11 авг. 2010 г., 20:50

Аз бях твоят грях

971 0 7

(по Е. Звягинцева)

 

Ти помниш ли? Показвах ти на картата

на островите мъничките точки...

В красива черна рокля бе хазартна...

и всичко, май, от стиховете почна...

 

Под златото на твоя нежен залез

разказваха ми приказки ракитите...

Ти бе медал... а аз пък бях ти наниз...

Аз бях ти жажда... ти - вино ненапито...

 

Романът наш бе бяла серенада...

Бях земен, а във небеса живях...

Бях твоят приз... Ти - моята награда...

Бе моят стих... а аз бях твоят грях...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • чудно хубаво, Зем...
    много красиво стихотворение..
  • "Бе моят стих... а аз бях твоят грях..."
    !!!*
    Зем...
  • ''Аз бях ти жажда... ти - вино ненапито...'' Идеално се вписвам в тези твои думи
    Поздрави за поредния прекрасен стих !
  • Остани си земен и продължавай да живееш в небесата! Мястото на поетите е сред облаците-вдъхновители на душата, Зем!Жив да си и все така да ни радваш с поезията си!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...