15 dic 2020, 23:00

Бедствие

  Poesía
722 0 0

И се редяха на дълги опашки –

сведени фигури с посърнали лица.

Жените – със забрадки на главите.

Децата – мърляви и разплакани.

 

Всеки чакаше своя ред да влезе.

Да се поклони, да се разкае и смири.

Да коленичи пред олтара и да поплаче.

Всеки чакаше молитвата си да каже.

 

А студът навън пръстите сковаваше.

И трепереше свещта във всяка ръка.

Но хората бяха търпеливи и чакаха –

в храма Бог щеше да чуе молбата им.

 

И така след всяко ново бедствие

невярващите Божията сила откриваха.

И пред портите на храма се стълпяваха,

където от години не бяха влизали.

 

И клетите човеци коленичеха отчаяни,

и целуваха разни Божествени портери.

И се кълняха във вечно послушание,

само и това бедствие да ги отмине...

 

А Бог се подсмихваше и люпеше семки.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Накова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...