Dec 15, 2020, 11:00 PM

Бедствие 

  Poetry
499 0 0
И се редяха на дълги опашки –
сведени фигури с посърнали лица.
Жените – със забрадки на главите.
Децата – мърляви и разплакани.
Всеки чакаше своя ред да влезе.
Да се поклони, да се разкае и смири.
Да коленичи пред олтара и да поплаче.
Всеки чакаше молитвата си да каже.
А студът навън пръстите сковаваше.
И трепереше свещта във всяка ръка.
Но хората бяха търпеливи и чакаха –
в храма Бог щеше да чуе молбата им. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Накова All rights reserved.

Random works
: ??:??