11 oct 2009, 20:26

Без ключ 

  Poesía
586 0 7



понякога

сияеш в очите ми

като огромен

и уханен цвят

друг път

ме галиш с гласа си

а той

макар за кратко

става мой

само мой си свят

мислите ми

тънки паяжинни нишки

свилено в мен блестят

нямам ключ да ги затворя

и те като птици

все към теб летят

 

 

 

 

 

 

© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??