Без ключ
понякога
сияеш в очите ми
като огромен
и уханен цвят
друг път
ме галиш с гласа си
а той
макар за кратко
става мой
само мой си свят
мислите ми
тънки паяжинни нишки
свилено в мен блестят
нямам ключ да ги затворя
и те като птици
все към теб летят
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ласка Александрова Всички права запазени