5 янв. 2006 г., 22:39

Без НАДЕЖДА

899 0 3

            Без НАДЕЖДА

Крача в дъжда, ей тъй превит о' две.
Храни ме все пак една НАДЕЖДА,
теб да видя, да те зърна, но къде?
Мисли гадни се събират, и ги пъдя-гоня,
да... но те се пак подреждат,
а и те не са една, та две!

Тялото ми от студа тресе се,
душата...  отдавна ми се вледени!
Пак ли изтървах те теб... НАДЕЖДА,
защо пак падна бе, и где?
Хей тъй крача в мрака и се лутам,
та чак в сянката ми се препъвам!


.  .  .

Ivaylo Atanassov

16.12.2005
Senftenberg - Germania

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Атанасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...