5 ene 2006, 22:39

Без НАДЕЖДА

  Poesía
902 0 3

            Без НАДЕЖДА

Крача в дъжда, ей тъй превит о' две.
Храни ме все пак една НАДЕЖДА,
теб да видя, да те зърна, но къде?
Мисли гадни се събират, и ги пъдя-гоня,
да... но те се пак подреждат,
а и те не са една, та две!

Тялото ми от студа тресе се,
душата...  отдавна ми се вледени!
Пак ли изтървах те теб... НАДЕЖДА,
защо пак падна бе, и где?
Хей тъй крача в мрака и се лутам,
та чак в сянката ми се препъвам!


.  .  .

Ivaylo Atanassov

16.12.2005
Senftenberg - Germania

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Атанасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...