Dec 15, 2020, 11:00 PM

Бедствие

  Poetry
719 0 0

И се редяха на дълги опашки –

сведени фигури с посърнали лица.

Жените – със забрадки на главите.

Децата – мърляви и разплакани.

 

Всеки чакаше своя ред да влезе.

Да се поклони, да се разкае и смири.

Да коленичи пред олтара и да поплаче.

Всеки чакаше молитвата си да каже.

 

А студът навън пръстите сковаваше.

И трепереше свещта във всяка ръка.

Но хората бяха търпеливи и чакаха –

в храма Бог щеше да чуе молбата им.

 

И така след всяко ново бедствие

невярващите Божията сила откриваха.

И пред портите на храма се стълпяваха,

където от години не бяха влизали.

 

И клетите човеци коленичеха отчаяни,

и целуваха разни Божествени портери.

И се кълняха във вечно послушание,

само и това бедствие да ги отмине...

 

А Бог се подсмихваше и люпеше семки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Накова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...