29.09.2022 г., 7:43  

Без право на връщане

638 7 20

На сина ми

 

Така е, мишленце, светът е отчайващо възрастен –
прегърбен и грохнал, навъсено крета през делника.
Кога се пречупихме, как ли прекъснахме връзката
с вълшебните пръчки, с тревите... С дъгата на детството.

 

А ти си растеш – цветна роза сред съхнещи бурени –
тъй ярък и як, сякаш с жива вода те поливаме.
Катериш стени, а накриво си връзваш обувките,
така както само на чисти душички прилича им.

 

Дори не усещаш, когато размахваме пръсти и
ти грабим от багрите, все едно търкаме с гумичка.
Прости ми, мишленце, за всичките дни неопръскани 
с вода от реката и с кал. За щурците изгубени.

 

И знам, че е трудно да бъдеш бодилче сред ножици - 
боли те от всяко порастване леко на напреки.
Повярвай, да можеше, бих си излязла от кожата
и заедно с тебе да вкуся дъждовните капчици.

 

Е, късно е вече за нас да изпъплим от стадото –
така сме улисани в навик, в борба за насъщния.
Но искам да вярвам, че всяко вълшебство изстрадано
ще връчиш на своя наследник, без право на връщане.


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Миткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравявам те за наградата! Желая ти още много успехи!
  • Много благодаря за хубавите думи!
  • Меги, много се радвам за високото отличие! Ннапълно заслужена награда! Поздравявам те!
  • Радвам се за теб, Меги, поздравлявам те! Всичко, което твориш е толкова изискано, но този стих особено ме докосна- с това послание, с това "мишленце", със...всичко в него!
  • Благодаря ти, Мари! На теб също честита награда! Чакам с нетърпение да споделиш стихотворение, което беше удостоена с нея. 🙂
    Благодаря на всички прочели и харесали!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...