Без право на връщане
На сина ми
Така е, мишленце, светът е отчайващо възрастен –
прегърбен и грохнал, навъсено крета през делника.
Кога се пречупихме, как ли прекъснахме връзката
с вълшебните пръчки, с тревите... С дъгата на детството.
А ти си растеш – цветна роза сред съхнещи бурени –
тъй ярък и як, сякаш с жива вода те поливаме.
Катериш стени, а накриво си връзваш обувките,
така както само на чисти душички прилича им.
Дори не усещаш, когато размахваме пръсти и
ти грабим от багрите, все едно търкаме с гумичка.
Прости ми, мишленце, за всичките дни неопръскани
с вода от реката и с кал. За щурците изгубени.
И знам, че е трудно да бъдеш бодилче сред ножици -
боли те от всяко порастване леко на напреки.
Повярвай, да можеше, бих си излязла от кожата
и заедно с тебе да вкуся дъждовните капчици.
Е, късно е вече за нас да изпъплим от стадото –
така сме улисани в навик, в борба за насъщния.
Но искам да вярвам, че всяко вълшебство изстрадано
ще връчиш на своя наследник, без право на връщане.
© Миглена Миткова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Поздравявам те за наградата! Желая ти още много успехи!
-
Много благодаря за хубавите думи!
-
Меги, много се радвам за високото отличие! Ннапълно заслужена награда! Поздравявам те!
-
Радвам се за теб, Меги, поздравлявам те! Всичко, което твориш е толкова изискано, но този стих особено ме докосна- с това послание, с това "мишленце", със...всичко в него!
-
Благодаря ти, Мари! На теб също честита награда! Чакам с нетърпение да споделиш стихотворение, което беше удостоена с нея. 🙂
Благодаря на всички прочели и харесали! -
Чудесно написано!
-
Вече мога да обява под стихотворението присъдената ти само преди няколко дни първа награда в конкурса "Рада Казалийска", мила Меги! Много се радвам на успеха ти и силно вярвам, че те чакат и други поетични върхове! Честито, миличка!
-
Иржи, думите ти винаги ме трогват и не дали съм ги заслужила! Благодаря ти и ме извини, че не те посещавам често, но наистина не ми остава никакво време да чета
-
Една любяща майка, винаги има за какво да се тревожи за своето мишленце!...Толкова е нежно и с любов написано! И ,като от само едното ни виждане си спомням изисканата, красивата, усмихнатата Меги, сега я "виждам"
и като нежна и загрижена майка! Прекрасен стих, насладих се! -
Благодаря! Хубаво е да има различни прочити. В крайна сметка просто добавих посвещение за да е ясно какво ме е вдъхновило. 🙂
-
Много харесвам такива стихове, чудесно е!
Реалистично и въздействащо, поздравления!
И на мем ми се иска децата ни да пораснат в един по-хубав свят, чудесно послание! -
Може би аз не съм го разбрала правилно, така че – не го пипай, Меги! Възможността да се тълкува по различен начин може би го прави още по-стайностно!
-
Благодаря на всички!
Мари, идеята беше "мишленце" да е по-скоро обръщение, но сега виждам, че не съм го написала много ясно... Може би ще е необходима редакция. 😆 -
Много е хубаво!
-
Прекрасно е, Меги. Винаги с удоволствие чета.
-
Звучи ми тъжно и отчаяно, но в същото време с много любов и отдаденост! Истинско е!
-
Разкош!
-
Великолепно е, Меги!
И толкова истинско! -
Чудесно!
-
Този свят "прегърбен и грохнал", който "навъсено крачи през делника" и е прекъснал връзката "с дъгата на детството" е наистина "отчайващо възрастен". Интересен избор да превърнеш едно мишленце в слушател на твоите житейски мисли и изводи, Меги. Хареса ми написаното от теб, макар да звучи толкова отчайващо че "така сме улисани в навик и бой за насъщния", че ни е трудно, а може би и не искаме "да изпъплим от стадото".
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
