Dec 15, 2020, 11:00 PM

Бедствие

  Poetry
726 0 0

И се редяха на дълги опашки –

сведени фигури с посърнали лица.

Жените – със забрадки на главите.

Децата – мърляви и разплакани.

 

Всеки чакаше своя ред да влезе.

Да се поклони, да се разкае и смири.

Да коленичи пред олтара и да поплаче.

Всеки чакаше молитвата си да каже.

 

А студът навън пръстите сковаваше.

И трепереше свещта във всяка ръка.

Но хората бяха търпеливи и чакаха –

в храма Бог щеше да чуе молбата им.

 

И така след всяко ново бедствие

невярващите Божията сила откриваха.

И пред портите на храма се стълпяваха,

където от години не бяха влизали.

 

И клетите човеци коленичеха отчаяни,

и целуваха разни Божествени портери.

И се кълняха във вечно послушание,

само и това бедствие да ги отмине...

 

А Бог се подсмихваше и люпеше семки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Накова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....