасен стих !
  • Остани си земен и продължавай да живееш в небесата! Мястото на поетите е сред облаците-вдъхновители на душата, Зем!Жив да си и все така да ни радваш с поезията си!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....