Jan 5, 2006, 10:39 PM

Без НАДЕЖДА

  Poetry
896 0 3

            Без НАДЕЖДА

Крача в дъжда, ей тъй превит о' две.
Храни ме все пак една НАДЕЖДА,
теб да видя, да те зърна, но къде?
Мисли гадни се събират, и ги пъдя-гоня,
да... но те се пак подреждат,
а и те не са една, та две!

Тялото ми от студа тресе се,
душата...  отдавна ми се вледени!
Пак ли изтървах те теб... НАДЕЖДА,
защо пак падна бе, и где?
Хей тъй крача в мрака и се лутам,
та чак в сянката ми се препъвам!


.  .  .

Ivaylo Atanassov

16.12.2005
Senftenberg - Germania

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Атанасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...